Проф. Иван Тютюнджиев: Цар Калоян с военна сила той доказва качествата си на пълководец, а с дипломатически такт и умение постига утвърждаване на България в православния свят


Сподели:
30 Ноември 2017, Четвъртък
Приковаваме вниманието към датата 8 ноември 1204 година- или датата, в която Калоян бива коронясат на крал. Защо събитието се приема за епохално за цяла Средновековна Европа, за гениалните дипломатически ходове на Калоян и борбите за българската църква, в контекста и на актуалния въпрос с признаването на Македонската православна църква, разговаряме с декана на историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ проф. Иван Тютюнджиев






Обръщаме поглед към най-малкия от тримата братя Асеневци- Калоян. Един от най-бележитите български владетели, който чрез умела дипломация и решителни военни действия възвръща предишните територии на държавата, легитимира я в Европа и издига новата столица Търново като административен и културен център. Приковаваме вниманието към датата 8 ноември 1204 година- или датата, в която Калоян бива коронясат на крал. Защо събитието се приема за епохално за цяла Средновековна Европа, за гениалните дипломатически ходове на Калоян и борбите за българската църква, в контекста и на актуалния въпрос с признаването на Македонската православна църква, разговаряме с декана на историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ проф. Иван Тютюнджиев в интервю за предаването „Царевград Търнов-славата и величието на България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Професор Тютюнджиев, 8 ноември 1204 г. е дата, останала в историята ни с едно изключително важно събитие, а имено короноването на Калоян за крал. Ще си поговорим и за значимостта на този акт, но преди това нека припомним малко повече за самото събитие и факторите, довели до него?
Иван Тютюнджиев: Коронацията на цар Калоян трябва да се разглежда в контекста на сложните взаимоотношения в Европа през този период и преди всичко на България с Папството и с Унгарското кралство. През 1202 г. унгарският крал Имре или Емерих, както той е известен, напада България и превзема оспорваните области Белград, Браничево и Ниш, като последната прехвърля в ръцете на своите протеже на сръбския престол Вук Неманич. Калоян отвръща на унгарската агресия и през 1203 г. помага на Стефан Неманич да си възвърне сръбския трон и в същото време отвоюва Белградската и Браничевската област от унгарците с помощта на кумански наемници. Папата разчита, чрез България да разшири влиянието си сред православния свят и предлага кралска корона на Калоян. Всъщност в една продължителна преписка, в крайна сметка се стига до тази идея. През 1203 г. Калоян отново настоява пред Рим, не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ. И както казахте, действително през есента на 1204 г. се развиват събитията, за които говорим. Тогава папският пратеник кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от унгарския крал Емерих, който завява, че ще пропусне кардинала, само ако получи областите Белград и Браничево обратно. Тук обаче папата му припомня, че Калоян ще бъде коронясан, както пише в изворите, не върху чужда, а върху собствена земя и го заплашва с отлъчване от църквата, ако не освободи пратеника. И действително той го освобождава, на 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. На 7 ноември той миропомазва архиеписксоп Василий за примас на българската църква, а на следващия ден 8 ноември 1204 г. от името на папа Инокентий Трети провъзгласява Калоян за крал – rex Bulgarorum et Blachorum, както пише точно от извора и му връчва корона и скиптър. Калоян пък от своя страна изпраща писмо до Инокентий Трети, че е коронясан за император, а първосвещеникът му за глава и патриарх на българската църква. Това са на кратко събитията, свързани с коронацията на Калоян. Разбира се тук в този акт личат изключителните дипломатически умения на Калоян. Всъщност в една продължителна преписка, предшестваща тези събития, той успява да аргументира своята позиция пред папството, но в крайна сметка папа Инокентий Трети го коронясва за крал, а той приема своята титла като царска, а също така и титлата на архиепископ Василий като патриаршеска. Т.е. едно се дава, друго се приема, но между тях няма някакво противоречие. Всъщност дипломатическите умения на Калоян се проличават още в кореспонденцията му, предхождаща този акт, в който той посочва, че ще си позволя да цитирам извора, той казва буквално така – „Издирих писанията и книгите на нашите предци, и законите на блаженопочиващите царе, наши предшественици, откъдето те са получили българското царство и утвърждаване с корона на главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме техните писания, че тези блаженопочиващи царе на българите и власите, наши предшественици, забележете, Симеон, Петър и Самуил са получили корона на своето царство и патриаршеско благословение от Пресветата Божия Римска църква“. Това е една изключително дипломатическа ловкост и този момент на приемственост всъщност между Първото и Второто българско царство, всъщност се превръща в един много солиден аргумент в политиката на Калоян във връзка с исканията, които той има. Между впрочем в друго писмо до Инокентий Трети, използваме преговорите с един от най-великите папи, може би най-великият папа на католицизма, той му пише буквално така: Известява го, че гърците са изпратили при него своя патриарх, който от името на византийския император му направил следното предложение, цитирам: „Ела при нас, ще те коронясаме за цар и ще те направим патриарх, защото царство без патриарх не бива“. Виждате колко ловко, дипломатически подхожда той, лавирайки между центровете на християнството, за да получи това, което счита, че като легитимен владетел му се полага.

Водещ: Споменавайки успешните дипломатически ходове на Калоян, знаем че той доста умело се възползва и от напрежението, създало се между унгарския крал и неговия брат, за да възвърне отнетите от България територии. Как всъщност Калоян е бивал възприеман от останалите владетели в Европа по това време?
Иван Тютюнджиев: Той следва своята политика неотклонно. Това е политика, която е започната от неговите по-големи братя и политика, която води до утвърждаването, до легитимирането на възстановената българска държава. И както виждате, той успява да се ориентира, за да получи това признание от безспорния авторитет- папата и въобще така неговите позиции в католическа Европа. Виждате как постъпва папата по отношение на католическа Унгария. Той заплашва Емерих с отлъчване от църквата, само и само папата да реализира своите стремления към увеличаване ареала на своята духовна власт и по посока на огромното Българско царство. Така че Калоян действително лавира, използва ситуацията и това в много голяма степен напомня на неговия велик предшественик княз Борис, който по същия начин извоюва независимостта на Българската църква. Така че има една приемственост. Той в цитираното от мен писмо се опира на нея, за да легитимира своя стремеж към независимо царство с независима църква. Мисля, че Средновековието е действително в сила този принцип на Царство – Патриаршия, на независима държава – самостойна църква. Така че Калоян следва установените практики в това отношение и постига пълен успех. С военна сила той доказва качествата си на пълководец, а с дипломатически такт и умение постига това, което цели и то от най-авторитетната институция за Средновековна Европа. Защото, знаете, в това време Византия практически не съществува като легитимна държава, за да получава признание от нея.

Водещ: Може ли да се направи категоричният извод, че след действията на Калоян влиянието в православния свят на България и на политическата сцена значително се разширява и утвърждава?
Иван Тютюнджиев: Точно така. Формално в България би трябвало да се ориентира към каталическа Европа и по специално към папството. На практика обаче не става точно така, Православието продължава да бъде много силно, още повече, че при приемниците на Калоян тази политика на обвързване с папството остава чисто формална, след като са постигнали целите, към които се стреми българския владетел. Що се отнася до нарастването на българския авторитет във великоправославния свят и изобщо в Средновековна Европа, достатъчно е да припомним териториалното разширение, което тя придобива по-късно. В духовно отношение трябва д кажем, че след прословутата Лионска уния, когато Византия е склонна на компромис със Западната църква, Българската патриаршия се утвърждава като стожер на православието. Нейната изключителна роля и значимост се появява и в по-късния 14 век, когато Търновският патриарх Евтимий става най-авторитетният духовник, каноник, към когото се обръщат за съвети и признание ръководители на други църкви.

Водещ: Споменахте кореспонденцията между Калоян и папа Инокентий III. Какво е значението всъщност на тези писма, които те си разменят и щяха ли да бъдат постигнати целите на Калоян без тази връзка на толкова високо ниво?
Иван Тютюнджиев: Папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. Трябва да се подчертае, че далновидният владетел Калоян сключва уния и признава върховенството на католическата църква в един стратегически важен момент, когато на мястото на Византия, в резултат на четвъртия кръстоносен поход е създадена Латинската империя, а католицизмът е в силна позиция. Той се възползва от създалата се ситуация и успява да постигне действително признание от най-авторитетния духовен център в Европа по това време, каквото е папството.

Водещ: Освен това изключително важно признание, можем ли да обобщим и изведем най-важните постижения на Калоян, както след военните му действия на бойното поле, така и след действията му в православния свят.
Иван Тютюнджиев: Ако можем да обобщим с няколко изречения, първо той постига легитимност на своето владетелско достойнство, постига ръст на ранга на Българската църква в Патриаршия, каквато той налага като свое разбиране за целия православен свят и създава основите на онази политика във военно отношение, апотеоз на която ще бъдат действията на Иван Асен II. В духовно отношение постига авторитета и значимостта на Българската патриаршия като водещ духовен център сред православния свят.

Водещ: Проф. Тютюнджиев, няма как да не ви попитам, говорейки за църковни борби, темата е актуална и днес, особено след като Светия синод реши да излъчи комисия за установяване на канонически статут на Македонската православна църква. Какво е вашето мнение и виждане върху тази стъпка?
Иван Тютюнджиев: Аз изразих в средствата за масова информация, в декларацията, която от името на Историческия факултет ние направихме. Всъщност едно обръщение към Светия синод беше в навечерието на решението на Светия синод, разбира се че приветстваме това решение и смятаме, че то трябва да намери своето практическо продължение. Изключително важно е това да се признае статутът на Македонската църква като дъщерна на Българската патриаршия и смятам, че практическото продължение на тези действия не трябва да бъде свързано само с посещенията на патриаршеска делегация от нашия Синод в Русия и другите православни църкви, за което смятам, че по-скоро те трябва да уведомят другите православни църкви за решението на Българската патриаршия. Но смятам, че и тези рождествени служби, които следват, бих могли да бъдат един добър повод за заеднослужение на българска православна делегация, архиерейска с такава от Македония. Мисля че рождественските празници са най-подходящото място практически да се окажат тези начални стъпки на духовно общение между двете църкви, които всъщност са плод на по-скоро едно политическо разделение на една ситуация, започнала с Първата световна война, след това и Втората световна война, които на практика разделят две сестрински църкви и един народ, който е разделен на две.

Водещ: Има ли опасност обаче точно тази тема да се превърне в поредния механизъм за оказване на влияние, за политически спорове между двете страни и най-вече исторически такива?
Иван Тютюнджиев: Това може да има само позитивна роля и значение. Това води до възможности за духовно общуване между един народ разделен в две държави и път за това духовно единство. Никакви други негативни последици не може да има. Ако има, те са свързани примерно с позиция на Сръбската църква, която не може по никакъв начин да бъде мотивирана. Не искам да влизам в детайли, за да кажа, че няма никакви канонически и други основания да се счита, че Сръбската църква трябва да бъде определяща по отношение на взаимоотношенията между Българската църква и Охридската архиепископия. Що се отнася до другите православни църкви, вече съм изтъкнал, че много от проблемите, които някои от големите православни центрове имат, си ги решават без да търсят мнението на целия православен свят. Да не припомням случаите – да речем на този Събор, който беше обявен за Вселенски, не присъстваха някои църкви. От това да не би да последва някаква сериозна негативна последица за някои от неучаствалите църкви? Не, нали? Да не говоря, че отношенията на Сърбия към Черногорската църква също би трябвало да бъдат от компетенция на останалите православни църкви. Но принципът, че съборното начало е решаващо и определящо, само по себе си е така, но не е абсолютно задължително за всеки проблем, който може да се реши в рамките на взаимоотношенията между две православни църкви, да се търси мнението на всички останали. Смятам, между впрочем, че при това посещение в Русия, решението на българския Свети синод ще получи някаква подкрепа, въпреки изказаните от някои мои колеги и други анализатори на ситуацията, скептични мнения.

Виктория Месробович

Източник: http://focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код