Христо Петков, актьор: Все още не сме преодолели проблемите си от Възраждането


Сподели:
10 Ноември 2017, Петък
"Възвишение" - eкранизацията по романа на Милен Русков събира на екран над 20 любими български актьори. Интервю с Христо Петков за ролята му на Тодор Шумненеца - втори в четата на Димитър Общи, към която се присъединяват главните герои Гичо и Асенчо, и главатар в негово отсъствие

"Възвишение" - вероятно най-очакваният български филм на 2017 г. официално тръгва по кината днес, 10 ноември. Екранизацията по романа на Милен Русков събира на екран над 20 любими български актьори. Христо Петков играе Тодор Шумненеца - втори в четата на Димитър Общи, към която се присъединяват главните герои Гичо и Асенчо, и главатар в негово отсъствие. Христо Петков е известен с ролите си на сцената на Народния театър ("Нощна пеперуда", "Хъшове", "Процесът срещу богомилите", "Последното изкушение на Христос") и театрална работилница в "Сфумато", където играе в "Долината на смъртната сянка" и "Престъпление и наказание" от Достоевски, "Жюли, Жан и Кристин" от Стриндберг, "ОООО Сънят на Гогол" и много други. Познат е и от сериалите "Четвърта власт" и "Под прикритие" и филмите "Лора от сутрин до вечер" и "Ловен парк".

Във "Възвишение" се сблъскват много конфликти - между оцеляването и героизма, образованието и невежеството, действието и "разсуждението", балканското и европейското. Като че ли героите в четата стоят от различни страни, особено по оста Общи-Левски. Какъв е Тодор Шумненеца?

- В тази чета се спазва йерархия и е ясно, че Димитър Общи е главатарят. Когато него го няма, функциите му се поемат от Шумненеца. И в момента, в който вече се знае за обира и започват да ни търсят, на плещите на този герой пада огромна отговорност. Мисля, че се получи - има израстване в абсолютно всички герои, не само визуално, но и ментално. Периодът на снимките бе доста дълъг - 9 месеца, и те се променяха заедно с нас.

Иначе според книгата Тодор Шумненеца има само четири пръста на ръката си, защото е изгубил един на комар. Ние решихме да не възпроизвеждаме този трудоемък детайл, но го приех като знак за характера му: че е малко хазартен тип, че е онзи, който казва: няма да бягаме, тука ще останем, ще се бием - защо ги мъкнем тия оръжия толкова време?

Има момент, в който Асенчо и Шумненеца обсъждат кой е по-големият революционер - Левски или Общи. За Шумненеца това е Общи, същевременно самият той си позволява да се спречка с него, когато Общи, понеже е кибритлия, казва нещо остро за Левски. И Общи се поправя.

Този конфликт съществува и според мен е спазен добър тон. Подходът към образа на Левски много ми хареса: той ли е, не е ли той в онази сцена - образът му остава обвит в мистерия.

Перифразирам от филма, "европеецът, ако ни каже да серем на площада, ще го направим" Това можеш да го чуеш и днес. И ми припомня на една реплика от онзи ден - че българският будител "не е интелектуалец от европейски тип". Съгласен ли сте?

- Предпочитам да не се замесвам в политически конфликти и да не задълбавам кой е европеец и кой не. Но е плюс на филма, че същите конфликти стоят и сега. Той звучи съвременно, независимо че става въпрос за Възраждането.

Защото когато започнахме да го снимаме, ни казаха - пак ли филм за турците, пак ли тая тема... Каква тема? Хората ходят на психиатър, за да се изчистят от неща, които ги тревожат. Според мене българите и до ден днешен не са се изчистили от този момент от историята, за да могат да погледнат напред. Докато е така, винаги ще сме зависими от по-големи сили, дали ще е Европа, Русия или Америка. Не знаем мястото си в Европа и не сме наясно със собствените си проблеми. Преди няколко дни бях в Сърбия и ми направи впечатление, че колкото и да им е сложно политически, икономически и всякак, имат мислене на по-свободни хора, отколкото сме ние.

Вие успяхте ли да се терапевтирате с "Възвишение"? Промени ли нещо филмът у вас или в погледа ви към онова време?

- Да, успях, между другото. Това, което Филип (Аврамов - бел. ред.) каза - че се чувства като друг човек, важи и за мен, а мисля и за всички. Започнах да виждам киното като съвсем друг тип изкуство, в което можеш да се потопиш - както в театъра, но по друг начин.

Това, че снимахме хронологично промени мисленето ми за киното, защото успях да видя как героят може да се промени, без кой знае колко да го мислиш. В театъра много често си репетираш у вас, учиш си текста. В киното, поне аз гледам никога да не си науча текста докрай, за да може моментът да се получи по време на снимки. Това, че бяхме толкова дни заедно, че сме работили до 4 през нощта, а на другата сутрин сме станали в 6.30, за да ходим един час до локацията, където се оказва, че не можем да снимаме заради силния вятър - тези преживявания няма как да не се отразят на екран.

Страшен късметлия се чувствам, че ме избраха за този филм и се срещнах с целия екип. Бях чел книгата преди Виктор да ме покани и когато това стана, бях много радостен. Аз съм играл в театъра Бенковски, гледал съм всичките филми - "Мера според мера", "Време разделно"... Трябваше да прочета и още доста неща. Не знам дали се е променило отношението ми към епохата, защото винаги съм я свързвал с борба за свобода, не с робство.

Можете ли да защитите действията на Асенчо, героят на Стоян Дойчев?

- В този тип изкуство ти си длъжен да защитиш героя си, независимо какво прави. Впрочем вчера, когато гледах филма като зрител (на премиерата в Котел на 1-и ноември - бел. ред.), усетих как той ти става изключително симпатичен. Има моменти, когато го няма и усещаш как публиката се радва, когато се върне на екран. Затова е толкова силен шамарът накрая.

Какво според вас пише в писмото на Общи към Левски?

- Нямам представа, това са дела на по-високо равнище, в които Шумненеца едва ли би се забъркал... Но се надявам да е било желание за помирение.

Източник: dnevnik.bg

В категории: Интервюта, Култура

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код