Редица държави в ЕС страдат от изтичане на млади хора


Сподели:
27 Ноември 2017, Понеделник
Ако Европа има нужда от работници, те трябва да бъдат приети, смята председателят на Европейския и икономически социален комитет Жорж Дасис

Жорж Дасис е председател на Европейския икономически и социален комитет. В интервю за Портала на европейските общини TheMayor.eu той разказа за наболелите в ЕС проблеми, свързани с работната ръка в Европа и получаването на синя карта за работници от страни извън ЕС, както и за кризата с мигрантите на територията на Стария континент.

Г-н Дасис, кои региони в Европа привличат най-много работници и какви са политиките на ЕС и ЕК за намаляване на различията между регионите в икономически план?
Въпросът за това коя е областта, към която се насочват най-много работници, ви е много общ. Това зависи от конюнктурата, от състоянието на работната ръка и не става въпрос за една единствена област в една единствена държава. Сега има една тенденция за „имиграция” в Германия. Преди обявяването на Brexit много хора се насочваха към Англия и в общ смисъл хората се преместват в зависимост от заетостта, която им се предлага. За жалост не малко периферни държави и области са жертва на изтичане на млади хора, от където е и необходимостта да се води много по-засилена политика на икономическо сближаване. Относно тази политика мога да кажа, че първата европейска общност и страните, които я последваха през 1975 година имаха обща политика за икономическо и социално сближаване.
Навремето в Западна Европа в държавите-членки имаше пълна заетост, с изключение на Южна Италия. През 1957 година беше извършено нещо важно – беше създаден Европейският социален фонд, който имаше за задача да съфинансира професионалното обучение. С течение на годините европейската общност нарасна и през 1975 година бе създаден фондът за регионално развитие. От момента на присъединяването на Испания и Португалия и след присъединяването на Гърция, беше създаден Кохезионният фонд. Освен него имаше и цяла поредица програми. Всички тези фондове и програми имаха за цел икономическо и социално сближаване между регионите. Сега сме общност от 28 държави, но догодина може би ще бъдат 27, данните се промениха и казах от името на комитета, че политиката за икономическо и социално сближаване трябва да бъде подсилена с конкретни средства. Инвестициите трябва да бъдат разпределени из целия Европейски Съюз. Ролята на национални и регионални ръководства при управлението на средствата е много важна.
Как се промени Европа по отношение на работната ръка с вълните от мигранти, които вече се установиха на Стария континент?
Географска Европа, като се погледне назад в историята, винаги е била театър на човешко придвижване. Емигранти са пристигали в една европейска страна от друга, някои идващи и от трети държави. В миналото Европа е имала нужда от известен брой мигранти и претендирам, че в бъдеше също ще има нужда, тъй като европейското население е застаряващо население. Но ние в Комитета казахме, че има може би 20, 30 или 40 милиона от трети страни, които искат да емигрират в Европа. В личен план бих казал, че не трябва да бъдем лицемерни и трябва да кажем истината, че не можем да приемем всички тези милиони.
Относно редовната емиграция, аз поставих акцент върху необходимостта от сътрудничество между Европейския Съюз и държавите, от които произхождат тези имигранти, които наричаме нелегални. За тези, които са пристигнали, Комитетът има ясна позиция – те трябва да бъдат интегрирани в обществата, в които живеят. Те трябва да бъдат уважавани, но и те трябва да уважават културата и навиците на хората, които ги приемат. Положението на бежанците често се бърка. Тези, които бягат от война и репресии трябва да бъдат приети. Те трябва да бъдат приети по морални причини, тъй като европейските държави се хвалят със своята цивилизованост. Всички европейски държави са подписали Женевската конвенция от 1951 година – човек, който иска убежище трябва да го получи ако наистина в неговата държава е застрашен.
В България работодателите от почти всички сектори изпитват недостиг на квалифицирани кадри. Обучени кадри, както и общи работници заминават да работят в чужбина за по-високо заплащане. Какво бихте посъветвали бизнеса?
Първият ми отговор е да им се заплаща справедливо, ако искат да запазят кадрите си. Ще ви кажа нещо, което запомних от една дискусия, в която участвах. В Гърция беше премахнато колективното договаряне и беше установена минимална заплата от 520 евро на месец. Социалните партньори договориха 728 евро. Работодателите трябва да плащат най-малко колкото предишното договаряне, за да запазят кадрите си. Но няма магически формули и в България трябва на работниците да им се заплаща справедливо, за да не напускат страната си. Аз не познавам хора, които напускат града си за удоволствие, обикновено го напускат по необходимост.
Реалистично ли е да се въведе европейски минимален доход?
Аз съм в основата на това предложение – това беше моя идея. Преди около пет години представих становището си пред Комитета и то получи квалифицирано мнозинство – повече от 2/3. За жалост един голям брой работодатели не гласуваха това предложение, но имаше и работодатели, които разбраха предложението ми и гласуваха. Когато в Съюза, който се представя като демократичен, има повече от 20 милиона бедни и около 1-2 милиона, които нямат никакви доходи, нашето предложение в Комитета беше да се въведе минимален доход за оцеляване, финансиран от Европейския фонд и това да се направи за хората, които имат нужда. Това ще даде тласък на местната икономика, защото хората, които преди това не са имали никакви доходи, получат такива, ще ги харчат на място. Това трябва да бъде Европейска мярка, за мен това е най-важното, защото трябва да се даде знак за европейска солидарност. Една от тезите, представени във Франция, е тезата за универсалния доход. Финландия вече има известен опит с универсалния доход. Аз съм открит за дебат, но предложението, което направих пред Икономическия и социален комитет, е конкретно.
Бизнесът често използва определения като мудно и бюрократично във връзка с получаването на синя карта. Според Вас трябва ли да се облекчи процедурата по получаването на такава карта?
Моето скромно мнение е, че ако процедурата е мудна, европейските институции не са отговорни за това. Аз често съм критичен към институциите и искам работата им да се подобри, но проблемът с мудността се получава от националите администрации. Ролята на националните институции е от огромно значение, а работата им трябва да се върши добре.
Към момента синя карта в България се издава основно за IT специалисти. Трябва ли да бъде разширен обхвата на картата и тя да важи за повече висококвалифицирани професии?
Не бих могъл да отговоря с точност на този въпрос. Но бих ви предложил мнението си въз основа на опита, който имам. За мен един човек, който пристига в дадена държава, която и да е членка на ЕС и който по редовния начин се е установил там, трябва да може да упражнява свободно професията си в целия ЕС. Човек, който се установил в дадена общност на дадено място и си плаща данъците, трябва да може да работи, както останалите.
Вносът на работна ръка от страни извън ЕС ще застраши ли европейския пазар на труда?
Не мисля, че го застрашава. Ние в ЕС имаме нужда от редовна, легална емиграция. Ако има нужда от работници, те трябва да бъдат приети. Когато това се случва по редовния начин, то не представлява заплаха.

Източник: economic.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код