Ген. Румен Миланов: Трябва да се направи мониторинг, който след 2 години да даде оценка дали НСО гарантира необходимото ниво на сигурност


Сподели:
01 Февруари 2018, Четвъртък
Интервю с ген. Румен Миланов, ръководител на Националната служба за охрана в периода 2004 -2007 година.

Водещ: При отчета за едногодишната си дейност президентът Румен Радев, редом с другите теми, изрази и недоволство, че му липсват инструменти за контрол на дейността на Националната служба за охрана (НСО). Думите му дойдоха след информациите, че Военно-окръжната прокуратура я проверява, и след слуховете, че директорът й ген. Ангел Антонов е подал вчера оставка. Тази на директора на НСО вече е факт и правителството даде съгласие за неговото освобождаване. Темата поражда въпроси и поканих за мнение ген. Румен Миланов – ръководител на Националната служба за охрана в периода 2004 -2007 година. Ген. Миланов, необходима ли е НСО, защото знаете, че имате опоненти, които твърдят, че тя в този вид, не е?

Румен Миланов: Да, това ми е известно. Таза тема е стара. Първо, за подобни структури в света има различни модели, различни практики, и почти всяка страна търси своето решение. Но къде са принципните въпроси за изграждането на подобни структури, което показва дългогодишната история, че първите ръководители на държавите трябва да бъдат под определен режим за охрана, защото те ръководят държавата и тяхната позиция е изключително важна като управленски решения. В този дух, например аз ще ви предложа стара практика, да кажем Secret Service, която е „Тайната служба“, преведена на български. Тя е създадена 1865 година за охраната на долара, на валутата на САЩ тогава след войните. И когато убиват Маккинли през 1901 година, това е единствената федерална служба, и й възлагат да охранява президента. Да не се мерим със Secret Service, ние имаме наша практика, и въпросът е, че една подобна структура, подобна служба е последната бариера към нападенията на съответните ръководители, така че тя има своето място. В крайна сметка, нейните функции са определени в приетия закон и правилник. И тук, тъй като винаги има спорни моменти, мисля че един от много важните моменти се определи оптималното количество, респективно брой лица, които да подлежат на охрана. В този дух бих направил препоръка по този въпрос и на нашата управленска култура, която като цяло ни липсва когато издаваме подобни нормативни актове не само в областта на сигурността – да се организира мониторинг, и след около две години, например, вече да се прави оценка кое е плюс и кое е минус. Каква е нашата практика – имаме един нормативен акт, идва ръководителят „Х“, казва: Това не ми харесва, променяме го”. Идва друг – „Y“, на който не му харесва и пак го променяме в някоя друга посока или го повтаряме, това не е подход. Връщайки се обаче към темата за НСО, може би трябва да се направи мониторинг, дали законът максимално осигурява тези обществени отношения, дали да се гарантира необходимото ниво на сигурност. И тогава, ако има някакви реорганизации, реконструкции, тогава да се мисли в тази посока.

Водещ: Ген. Миланов, НСО работи по, както казахте, влезлия в сила от 1 ноември 2015 година закон за нея. Въпросът е достатъчно ясни ли са текстовете в този закон или позволяват нерегламентирано поведение, така че Военно-окръжната прокуратура да я проверява?

Румен Миланов: Нека малко да ги разделяме нещата от законовите разпоредби и тези действия или поведение, които ги нарушават, или които може би да не са свързани с нарушения само на Закона за НСО, а по някакви други нормативни актове. Това са две различни неща. Сега, ако се установи, че тази проверка, която я извършва Военна прокуратура, че има текстове, които дават – нека така условно да го наречем „двузначност“, то тогава може да се мисли за тяхното по-прецизно представяне. Но ако те са достатъчно категорични като разпоредби, и се нарушават от определени лица, не става въпрос за началник, подначалник и т.н., те си носят съответната лична отговорност пред закона. И то законът не толкова на НСО, колкото вече останалите закони за отбрана – Закона за отбраната включително. В крайна сметка това са военнослужещи, има Наказателен кодекс и т.н. Така че нека да не смесваме неправомерните деяния на „Х“ и „Y“ с разпоредбите. Колкото и да има по някой път различно мнение, те са две различни категории правни действия.

Водещ: А кой преценява правилността на използването на ресурсите на НСО – финансови, материални, човешки?

Румен Миланов: Първият е началникът, но може да има и система, която да ги оценява тези неща. И тук вече може да има комисия към президента и т.н. – едва ли да проектирам нормативния акт, и както се казва – строителството да се проектира на коляно винаги е грешно. Но тук, ако искаме да търсим ефективността на цялата тази структура, има достатъчно механизми и добри практики, по които този въпрос да бъде решен. И поне да се минимизират неправилните действия.

Водещ: А кой контролира НСО? Тя на какъв контрол подлежи и към каква структура или институция?

Румен Миланов: На този въпрос може би да е контрол над контрола над контрола, ако влизаме в тази област ще влезем в една ненужна полемика. Но в крайна сметка, след като е под патронажа на президента, там може да се създаде една структура, която да упражнява подобен контрол. И не на последно място, тя може да бъде подложена на такъв, колкото и да звучи за някой невероятно, от парламента.

Водещ: А защо не е подложена досега?

Румен Миланов: А, мен не ме питайте. Тя в крайна сметка е под, как да кажа – изпуснах точния изказ.

Водещ: Юрисдикцията.

Румен Миланов: Не е точно юрисдикцията на президента, но така или иначе той определя общата й структура. Но бюджета в крайна сметка се определя от Народното събрание, и тук може да има решение по тези въпроси.

И още нещо, ако този въпрос не е решен, той може да се отработи от взаимното разбиране между президент и парламент.

Водещ: Ползвам вашия експертен опит, все пак сте създали тази служба – възможно ли е тя да се използва за политически цели?

Румен Миланов: Малко вероятно, и сега ще ви кажа защо. Първо, че тя действително трябва да бъде под наблюдение на президента, тъй като президентската институция е най-малко политизирана от всички структури. Второ нещо, това е от чисто управленска и правна гледна точка, второ нещо, което е вече в малко битов аспект, ако мога така да го кажа. Не съм дочул в публичното пространство явно и неявно, виртуално или действително информация, която е свързана с охраняемите лица, което означава, че службата в това отношение поддържа един много добър паритет, и не излъчват такива сигнали от нея по отношение на политическите фигури. А поне в личен план смея да твърдя, че към мен никой досега, докато съм бил ръководител на тази служба, не е отправял запитвания за най-различни политически партньори и респективно конкуренти, така че мисля, че сега това се спазва. А ако някой ги нарушава, това вече е въпрос на лична позиция.

Водещ: Как стои въпросът с охраняваните лица извън списъка на изрично посочените в закона? Кой, освен началникът на НСО, е дал разрешение за тях, и на какво основание?

Румен Миланов: На първия въпрос, доколкото си спомням, това и като практика, и то влезе в закона, се формира комисия, оценяваща тези факти и данни, която са ръководи тази комисия от началника с главния секретар и председателя на ДАНС. Но безспорно този момент поражда винаги спорни ситуации, защото от една страна може да се прокара някой да е под охрана без да има степен на съответната степен на опасност. Но същевременно не трябва да забравяме, че има и случаи, когато има и реални опасности. И още нещо, което мисля, че не трябва да го забравяме, вече асиметричните опасности, както обикновено ги казваме, които са характерни като опасности в компетентността на НСО, ще нарастват, така че преценката към тези лица винаги поражда дискусия. Едва ли сега мога да ви дам точен отговор за  „Х“ или „Y“ и кое е най-позитивното, тъй като съм по този въпрос в информационен вакуум.

Водещ: Не мога да не ви попитам, ръководил сте на тази служба – разделила ли се е тя с образа на Управление „Безопасност и охрана“, небезизвестното УБО от комунистическия период?

Румен Миланов: О, въобще има коренна разлика. Ако почна да влизам във всички детайли, сигурно трябва да ви отнема цялото време за 24 часа, но смея да твърдя, че тя се е разделила от принципите, които са били някога в УБО. Още нещо, нека сега да не отиваме в другия край, когато говорим за УБО, защото беше Управление „Безопасност и охрана“ и в голяма степен имаше така да се каже персоналното обслужване на голям кръг лица. Казвам имаше, защото съм бил страничен наблюдател – тогава работих в КАТ или „Пътната полиция“ и всички детайли не са ми ясни, но това, което гледам – историческите аспекти не по книгите, а по реалните данни, които са, тя е изпълнявала тези функции, и е била с численостт, доколкото ми е известно, в порядъка на 9 хиляди. Сега е многократно намалена, и тя не се занимава с тези дейности, и изпълнява чисто охранителна дейност, каквато и тогава тази структура е изпълнявала. Така че те са две различни неща, но поне по отношение на държавната охрана, ако го вкарам този термин, те имат еднакви функции. В целия свят имат същите функции. И ако погледнете в Secret Service, ще погледнете и в други служби има тази охрана на ръководителите на държавата.

Водещ: В какви посоки трябва да се развива, ген. Миланов, НСО? Вие сам казахте за асиметричните опасности.

Румен Миланов: Доста трудно бих дал всички рецепти. Но нещо, което е безспорно изключително важно за тези асиметрични опасности, обикновено възникващи в индивидуална проява, ако мога така да го нарека, защото ето, бяхме свидетели за редицата терористични актове с товарни автомобили, с автобуси или там други версии, виждате, че това са в крайна сметка проява на отделни хора, чиято обвързаност с определени структури трудно се идентифицира. Така че ето в тази посока е изключително важна. И тук опираме до персоналната и вече комплексна подготовка на съответните служители. Друго, което може би има смисъл, след 1 или 2 години да се прецени кръга на лица, които са охранявани, евентуално ако трябва да бъде ограничен с оглед на икономията на средствата.

Водещ: Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте, ген. Миланов. Бих искала да Ви поканя в някое от следващите предавания да поговорим за един закон, на който сте поректо, стратегия за борба с организираната престъпност, на която сте автор, и която някак потъна в забвение, но е изключително важен документ, и за която е важно да се говори днес.

Цоня СЪБЧЕВА

Източник: focus-news.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код