Милен Киров: Музиката е потребност - физическа и душевна


Сподели:
31 Октомври 2017, Вторник
Пианист, композитор, продуцент, преподавател  - това е само началото на един вълнуващ разказ за творец, който няма очертани граници. Неговата индивидуалност си проличава във всичките му проекти. Не се притеснява да смесва стилове и по този начин да създава и пише съвременната история на музиката. В отговорите на въпросите ни към него ще разберете защо избира изкуството като начин на живот, какво го вдъхновява и какво съветва младите ни таланти. Звучи интересно? Значи още нищо не сте прочели!

Ще ни запознаеш ли малко със себе си? Кой е Милен Киров?

Роден съм в Пловдив в семейството на музиканти. Започвам да свиря на пиано на 4 годишна възраст. Завършил съм Средно музикално училище "Добрин Петков" - Пловдив. Живея в САЩ от 19 години. Висшето си образование придобих в Калифорния - бакалавърска степен по пиано и клавишни инструменти от California Institute of the Arts, магистърска по композиция от California State University, Northridge и докторска по композиция и пиано от California Institute of the Arts.

Концертирал съм във Европа, САЩ и Канада, мои композиции звучат по радио и телевизионни станции на 5 континента - Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Австралия/Океания. Интересувам се от всякакъв вид музика и изкуство. Писал съм концертна музика, музика за филм, театър, мултимедия/електронни медии. Имам награди като пианист и композитор.

Преподавал съм в едни от най-уважаваните висши учебни заведения в Калифорния и на Западния Бряг на САЩ - California Institute of the Arts, California State Unversity - Northridge, Chapman University, Colburn School. Вече втора година съм професор по музика в Los Angeles City College, преподавам композиция, класическо и джаз пиано, теория на музиката и солфеж.

Обичам да пътувам, да спортувам - летни, зимни и водни спортове, да съм сред природата, да готвя, да опитвам нови храни и напитки.

Свързан си с българският фолклор още от малък. Какво те накара да го смесиш със световната музика?

От рождение съм заобиколен от български фолклор - двамата ми родители са преподаватели и изпълнители. Вкъщи винаги е имало музика, студенти, гости музиканти. Това е нормална част от живота ми. Родителите ми никога не са изисквали от мен да вървя по техния път, напротив - те ме насочиха към пианото и класическата музика. Фолклорът е проникнал в съзнанието и в тялото ми, заради начина и семейството, в което израснах. Той става съвсем органична част от музицирането ми. Класическата музика, американският джаз и блус, българският фолклор - те са стълбовете, върху които се крепи моята музикална същност.  В мен се преплитат по съвсем естествен и балансиран начин и дават специфичния облик на музиката, с която съм познат.

Музиката е потребност - физическа и душевна.

Как хората по света възприемат твоята музика?

Моето мнение е, че най-добрата музика е тази, която намира баланс между мозъка и сърцето, между инстинкта и логиката, между интелекта и чувствата. Винаги се опитвам да намеря този баланс. Съдейки по реакциите, хората които слушат моята музика, биват докоснати по някакъв начин. В нея всеки намира по нещо, което да му заговори, да го развълнува, нещо което да го накара да мисли или чувства, или и двете.

Какво те вдъхновява?

Всичко. Външният и моят вътрешен свят. Музиката е винаги в мен. Вдъхновението не е тази своенравна муза, която си идва и отива когато си иска, както е в представите на повечето хора и в картините на старите майстори. Светът е музика и изкуство за мен и аз не мога да си представя да правя нещо друго.

Разкажи ни повече за проекта "Оркестър МЕЗЕ". Как реши да се впуснеш в него?

"Оркестър МЕЗЕ" започна като Balkan jazz ensemble в California Institute of the Arts. Когато преподавах там предложих да започна такъв клас-ансамбъл и интересът сред студентите беше огромен. Още след първата година усетих, че нещо по-специално се случва и избрах най-добрите студенти, добавих един-двама външни музиканти и "Оркестър МЕЗЕ" беше готов. Започнахме да свирим по клубовете в Ел Ей и топката се завъртя, лавината тръгна.

Хората искаха да бъдат част от нашия купон, искаха да учат български хора́, да танцуват и да се веселят по балкански, но с музика, в която има нещо хем познато, хем ново и уникално.

Не исках да правя етно бенд и да се опитваме да звучим фолклорно, да свирим автентична народна музика или някакъв съществуващ вече балкански жанр. Исках да обединя запада и изтока, да използвам звука на фънк и соул от 70-те, дори джаз влияния и българските, и балканските елементи. По този начин желаех да създам по-различно, свежо и ново звучене, в което индивидуалностите на отделните музиканти, членове на бандата и отлични джаз изпълнители се забелязва. И в същото време стилът ни да е хомогенен, да докосва хората, да ги кара да се движат, да се усмихват, но и да е впечатляващ - с ефектни аранжименти и оркестрация, перфектно музициране и виртуозност.

"Селски фънк" звучи екстравагантно, но и много близко до България, в добрия смисъл на думата. Как се появи този стил?

Стилът "селски фънк" е резултат от моето виждане върху баланса в музиката. "Селски" представлява музиката на народа, на земята, традицията, културата, българската и балканската, докато "фънк" представлява американската денс музика от 70-те години, смесица от джаз, соул, дори и рок. Тези две наглед противоположни музикални традиции съвсем не са толкова различни, колкото си мислим. И двете носят силния ритмичен елемент, също и танца, забавата, събирането на хора и споделянето на музика, веселието заедно, също и импровизацията.

Миналата година взимаш участие в "Празници на изкуствата Аполония". Какво е чувството да свириш пред родна публика?

Миналата година направих концерти в България за първи път, откакто заминах за САЩ преди 19 години. Чувството беше невероятно, а на "Аполония" бях за първи път и като участник, и като зрител. За мен беше голяма чест и удоволствие - фестивалът е легендарен, от малък исках да участвам в него. Публиката беше чудесна - интелигентна, с вкус и разбиране. Организацията беше много професионална, всичко беше на ниво. Аз просто се наслаждавах на сцената, заедно със Стунджи и Сашко Леков - прекрасни музиканти.

Баща ти е известният наш гъдулар Тодор Киров, с който имате и съвместни проекти. Кой е най-важният урок, който ти е дал - в житейски и професионален план?

Той ми беше и първият учител по музика. От него съм научил толкова много, че не бих могъл да го поместя в тези редове.

Може би най-важният ми урок е винаги да бъда себе си - и в музиката, и в живота, да вярвам в моя креативен глас, в способностите си, в себе си. Да не бягам от предизвикателствата и да вървя напред.

Тази година стана част от голямото семейство на Yamaha. Какво е усещането?

От тази година започнах сътрудничество с Yamaha - поканиха ме да стана официален Yamaha Artist и това е едно голямо признание за мен. Това също е и предизвикателство и вдъхновение, защото сега имам много нови идеи как можем да работим заедно - нови проекти и музикални концерти, записи, също така с обучителна цел - учебници по пиано, по импровизация, видео уроци и т.н. Горд и щастлив съм да бъда част от семейството на Yamaha и че съм един от неголямата група пианисти и музиканти, които компанията счита за достойни да я представляват официално.

За какво мечтаеш?

Мечтите ми са свързани с нови проекти, с нова музика, с нови пътувания, с нови запознанства и работя те да стават реалност. Щастлив съм, защото сбъдвам мечтите си и живея живота, който искам, работя това, което обичам и обичам това, което правя.

Какво би казал на младите таланти в България?

На всички млади талантливи хора в България бих искал да пожелая здраве, позитивизъм, отворен поглед и душа, много труд и да търсят себе си и собствения си творчески глас. Да се учат от големите, но да не ги имитират. Да използват наученото като част от собствения си творчески арсенал и да търсят нови, неотъпкани пътеки и да вървят по тях без страх.

Отъпканите пътища не са интересни, там където ние първи прокарваме пътеката в гората е толкова по-вълнуващо.



Източник: http://uspelite.bg

В категории: Интервюта, Култура

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код