Нещо се прекърши в България през 2013 г., показва допитване на "Галъп"


Сподели:
07 Декември 2017, Четвъртък


Лондонският институт "Легатум" разпространи преди дни годишната си класация на 149 държави според собствен Индекс за просперитет и в нея на позиция 51 България е постигнала най-доброто си място досега. Авторите посочват състоянието на "обществения капитал" на страната като най-сериозния ѝ проблем.

Подробното вглеждане в конкретните въпроси и отговори, на базата на които е правен анализът през последните 11 години, разкрива ясно, че нещо се е "прекършило" в българското общество в един конкретен момент - в 2013 година.

Не става дума толкова за изкачването в класацията от 2008г. насам и дори не за това, че тогава България слиза от 51-во на 57-мо място и остава на това ниво до 2016г. Въпросът е, че кризата, довела до оставката на първия кабинет "Борисов" през март 2013г., управлението на БСП и ДПС начело с Пламен Орешарски до август 2014г. и особено протестите около назначаването на Делян Пеевски начело на ДАНС, обобщавани като Моделът "Кой?" (и в значителна степен неуспехът им да го променят), са събития със силен, внезапен и продължителен ефект, който се усеща и днес - близо 5 години по-късно.

Това усещане е независимо от иначе приличните официални резултати за икономически растеж на българската икономика.

Обяснението дават самите автори от "Легатум" в представянето на приложената методология:

"Запитахме се защо да не класираме държавите според доходите на глава от населението (икономически просперитет) и нивото на благоденствие на гражданите им? Отговорът е, че първо, просперитетът е с много измерения и обхваща всики аспекти на човешкия живот и, второ, подобна схема за класиране няма да ни позволи да задаваме важни въпроси защо определени страни са точно на това място. Затова емпирично тествахме отговорите като сравнихме нашия Индекс за просперитет с БВП на глава от населението и отговорите на хората на стандартни въпроси дали са доволни от живота си. От това могат да се извлекат важни политически въпроси. Погрешно е да се смята, че решенията са предимно в растежа на икономиката и постоянното подобряване нивото на доходите. Защото е възможно да се постига високо равнище на просперитет без непрекъснато да се гонят по-високи доходи."

В случая с България се оказва, че за последните няколко години българите се дистанцират от политическа и обществена активност, станали са по-нетолерантни, живеят в разпокъсани общности и нямат усещане, че са свободни да изберат как да живеят живота си.

В общите заключения на доклада за България се посочва, че хората тук нямат доверие в институциите си. Може би най-ярката илюстрация за това е отговорът на въпроса "Имате ли доверие на местната полиция?". Обяснението авторите да го използват е, че "съществува силна връзка между доверието в институциите - и специално в полицията - и икономическия растеж и благоденствие". Тук българската полиция не успява да постигне повече от място 100-101 (при Цветан Цветанов) и необратимо поема надолу при второто правителство на Бойко Борисов до сегашната позиция под номер 130.

След 2011г. не се случва нищо добро и с политическата активност, а упадъкът ѝ, според авторите, е смятан за важна оценка за качеството на обществения капитал. "Галъп" измерват това през въпроса "Изказахте ли мнението си пред обществен служител през последния месец?" Отговорите на българите са такива, че най-доброто класиране на страната е през 2008-2011 г. - в зоната на места 93-95. През 2012 г. има срив до 117-о, продължаващ през 2013-2014 г. до 121-о. За 2017г. има подобрение, но то не отива по-далеч от място 105 от 149 държави.

Това личи и от мястото на България по избирателна активност, която е смятана за основен фактор за добра демокрация, когато се превръща в участие в политическия процес. Данните от "Галъп" показват, че до 2012г. страната се е задържала в зоната 56-60 място, но през 2013г. следва гмурване на 78-о и трайно оставане до днес в друга група - на позиции 79-82.


"Ако изпаднете в затруднение, имате ли роднини или приятели, на които можете да разчитате да ви помогнат", пита "Галъп" в световното си проучване. Авторите от "Легатум" обясняват, че отговорите на този въпрос са важни, защото има силен ефект от подкрепата на подобни мрежи за усещането на хората, че живеят добре. Тук българите демонстрират отчетливо подобрение от 2013г. насам - непрекъснато изкачване от позиция 72 до 17.

Но видимо българите нямат предвид парична помощ. Това личи от отговорите на въпроса "Вашето домакинство изпращало ли е финансова помощ на друго през изминалата година? (в същата страна". По този показател България години наред не помръдва от място 120, слиза на 124 и едва в тазгодишната класация рязко се изстрелва нагоре до 84. Според "Легатум" подобно подпомагане с пари отразява доколко хората са склонни да го правят извън формалните дарения.


"През последния месец помогнахте ли на непознат или на човек, който не ви е близък" е поредният въпрос, включен, защото "за усещането за благоденствие има силен ефект от мрежи за подпомагане в обществото, които отиват отвъд близките приятели и семейството". На пръв поглед тук има подобрение от 2009г. насам, но движението е твърде минимално и България се "влачи" в самото дъно на класацията - от място 141 постепенно се изкачва до 111, за да слезе рязко отново през 2017 г. на място 131.

За сравнение, съседна Румъния, която е била в нашата категория до 2013г., рязко тръгва нагоре и днес е 35-а в света по този показател. Ако е някаква утеха - сърбите, с които сме рамо до рамо до 2009 т. (тогава те са били на 142 място), така и не напускат самото дъно и от 2014 г. трайно са се установили на 146-147 място.

Ако чужденец потърси в доклада на "Легатум" оценка дали българите често участват като доброволци в различни каузи, отговорът ще бъде "Категорично не". Авторите са използвали въпроса "Отделихте ли през последния месец време за доброволческа дейност към някоя организация", защото според тях доброволчеството има силен положителен ефект върху усещането за благоденствие и в частнот върху удовлетвореността и чувството, че контролираш живота си". Българският рекорд тук е 136-о място през 2012г., след което следва срив до 147-мо и след минимална корекция от две години, отново връщане на 146-о място в тазгодишната класация.


Движението в класацията по цялата категория "Лична свобода" също показва, че от 2011 г. нещата според българите видимо се влошават - от място 47 България стремително слиза на 66 през 2014г. и практически не помръдва от там до днес.

Това се вижда и в подкатегориите "Толерантност към етнически малцинства", където България непрекъснато слиза от място 65 през 2011г. до тазгодишното 114-о. Въпросът, донесъл наци оценка, е "Вашият град/район добро място ли е за живеене на етнически малцинства?". Авторите са г овключили в индекса си, защото "едно проспериращо общество приема, уважава и има полза от етническото разнообразие".


Същото става и с толерантността към имигрантите. Отговорите на въпроса "Вашият град/район добро място ли е за живеене на имигранти?" са използвани оп логиката на това, че успяващите общества ценят и се възползват от таланта и усърдието на хората, независимо от тяхното гражданство. Между 2007 г. и 2013 г. България общо взето се задържа по този показател около 115-о място в света. Но след това се устремява към дъното на класацията и от три години е на позиция 141-143.

Тази тенденция съвпада и с резултатите за намесата на държавата в религиозния живот чрез ограничаване на едни и даване преференции на други религии. Тук оценката е направена по глобалното проучване на американския институт "Пю" и според нея най-добрата позиция на България в индекса на "Легатув" е 86-а от 2010г. Следва бързо тръгване надолу, за да се "закотви" на 120-о място през 2013 г. и само през 2017г. постига промяна - още надолу до 124-о място.

Първият е на въпроса "Отнасяха ли се вчера през целия ден към Вас с уважение?". В пет от 11-те години, в които се изработва индексът, България стои около място 85 в света. "Галъп" казват, че "цивилизованите отношения между хората са залегнали в основата на обществения капитал и имат връзка с благоденствието".


Вторият пример е за за удовлетвореност от личната свобода. Въпросът на "Галъп" е "Доволен ли сте от свободата си да избирате какво да правите в живота си?" Отговорите на българите години наред определено не поставят страната в категорията на европейските демокрации - след престой в зоната на места 128-134 в периода 2007-2010 г. следва "подобрение" до 106-о място през 2012г. , още четири години в зоната 122-133 и "рекорд" от място 105 през 2017г.

Източник: dnevnik.bg

В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код