Стефан Шивачев, историк: Стефан Стамболов винаги и докрай отстоява собствените си идеи и позиции в интерес на България


Сподели:
31 Януари 2018, Сряда
Стефан Шивачев, историк и директор на Регионален исторически музей – Пловдив говори за живота и делото на бележития български държавник Стефан Стамболов по повод навършването на 164 години от рождението му.

Фокус:  Отбелязваме 164-та годишнина от рождението на Стефан Стамболов. Какво трябва да знаем за бележития български държавник?

Стефан Шивачев: Стефан Стамболов е може би най-възхваляваният и най-охулваният български държавник. Неговата личност и дело са получавали крайно разнопосочни оценки. Не е необходимо да привеждам много от тях, а само тази оценка, която английската кралица дава за него. Тя казва, че държавник като Стефан Стамболов се ражда във Великобритания веднъж на 100 години. Успоредно с това, и в България, и извън страната той много често е бил наричан диктатор, много често е получавал крайно отрицателни оценки за това, което е правил. Как да се ориентираме в тази многопосочност на оценките към Стефан Стамболов? Мисля, че е най-добре съвсем накратко да вникнем в това какво е направил този човек през живота си, каква е била неговата философия на политик и държавник, а оттам чрез делата му да се ориентираме за това каква би трябвало да бъде оценката за Стефан Стамболов.
Стефан Стамболов влиза в новата българската история с един изключително висок рейтинг или имидж, след организирането на двете въстания преди Освобождението. Стамболов е един от апостолите на Гюргевския революционен комитет. Той е поет. Неговите стихове се пеят като песни от българите, наред със стиховете на Христо Ботев. От Учредителното събрание през 1879 година нататък, Стефан Стамболов се изявява като един от лидерите на Либералната партия, като един от изявените политици в България. Но върха в неговата кариера, годините, в които той остава в българската история, това е периода от 1885-та до 1894-1895 година. Тоест, едно десетилетие, което съвсем спокойно може да наречем „десетилетието на Стамболов“. Вашите читатели сигурно си спомнят прословутата история след обявяването на Съединението в Пловдив. Стамболов е председател на Народното събрание и се намира във Варна се заедно с българския княз. Той му казва: „Ваше величество, вие като български княз в тази ситуация имате два пътя. Единият е към Пловдив , за да приемете и оглавите Съединението, и да поемете защитата му. Другият път е към абдикацията от българския престол“. От този момент нататък, Стефан Стамболов, като председател на Народното събрание, навлиза не само в политическите, но и в държавните дела на България. Това е един изключително сложен момент за страната ни. Един момент, в който, само година след Съединението, с явната руска намеса, е инспириран военен преврат срещу княз Александър. Група офицери-русофили правят този преврат, свалят княза и го изпращат в Русия. Успоредно с това, Стефан Стамболов, болшинството от офицерите и огромната част от българската армия застават зад своя княз. В крайна сметка, той е върнат в България, но по стечение на обстоятелствата, поради това че няма подкрепата на Русия, княз Александър е принуден да абдикира. Така в един момент България се озовава в безпътица, в един страшно сложен момент от историческото й развитие. Няма княз, няма владетел, никой не иска да управлява България. Ясни са намеренията на Русия да превърне България в своя балканска провинция. Русия предлага за владетел грузинския княз Мингрели, който не излиза от кръчмите и е постоянно пиян, тоест някаква кукла, която да бъде сложена на българския престол. В Европа никой от тези, на които се предлага българската корона, да станат български владетели, не приема. В този момент Стефан Стамболов, като водещ регент, като човек, който поема съдбините на България казва, че ако има княз, ще има България, ако няма – няма да има. Така за княз е избран Фердинанд Сакскобургготски, който не знае български и няма опит в държавните дела. През следващите 7-8 години, от 1887-ма до 1893-1894 година, човекът, който поема управленските дела в България, това е Стефан Стамболов като министър-председател. За този период Княжество България прави огромна крачка напред. Успоредно с това, Стамболов е наричан диктатор, Стамболов е охулван и мразен. Аз мисля, че когато даваме оценка за него, за тези години, в които той е министър-председател на България, трябва да се отървем от всички тези високопарни приказки за диктатура, за охулването, за това как той се налага в българския политически живот. Трябва да видим резултатите от това управление.
България изживява един изключително ползотворен период, не само в политическото си развитие, макар и с княз, който не е признат от никого, но има една стабилизация. Има един момент, в който Стамболов е приеман от султана в Турция. Стефан Стамболов прави изключително важни крачки за утвърждаването на българщината в Македония. Успоредно с това, той влиза в конфликт с много от македонските дейци, които мислят, че пътят на българските владици и училища в Македония не е правилен. Последващото развитие на България доказва, че Стамболов е прав. Той прави едно правителство, в което привлича най-кадърните българи в този момент. Той е министър-председател, но министър на финансите е Григор Начович – консерватор, негов политически противник, но най-добрият финансист. Министър на правосъдието е д-р Константин Стоилов – консерватор, негов политически противник, но най-добрият български юрист. Стамболов и неговото правителство организират първото на Балканите Земеделско-промишлено изложение, което се провежда в Пловдив през 1892 година с огромен успех. Стамболов и неговото правителство чертаят пътя на стопанското и икономическо развитие на България. Разбира се, в този страшно труден момент, не може без налагане на волята на министър-председателят. Обвиняват го, че той изгонва от София различни политици, изселва ги, но сред тях например е Драган Цанков – един човек, за който всички знаят, че всяка година е „купуван“ от Русия, човек, който защитава ясно руските интереси. Обвиняват Стамболов, че се отнася жестоко към офицерите, подготвящи бунтове. Това са български офицери, които пренебрегват своята клетва към българския княз и в името на интересите на Русия правят бунтове, опитват се да променят историческата съдба в ущърб на България. Стамболов не се поколебава, когато трябва да потвърди смъртната присъда на един от най-големите си приятели – майор Коста Паница. Обвиняват Стамболов в това, че по време на избори има намеса на полицията там, на шайкаджий, но това не идва в България по негово време. Това в Княжество България е една практика, която идва още от времето преди Стамболов да поеме съдбините на България. И много още неща могат да се разказват за Стамболов. Аз съм един от историците, които винаги са давали политическа оценка на Стамболов. Накрая искам да обърна внимание на нещо много интересно в българската история. През 1894-та година Стамболов е свален. Князът приема неговата оставка. През следващата година става една политическа разправа със Стефан Стамболов. Князът се дърпа от него, Стамболов е преследван от една част от македонските дейци, преследван е също от своите политически противници. Всичко това довежда до поредния атентат срещу него и до смъртта му, която идва една година след като е свален от власт. Но в българската история се получава нещо много интересно. Шест години след смъртта на Стефан Стамболов умира и д-р Константин Стоилов, още един много голям български държавник. След това умира Петко Каравелов, а при атентат е убит Димитър Петков, министър-председател на България. Тоест, едни от най-големите политически мъже на България загиват от атентати, от тази атмосфера, която налага новият княз Фердинанд при управлението на България, или от това огромно напрежение, което се получава. Какво би станало с последващата история на България, с Балканските войни, с Първата и Втората световна война, ако политици и държавници като Стефан Стамболов, д-р Константин Стоилов, Димитър Петков и Петко Каравелов бяха живи? Мисля, че съдбата на България щеше да бъде съвсем различна.
В заключение искам да кажа, че ние българите не трябва да се поддаваме на елементарните оценки на някои, който е встрани от дейността на Стамболов. Това са неща, които ги изисква времето. Не бива да забравяме, че неговата диктатура е предназначена да ликвидира разбойничеството в България, тази политическа партизанщина в интерес на чужди държави, която в крайна сметка разбива българския политически живот. И в този ден, 31 януари, всяка година ние трябва да се преклоним пред делото на Стефан Стамболов, да си спомним за него, за българският държавник, който получава изключително висока оценка в Европа и то още във времето, в което той управлява съдбините на България.

Фокус: Ако сега обърнем поглед към съвремието, може ли да кажем, че разбираме същността на неговите политически действия? Стамболов реално провежда политика на добри отношение с Османската империя, извоюва предимства на българите в Македония по линия на екзархията, успява да получи берати за няколко български владици в Македония и т.н. Е, разбираме ли тази политика в днешно време?

Стефан Шивачев: Аз не съм привърженик на преките паралели. Отчитат се амбиции на доста съвременни български политици, които искат да се съизмерват със Стамболов. Тях не искам да коментирам. Това, което е най-важно в политиката на Стефан Стамболов е, че той винаги управлява държавните дела в интерес на България. Това, което той прави е в защита на българските национални интереси. Той преценява, че съдбините на Македония могат да бъдат решени само чрез разбирателство с Османската империя и прокарва тази политика, като си печели страшно много врагове. Стамболов заявява, че в душата си е русофил, но не може в този момент да защитава интересите на Русия, защото те са против интересите на България. Русия иска да превърне България в една балканска провинция. Стамболов прокарва пътя на стопанското развитие, на развитие на земеделието, на развитие на индустрията по европейски образец, защото в този момент са изключително силни всичките тежнения към запазване на националната специфика, запазване на занаятите и на това старо, останало в миналото, развитие на България. Стефан Стамболов никога не се е притеснявал от това, че избирайки един път, който е правилен за България, той го защитава докрай. В този смисъл, мисля че и съвременните български политици и държавници могат и трябва, познавайки и анализирайки историята, да с поучат от него, защото делото на Стамболов – това е дело в защита на интересите на България. Той не е русофил, англофил или германофил, той е българофил. Стамболов защитава интересите на България така, както ги е разбирал. Да, може и да е бъркал. Един човек, който 10 години управлява съдбините на България, не може без грешки и без да си спечели врагове. Но Стамболов винаги и докрай отстоява собствените си позиции в интерес на България.

Тони МИХАЙЛОВ

Източник: focus-news.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код