Украйна отряза правото на майчин език на 200 хил. българи, София мълчи


Сподели:
13 Септември 2017, Сряда


На 5 септември Украйна прие закон за образование, който директно стъпква основно право на 200-хилядното българското малцинство (а и на други малцинства) – правото на майчин език. Да сте видели обаче реакция от София, пита журналистът Юри Михалков в анализ на агенция БГНЕС.

Досегашното законодателство на Украйна позволява на малцинствата да се обучават и да общуват на родния си език, ако те представляват поне 10% от населението на съответния регион. Затова и езиците на малцинствата имаха статута на регионални езици.

Новият закон премахва това положение. От 2020 година украинският език става единственият език на обучението за учениците от 5 клас нагоре. Майчиният език е разрешен само в началното училище – или първите четири класа. Отделно украинският език става доминиращ във всички сфери на обществения живот – институциите, магазините, болници, ще се ограничат и медиите на малцинствени езици. Предвиждат се и глоби за нарушения на закона.

Повечето държави с етнически малцинства вече реагираха срещу закона. Унгарският външен министър Петер Сийярто обяви пред украинската посланичка в Будапеща, че закона е „срам и позор“, а страната му спира всякаква подкрепа за Украйна на международната арена, докато Киев не промени решението си. Румъния и Молдова също скочиха срещу „езиковия деспотизъм“ на титулната нация.

Логично, най-остра е реакцията на Русия, която има най-голямото етническо малцинство в Украйна. Основният двигател за образователните промени е преди всичко борбата с руското културно влияние в страната, в рамките на продължаващия от 2014 насам остър политически и военен конфликт между Киев и Москва.

Унгарското, румънското и полското малцинство поотделно са по-малко от българското, което е 5-то по численост. Тези три малцинства представляват 0,3% от украинското население, докато българското е 0,4 процента. Тези данни от миналото десетилетие най-вероятно търпят корекции към днешна дата, защото след Майдана хиляди унгарци, поляци и румънци избягаха от Украйна, докато етническите българи като цяло останаха в страната.

А София ехти с гробно мълчание. Въпреки че украинският депутат Антон Кисе, който е от български произход, разкритикува законопроекта още при обсъждането му във Върховната Рада. Сега обаче не реагира нито външния ни министър, нито негов заместник или прес-службата на външното ни министерство. Няма поне изразена позиция, разпространена на сайта на ведомството. Камо ли да бъде привикан украинския посланик, за да му се изрази поне вербален остър протест, макар и без условието, поставено от Будапеща.

Източник: bgnes.bg

В категории: Новините, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код