Иво Христов: Държавният глава не е призван да аплодира кабинета


Сподели:
31 Януари 2018, Сряда
"Депутатите са възмутени от собствената си атрофия, която президентът изрече на глас.
Корупционерите настояват никой да не ги притеснява, в името на националното единство, разбира се. Президентът изрично каза: няма да има единение в името на корупционния комфорт. Безличен президент, под знака на криворазбраното "единство", е мечтата на политическите тарикати, която не се сбъдва, оттам и лукавите апели към "единство", казва в интервю за "Дневник" Иво Христов, началник на кабинета на президента Румен Радев.




Една година след встъпването в длъжност президентът Румен Радев олицетворява ли единството на нацията? Можете ли да посочите примери за това?



- Единението има смисъл само в името на ценности. Президентът го утвърждава, заставайки зад принципи, на които се крепи всяка нация: суверенитет, сигурност, законност, справедливост. Подробните аргументи и действия бяха изброени в отчета за първата година. Разбира се, всички настъпени вият срещу президентството. Депутатите са възмутени от собствената си атрофия, която президентът изрече на глас. Корупционерите настояват никой да не ги притеснява, в името на националното единство, разбира се. Президентът изрично каза: няма да има единение в името на корупционния комфорт. Безличен президент, под знака на криворазбраното "единство", е мечтата на политическите тарикати, която не се сбъдва, оттам и лукавите апели към "единство".



Независим ли е президентът от БСП - партията, която го издигна? Кои са ситуациите, които го доказват?



- Разбира се, че е независим, при положение, че бе избран с над два милиона гласа, докато БСП разчита на една трета от тях. Доказва го изборът на служебните министри и назначенията в администрацията на президента, които в огромната си част са експертни.



Не разбирам обаче презумпцията на въпроса: едва ли не президентът по подразбиране е подгласник на правителството и дължи обяснения, ако не взема равнис по мнозинството. Това е в разрез с демократичната логика. Държавният глава не е призван да аплодира кабинета. Нещо повече: обществото печели, когато президентът има куража да е последователно критичен към другите власти.



Има ли опити политически партии да влияят на президента и на самия вас?



- Ако не друго, българската конституция много добре гарантира независимостта на президента. Въпрос на характер е той да я отстоява, което Радев прави, както стана ясно и от предходните ви въпроси. Политическите партии могат единствено да изказват мнения, но нямат инструмент за влияние.



Защо в началото на мандата не искахте да подадете документи за допуск до класифицирана информация?



- Защото задачите ми не го налагат. След като ДАНС и прокуратурата бяха сезирани от инициаторите на тази съшита с бели конци интрига, след като и двете институции се произнесоха, че няма никакво нарушение в работата с класифицирана информация в президентството, не виждам какво мога да допълня. Освен да поискам извинения от онези, които папагалстваха обвиненията на интригантите.



Кой бе за вас най-трудният казус в първата президентска година?



- Провеждането на изрядни избори при силен външен натиск.



Какво успя да постигне президентът Радев във външната политика?



- Той говори със свой глас, без комплекси, и с оглед на националния интерес. За разлика от огромното болшинство български политици, отстоява позиции, а не рецитира заучени фрази. Както знаете, президентът сезира Конституционния съд за СЕТА, по негово предложение кохезионната политика залегна в Римската декларация на ЕС, а с това и перспективата България да разчита на финансиране и след 2019 г. Радев е много активен по темата за европейската отбрана. Президентът има много конструктивен поглед върху отношенията с Русия, които са силно обременени от конфронтационност и подозрителност и от двете страни.





Румен Радев и Бойко Борисов конкуренти или партньори са във външната политика?



- Президентът по Конституция (чл.92 (1)) "представлява страната в международните отношения". Той има легитимността на прекия избор от гражданите, която е безспорна (за него гласуваха 2 049 000 български избиратели). Друг е случаят с министър-председателя. Един и същ парламент може да излъчи в разни периоди различни премиери, този пост е функция от парламентарното мнозинство. Затова не бива президент и премиер да бъдат приравнявани.



Разбира се, действащият премиер концентрира в ръцете си изключително голяма власт: видяхме го при смяната на председателя на Народното събрание, при отмяната на мораториума върху новите лекарствени средства, при появата на премиера на заседание на ВСС (аферата с есемесите). В последните месеци министър-председателят почти изцяло се посвети на международните си усилия. Според мен е илюзия, че дипломатическите му изяви могат да компенсират отсъствието му на родния терен. Конституцията има своя логика и който я пренебрегва, рано или късно е санкциониран от общественото мнение. Виждате, че и скандалите в мнозинството се множат, а те не могат да бъдат решени в промеждутъка между две пътувания.



Как бихте отговорили на упреците, че президентът е лобирал за определен изтребител?



- Въпросът ви преобръща нормалната логика. Не президентът трябва да се оправдава, а авторите на упреците трябва да докажат обвиненията се. Те, разбира се, не го правят, защото нямат аргументи и ще бъдат призовани в съда. Затова разпространяват внушения с безкритичното съдействие на медиите.



Как гледате на лансираната идея за президентска република?



- Кризата на парламентарната република е очевидна, видно е от ниското доверие в парламента. Закономерно хората търсят изход от нея. Едни предлагат реформа на избирателната система, други на самата конституция. Знаете, че президентът стриктно се придържа към действащата конституция. Дебатът за президентска република обаче не бива да е табу и най-вече не бива да бъде вулгаризиран.



Как оценявате идеята за среща Турция-ЕС у нас по време на европредседателството?



- Когато германски канцлер и български премиер обявяват идеята да поканят чужд държавен глава в България без да са консултирали президента, това противоречи на духа на Конституцията, както отбеляза Румен Радев. Напомням, че през март България отбелязва 140 години от Освобождението. Злободневната политика трябва да има уважение и към историята. Иначе активният диалог между ЕС и Турция е необходим и за двете страни. България и Турция трябва да поддържат добросъседските си отношения в дух на взаимно уважение, приятелство и, разбира се, на ненамеса във вътрешните работи. Тези отношения имат дълга традиция, не само на политическо, но и на човешко ниво.



Какво е мнението ви за дискусията около Истанбулската конвенция?



- Дискусията закъсня, защото хората постфактум разбраха какво са подписали от тяхно име. На второ място, официални лица даваха клетви зад граница, че конвенцията ще бъде ратифицирана, при положение, че това зависи единствено и само от волята на българския парламент. Намирам текстът на конвенцията за изключително зле написан, както виждате много от формулировките пораждат противоречиво тълкуване. Това означава, че съдебната практика може да породи съвсем различни последствия от заявените в конвенцията.



Законодателството не допуска недоглеждания дори в запетайките, камо ли фриволни оправдания с "лош превод" или спорни понятия. Що се отнася до ползата от документа, тя предстои да бъде доказана. Виждате, че в страна като Турция, която я е ратифицирала, дори официалната статистика за насилието над жени не е обнадеждаваща.
Едно можем да предвидим без риск да сбъркаме: при българското правоприлагане единственият сигурен ефект ще е вълна от искове срещу държавата. Опитът показва, че това не дисциплинира държавата, но отваря бизнес за НПО, които впрочем държавата ще трябва сама да финансира по силата на чл.8, 9, 10 от Конвенцията. Така зад болезнената тема с насилието над жени и домашното насилие се отваря възможност за користно действие.



Кои според вас са грешките в тази първа президентска година?



- Грешките са грижа на опонентите. Докато е в политиката, политикът отстоява своите решения и ценностите си. Самооценката си прави насаме. Да оставим настрана, че в политиката да отстояваш ценности невинаги носи успех, но да се отречеш, означава да изневериш на мисията си. Понякога това носи тактически успех, но е исторически провал. Тъй че оценката идва много по-късно.



Президентът не е коментирал досега темата за състоянието на медиите и свободата на словото. Не прие и среща със Съюз на издателите. Защо? Каква е вашата оценка за медийната среда в България?



- Напротив. Президентът изрично спомена "отстъплението на българската демокрация" и това, че "на третото десетилетие след началото на промените под въпрос е основно демократично право: свободата на словото".



Медийната среда никога не е била в по-окаяно състояние. Но за нея носим отговорност абсолютно всички. От политиците може да се иска законодателство с цел прозрачна медийна собственост. От президента могат да се искат почтени хора в СЕМ, но сегашният състав е наследен от г-н Плевнелиев. Що се отнася до журналистите, те не могат да очакват политиците да отстояват професионалната им свобода, когато се поддават на рефлекса да се самоцензурират, за да си спестят неприятности. Или когато им диктуват въпроси с есемеси от политическите централи. Обикновеният зрител и читател на преса също прави своя избор, когато посяга към вестник или избира коя телевизия да гледа. Президентът не е арбитър в спорове между издателските съюзи. Но, както виждате, той огласява проблема и това е неговата роля.



Как един журналист и преводач се чувства в администрацията като шеф на кабинета на държавния глава?



- В кръга на шегата: видяна от политиката, журналистиката изглежда също толкова нечестива и манипулативна, колкото политиката, видяна от журналистиката.



Дали след опита от предизборната кампания и работата в администрацията бихте се изкушили от политиката?



- За добро или за зло вече се намирам в нея. Това е изключително неблагодарно занимание. Липсва ми свободата на изразяване, която има обикновеният гражданин, макар малцина да се ползват от нея. Това е голям лукс.

Автор: Автор: Здравка Андонова, "Дневник"

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код