Трябва ни фина настройка на енергийната борса


Сподели:
15 Януари 2018, Понеделник
Защо поскъпна рязко токът на свободния пазар, заради което бизнесът и синдикатите готвят протести?

Какво се случва с АЕЦ "Белене" след доклада с препоръки на БАН? Какви енергийни новини може да ни донесе посещението на премиера Бойко Борисов в Баку? На тези и други въпроси отговаря енергийният експерт проф. Атанас Тасев.


- Проф. Тасев, през миналата седмица министърът на енергетиката Теменужка Петкова съобщи, че се готвят промени в Закона за енергетиката, които ще дадат възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ да следи за спекула на свободния пазар на ток. Какво ще промени това?


- Беше отдавна известно, че когато се премине към либерализацията, това не означава дистанциране на регулатора от процесите, които настъпват в свободния пазар. Защото либерализация не означава слободия. Винаги трябва да има определени ограничения. Аз предвидих какво ще се случи, защото моята основна специалност е информатика, а там има един основен постулат в теория на игрите - поведението на играчите се определя от правилата на играта. Ако го прочетем обратно - ако играчите не играят, а в момента сме точно в такава ситуация, значи не са виновни играчите, а правилата. А кой определя правилата? Законодателят и регулаторът като орган, който определя подзаконовите нормативни документи. Следователно даже от законова гледна точка ролята на регулатора да предвижда и да следи процесите, които настъпват в свободния пазар, е предопределено. Вече няколко пъти имаше публични обсъждания на тази ситуация. Защото след като започнаха тестове, а след това нормална експлоатация на българската независима електроенергийна борса през август миналата година, сделка за няколко стотици милиона стана за секунди. Което означава, че механизмите, по които се работи, не са прецизни, което позволява да бъдат атакувани от опитните играчи.


- Какво показва фактът, че сделката е станала за секунди ?


- Ами търсенето и предлагането. Изведнъж на значително по-ниска цена - говоря за базова енергия - отколкото реално продава "Козлодуй", стана сделка, при която някой изчисли, че разликата между моментните цени, по които прави договори "Козлодуй" и продава, и тези, които са сключени на борсата в условията на пълна прозрачност, разликата е в минус няколко десетки милиона.


- Които са печалба за някого.


- Естествено. Аз не обвинявам този, който е спечелил от тази сделка. Защото има един фундаментален принцип, че всеки е в правото си да тълкува закона изцяло в своя полза. Тези, които създават правилата, трябва да проведат един механизъм на тестването им в условията на опитни играчи, които изцяло дърпат чергата към себе си. Така ще предвидят ситуации, каквито се случиха.


- Причината за възможността да се случи подобно нещо каква беше?


- Ами причината е, че няма ограничителни условия. Тук ставаше въпрос за изтъргуване на базова енергия в дългосрочен период от време. Освен това аз предвиждам една друга ситуация, за която очевидно трябва да бъдат взети мерки, когато наистина имаме напълно либарализиран пазар. Нормативно той при нас е либерализиран, но от гледна точка на инструментариума - още не, защото ние имаме една асиметрична енергетика. Знаете, че има сектор на така наречената преференциална енергетика и тя се компенсира с тази добавка "задължение към обществото", която сега е фиксирана. Но в условията на напълно либерализиран пазар ще бъде динамично. Което означава, че тогава тези, които са в преференциалната зона, ще бъдат поставени в ситуация на пълно безразличие по отношение цената, която ще изтъргуват на борсата. Защото разликата между изтъргуваната цена и тази, която е предвидена по дългосрочни договори, се покрива в добавка "задължение към обществото". Което означава, че напълно са възможни спекулации. При което държавните централи могат да рухнат, защото аз мога да се договарям с някой за 10 лева за мегават/час, някоя разлика ще си делим, макар че тя е в условията на търсене-предлагане и аналитични механизми, които работят. Но при добро познаване на механизмите винаги можем да изтъргуваме, при което аз ще си взема разликата от компонента "задължение към обществото", а междувременно мога и нещо лично да спечеля. Аз предавам как би разсъждавал един опитен играч.


- Всъщност всеки би се замислил за своя личен интерес, а не за интереса на обществото.


- Точно така. В крайна сметка, като е 10 лева за мегават/час, държавните предприятия не могат да паднат примерно под 50-60 лева за мегават/час и те спокойно могат да излязат от пазара именно поради икономическа нецелесъобразност. Затова трябва да се въвеждат ограничения. Като пример мога да дам и другото, за което мисля, че сега се взе решението - буквално преди Нова година - така нареченият пазар на дебалансите. В отделни случаи цената на достигащата енергия стигна до 2500 лева за мегават/час. А съгласно закона тази, която ви е излишна, се продаваше по около 7 лева, сега на нула лева. 2500 лева за мегават/час означава, че малките търговци, които нямат възможност да балансират вътрешно потреблението и доставките, могат да фалират. Затова се въведе едно правило, което да ограничава това. След време, когато има пълна либерализация, би трябвало около 32 милиарда киловатчаса на годишна база да излязат на пазара. Тогава може би трябва да се въведе ограничение, което съществува и във фондовите и стоковите борси: Ако паднете под определено ниво, борсата спира.
В законодателната част или в раздела какво да се прави, ние сме много силни, много точно корпорираме европейското законодателство. В раздела как да се прави - винаги оплескваме нещата, защото го няма този период на предварително тестване на системата и то от гледна точка на хитрите играчи.
Сега има един много сериозен дефект в системата. Той се прояви, затова се вдигнаха цените. Там системата е още по-интересна, защото всички предприятия от средното и ниското напрежение са вече на пазара. А големите консуматори са от няколко години на пазара. Но какво се случва. Много търговци, които, за да влязат на пазара, предлагат ниска цена на електроенергията, но в голямата си част при тях се получава сметка без кръчмар. Т.е. те не могат да балансират достатъчно и след време излизат от пазара. А предлагайки най-ниска цена, те влизат в пълно съответствие със Закона за обществените поръчки, който пък се оказа препъникамък в тази ситуация. Защото когато фалира търговецът, с който вие сте сключили договор за една година, тогава автоматично отивате на доставчик последна инстанция, който пък е на два пъти по-висока цена. Ако сега е 76 лева за мегават/час цената на базова енергия при НЕК, то ЕВН например търгува като доставчик последна инстанция на 149, почти 150 лв. На вас не ви е изгодно да останете и вие губите, защото трябва да организирате нова поръчка. Като направите нова поръчка, отново попадате в параграф 22, защото може да попаднете отново на слаб играч, отново да фалира и... Това пък използваха играчите, защото те знаят какво е ограничението. И той идва при тебе и казва: "Нали знаеш какво те очаква - доставчик последна инстанция. Я сега вместо 150 лева - за 120. Съгласен ли си?" И другият - хъката-мъката - съгласен съм. Защото това е вече анекс в действащо споразумение. А не е по Закона за обществените поръчки. И ето, отново виждате, че има проблемна страна. Поради което ние с колегите се посъветвахме и имаше едно предложение, не знам дали не е официално, да се използва платформа в Софийската стокова борса за двустранните договори, докато българската енергийна борса започне да се развива.
Във фините настройки ние, българите, не винаги успяваме навреме да реагираме, така че си струва и в това направление да се помисли.


- Има ли раздвижване около АЕЦ "Белене"?


- Около АЕЦ "Белене" нещата вървят добре, но държавата още не си е написала домашното. Неотдавна Българската академия на науките представи един фундаментален доклад, в който всички хипотези са разгледани. Аз препоръчвам всеки, който желае, да прочете на едно място в синтезиран вид цялата законова уредба, цялата история, предистория и пр., струва си да се прегледа този материал. Там се разглеждат 7 или 8 сценария, при които може да се състои рестартът на проекта. Но ако погледнем базовия, който аз го наричам, в който държавата продава на чужд инвеститор 100 % или остава с миноритарно участие, то това предприятие трябва да се обособи самостоятелно с активите и пасивите и да се сложи на пазара. Т.е. ние все още нямаме предмета за чуждия инвеститор. Идват различни чужди инвеститори и задават въпроса: Кога? Интересът се поддържа и трябва максимално бързо държавата да предложи варианти.


- Защо се бави?


- Забавянето е чисто организационно, защото в енергетиката непрекъснато има стресова ситуация, променя се нормативната уредба, в момента се подготвя изцяло нов Закон за енергетиката. От 2003 г. досега има 29 фундаментални изменения и допълнения. В момента има голяма турбулентност и очевидно чисто организационно нещата все още не са показани, но предполагам, че се работи по темата. Докладът на БАН не е задължителен за правителството, но е добра основа за вземане на информирани решения, тече някаква процедура и скоро може би ще чуем резултата.


- Може би други неща са приоритетни сега на фона на посещението на премиера в Турция.


- Новото е, че понеже ние очакваме 1 милиард кубически метра газ от Азърбейджан, но без да се случи Танаб (Анадолския газопровод) и след това връзката му с Адап (Адриатическия газопровод) - те в значителна степен вече са напреднали, но все още не са свързани физически - в този смисъл Турция е препъни камъкът. Но засега нещата вървят нормално и може би просто е информиран Борисов, че ние трябва да ускорим интерконектора Комотини-Стара Загора, защото може да се окаже, че те са изградили няколко хиляди километра газопроводи, а пък ние няколко стотин километра не можем да изградим вече толкова години.


- Важно ли е посещението на премиера в Баку?


- На времето, когато коментирахме за "Набуко", тогава стана ясно, че редица държави използваха своя дипломатически апарат, за да могат да стимулират интересите на Азербайджан да изнася газ към Европа. Докато нашата страна практически не се появяваше. Има известно затопляне на отношенията, още повече, че има азербайджанско посолство тук - една очарователна посланичка, която е доста активна. Освен това Азербайджан направи дарение във Велико Търново, което беше около 3,5 милиона евро. Но посещението в Баку по-скоро е във връзка с един стар проект, който за съжаление все още не е реализиран и който може да отпуши газовите доставки - това е Транскаспийският газопровод. Един много сериозен източник е Туркменистан. Дълги години не могат да решат въпроса за икономическата зона на Каспийско море, не могат да си разделят морето държавите Русия, Азербайджан, Турция, Иран, Казахстан. А
Туркменистан може да има съществено присъствие на газовите пазари. Естествено по тръбите, които вече са построени. Но те имат много по-широка програма. Смятат, може би до десетина години, да стигнат капацитет над 60 милиарда. Турция е много сериозен регионален енергиен играч в това отношение.


- Тази година Путин е поканен да дойде в България. Ще се осъществи ли тази визита?


- Ние не можем да се базираме на емоционалните отношения между България и Русия. Русия не е Съветският съюз, Русия е прагматична страна, тя работи в условия на пазарна икономика. А освен това Путин е особен вид президент. Всичките му посещения в последните години са свързани и с някакви съпътстващи сделки. Горе-долу това прави и Тръмп - той не отива на екскурзия, за да каже колко се обичаме, а идва и казва - ето тук правим еди каква си сделка. Сделка с Русия в момента няма. Времето е много кратко, а освен това ние сме заети с председателството. И едва ли Путин ще присъства на годишнината от Руско-турската освободителна война.

standartnews.com


В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код