Академик Антон Дончев: „Време разделно“ е подаряван на 10 президенти и двама папи


Сподели:
06 Септември 2017, Сряда
Научих постфактум, че романът ми е поднесен дар от госпожа Радева на фамилията на Еманюел Макрон




И конят от „Илиада” е бил дар, но погубил цяла Троя. Затова внимателно с подаръците. Когато ги получавате, но и когато ги давате. Защото някои ги гледат под лупа. Най-вече, ако сте първа дама. И няма прошка. Дори да сте сигурна, че не сте сгрешили. Петдесет и три години след отпечатването си, тези дни, една книга пак разбуни духовете. „Време разделно“ неочаквано бе качен на гилотината, вместо спокойно да си стои на лавиците на хиляди, да не кажем милиони библиотеки, надянал лавров венец и със самочувствието на жива класика. И навярно така щеше да бъде, ако първата ни дама Десислава Радева не беше подарила том от книгата на френската си гостенка госпожа Бриджит Макрон. Мнозина видяха в това голям грях. Или нека кажем гаф. От което го отнесе и дамата /първата/, и книгата. В медиите и социалните мрежи тя бе наречена, не за първи път, поръчкова, инструмент на комунистическата върхушка, с който се опитва да оправдае възродителния процес, писание , създадено да сее омраза и раздор в обществото. Има и още тежки камъни. Все в градината на автора Антон Дончев.

- Академик  Дончев, знаехте ли, че г-жа Радева, съпругата на президента, ще подари книгата ви „Време разделно“ на френската първа дама г-жа Бриджит  Макрон?
- Научих го постфактум от един любезен журналист, който ми съобщи, че романът ми, във френската си  версия, е поднесен дар  от президентското ни семейство на фамилията на г-н Макрон. Разбира се, в това аз не виждам никакъв проблем. Романът е подаряван през годините на  десетина президенти и двама папи. Така че случилото се не ми прави никакво впечатление. Освен това,  нямам отношение към случката,  тъй като не съм го подарявал аз. 

- А това, че  книгата ви се подарява на такива знатни гости, ласкае ли ви?
-  Какво значи да ме лъскае? Романът е преведен на 33 езика, прочетен е от милиони читатели по целия свят. Има почти 1000 страници рецензии, от които  200 са  български и осемстотин  на чужди автори. Почти всички те  са положителни, някои - възторжени. Статии са излизали в най-големи списания и  вестници в света.  Мисля, че са излишни приказките,  лоша или добра е книгата ми. Тя е призната, предизвикала е чувства, съждения и  какво повече да  иска един автор.

- Ако семейство Макрон я прочете, ще разбере ли за какво става въпрос? Защото има и такива съмнения.
- Проблемът е в това, че ние като българи, четем друг роман. Четем, че 150 000 души са помохамеданчени и  това все още е  проблем на държавата. Чужденците четат литературно произведение. Те виждат конфликтите, които са  общочовешки.  Особено читателите  зад Океана, които въобще не знаят къде е България. И  въпреки това в Съединените щати и Япония романът има невероятен успех.

- Как тогава трябва да го четем тук. Като литературно произведение или документален разказ?
- Истината е, че романът е написан от българин  за българи. В него се засяга проблем, който е актуален и днес. Дори  повече от друг път. Колкото и да го затрупваме с пепел, отдолу жеравата си гори.  Става въпрос за  проблеми на  етноса , кодовете, гените  и  мястото на религията в  живота на народа. Като българи това не  може да не ни засяга,  още повече че въпросът няма окончателно решение. Част от обществото защитава  позицията, че тези хора са турци. Друга част твърди,  че  те са приели исляма   доброволно, че няма никакво насилие. И  тия въпроси  някак си тежат върху съвестта на България.  След излизането на романа получих няколко хиляди писма, в които  ми благодарят, че реабилитирам българомохамеданите. Не са малко хората, които виждат в  помаците  предатели. Аз защитавам  тяхното човешко достойнство, възкресявам  борбата им  за защита на християнската религия и родината.  За мен това бе важно. Сред  българомохамеданите  романът бе приет  по изумителен начин. Броят на екземплярите, продадени в Родопите, е огромен. Във  всяка къща там  има по две книги „Време разделно”.

- Твърди се, че романът е лансиран от държавата. Тя плаща за многобройните преводи в чужбина.
- Няма нищо по-невярно от тази  теза. Когато дадох ръкописа, издателство  „Български писател“ отказа да го печата. Не  искаха   разправии,  да се  рови  засипана с пепел жерава. Редакторът, покойният  Атанас Наковски обаче, го дава на още двама свои колеги.  Да го прочетат и си кажат  мнението. И тримата виждат, че произведението има висока стойност и  тогава идва решението то да се издаде.  Книгата  по никакъв начин не е посрещната възторжено. В първата  рецензия на Георги Константинов  хладно се съобщава, че е излязла някаква  книга. И  какво от това. На обсъждането на  годишната литературна продукция за „Време разделно“  се изказват критично. Една статия на Николай Хайтов , струва ми се във вестник „Сливенско дело“, обръща общественото мнение.  В нея той изразява почуда от това, че Антон Дончев е могъл да  напише такава книга. После Цветан Стоянов, покойният литуратурен критик, философ, преводач, писател, занася един екземпляр на  Петър Увалиев в Лондон.  Той го прочита, не ми се обажда, превежда двадесетина страници на италиански и английски и ги дава на сценариста  Де Кончини, продуцента Карло Понти, съпруга на София Лорен, и на един английски  издател. Англичаните го печатат първи, после същият превод е  издаден и в Съединените щати с невероятен успех.
През 1966 година  с шефа на Кинематографията Христо Сантов бяхме  в Лондон по покана на Увалиев. Той ни срещна с  плеяда кинематографисти и издатели, въодушевени от романа. Избухва интерес към филмирането на  книгата от много големи имена. Дотук, както се вижда, няма никаква намеса на българската държава. Парите от продажбите в Лондон и САЩ  прибра английският издател и не ми даде нито стотинка.  Държавата може и да е следила  какво става и  ако е влияла, то е отрицателно. Доказателството е, че бях поканен за срещи в  ООН и  поканата бе скрита. Знам това със сигурност.

- Това е поръчков роман и инструмент на комунистическата власт да оправдае насилието срещу турците и възродителния процес въобще. Има такива мнения. Така ли е ?
- Романът излиза двадесет години преди началото на  възродителния процес.  Някой тогава да е мислил, че ще има такова чудо? Възродителният  процес е нещо неразбираемо от логична гледна точка. Той разпалва отрицателни страсти.  Но двадесет години преди това, никой не е  предполагал, че това ще се случи, за да напише роман-поръчка... Не знам на кого му идва подобна идея в главата.

-  Романът носи жестокост и омраза.  Той е вреден, защото цели  разделение в обществото. И в това ви обвиняват? - Не приемам думата жестокост. Безкрайно странно е, че в чужбина се пише, че това е  роман на помирението и на любовта между хората. В България говорят за омраза. Ако  бях написал всичко това, което разбрах за това време, тогава можехме да говорим за жестокост. А сега имаме  една  тиха, спокойна и кротка книга, далеч от онова много  по-страшно,  което е било в действителност. В нея по един пълен с  любов начин се разказва една трагична история.    

След всичко казано от Антон Дончев  можем да добавим, че подаръкът  на госпожа  Радева би имал   по-висока стойност, ако към него бяха приложени част от възторжените оценки на  френските критици, писатели и журналисти, публикувани в най-големите парижки издания, непосредствено след излизането на  „Време разделно” в Париж.

Исак ГОЗЕС





Източник: blitz.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код