Проф. Николай Радулов: Няма изпълнителна власт или правителство, което по един или друг начин да не може да развали сделката за ЧЕЗ


Сподели:
01 Март 2018, Четвъртък
Интервю с проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност

Водещ: Сделката за продажбата на активите на ЧЕЗ в България на „Инерком“ – скромна пазарджишка фирма без специализиран опит, адекватна финансова наличност и видим професионален капацитет,  предизвика дебат за пробойните в законодателството, управлението на държавата и работата на службите, които дават възможност на иначе частни стратегически предприятия да се препродават без гаранции за защита на обществения интерес и без възможност за намеса на регулаторите. Няма смислено обяснение как отговорните институции научават за сделката постфактум, след като тя е предмет на вестникарски анализи и разследвания от година насам, а в публикации избраният купувач е сочен от месец. Недоумение предизвиква масовото незнание, сякаш не се отнася до обект от националната сигурност, който може да предизвика правителствена и парламентарна криза. Въпросът е: проспаха ли служби и регулатори обстоятелствата по тази сделка и къде е отговорността на държавата? Отговора търсим с проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на МВР.

Николай Радулов: Много труден е отговорът на този въпрос. Ще ви кажа защо. Защото сега, когато започнаха да се задават въпроси, чуваме много нелепи отговори от типа на това „ние не сме получили сигнал“. И това се чу и от прокуратурата, и от МВР. Чакам всеки момент да се чуе и от ДАНС. Тези структури, особено ръководителите на тези структури, забравиха, че получаването на сигнали е само един от начините, по който се работи за защита на националната сигурност и за борба с организираната престъпност и корупцията. Много по-важно, по-сериозно и по-ултимативно задължение за службите и за прокуратурата е да организира получаването на сигнали и то достатъчно изпреварващо, не след „дъжд качулка“ като в нашия случай, а години преди това. Такова нещо не се случва и ние всички имаме чувството, че държавните структури работят само, когато им се разпореди изрично да си вършат работата. В противен случай, дори и да знаят нещо, се страхуват да го съобщят. Има нещо, което много ме тревожи. Това заявление на премиера за „гадовете“. Значи не е толкова проста тази работа с Гинка, значи, някъде в цялата тази история има някакви гадове. Сега, да оставим настрана начина на изразяване, но ако има хора, които по всичко си личи, че премиерът мисли, че имат намерение по противоконституционен път да свалят властта, то тези хора би трябвало или да са подследствени, или за тях да има сериозни разработки и премиерът да е уведомен за това, защото това е работа на ДАНС и на ГДБОП, който се занимава с организираната престъпност. Или тези служби не са си свършили работата и би трябвало от вчера да виждаме масово подаване на оставка и уволнение на ръководители на тези служби. А такова нещо не наблюдаваме. Даже премиерът казва, че сега щял да възложи проверки, че НАП е задължен да проверява, че ДАНС е задължен изпреварващо да събира информация и да доказва. Още никой не е отменил със Стратегията по национална сигурност от 2011 г., а и новата, която е изготвена и е минала през Министерски съвет, ултимативно заявяват, че работата на специалните служби и на сектор „Сигурност“ е предварително да изясняват заплахите, да събират информация, да разкриват и пресичат престъпна дейност, свързана с такива проблеми, които могат да създадат сериозен проблем за националната сигурност и да свалят по незаконен начин една власт, която и да е тя.

Водещ: Проф. Радулов, чешки издания показват точното разпределение на финансирането, в което участват две български частни банки, две офшорки, а държавна българска банка осигурява кредит за рефинансиране. Що се отнася до банковите гаранции, защо Банковият надзор не се е сезирал? И още нещо – къде е финансовото разузнаване?

Николай Радулов: Банковият надзор проспа КТБ. Там ставаше дума за близо 4 милиарда спестявания на български граждани. Защо да не проспи и поредната афера, в която след това ще обяснява как той няма нищо общо и това не е негова работа. Има други структури, които трябва да се занимават с това.

Водещ: Финансовото разузнаване?

Николай Радулов: Финансовото разузнаване, ако трябва да кажем истината, нищо не разузнава – нито финансово, нито по някакъв друг начин. Като се има предвид, че почти няма голям български бизнесмен, който да няма офшорни компании, които имат номинални собственици, неизвестни лица, или лица, които са де юре ръководители на 40-50 такива компании, ясно е че то не може да върши работа. Такива странни неща се случиха в тази държава. Не е първата структура, не първото такова предприятие от тип, който е важен за националната сигурност, което в продажбите и препродажбите му да има съмнителни моменти.

Водещ: Кои са другите аналози?

Николай Радулов: Само, ако се върнете 10-тина години назад, или 15 г., такова беше препродаването на „Софийка вода“, то стана няколко пъти. Първата компания, която спечели дружеството със заявление за много сериозни реконструкции, оправяне на водната мрежа, намаляването на загубите, след като спечели договора и стана собственик, направи съкращения, продаде голяма част от недвижимата собственост на „Софийска вода“, след което препродаде компанията. И много такива случаи – „Кремиковци“, във Враца „Химко“. Няколко такива големи предприятия бяха продадени за много малко пари, тъй като се твърдеше, че те са страшно задлъжнели, а новите собственици щели да изплатят дълговете и да развият бизнеса в тези градчета, които сега останаха без работа хората, тъй като те работеха главно в тези предприятия. Какво направиха новите собственици? Първо, работеха на ишлеме, т.е. техни фирми подписваха договори за поръчка, други фирми доставяха материалите, токът беше държавен, който най-накрая не платиха, а увеличиха всъщност задълженията. И най-накрая всъщност си прибраха печалбата пак с офшорни фирми, в които пак имаше такива юридически собственици – неистински. След като успяха да източат тези предприятия като „Кремиковци“ и други такива, част от предприятията ги нарязаха на скрап, спечелиха по още 100-200 милиона. И най-накрая ги препродадоха отново. Много са такива предприятия в България. Почти всички големи предприятия са минали по този път, като че ли само „Лукойл“ не го споделя това нещо, но и там нещо се говори за някакви продажби от една-две години.

Водещ: Има нещо много странно в цялата история. Колегите от различни медии за един ден успяха да съберат информация за фирмите на купувача госпожа Върбакова, за нейния съпруг, за задълженията им, а българските служби нямат такава информация или поне не дават никакъв видим знак да я имат.

Николай Радулов: Така е. Те сега в момента са като че ли минали в нелегалност. Но специалните служби зависят от изпълнителната власт. Те работят толкова и по такива въпроси, колкото и каквито въпроси им дава властта да работят. Очевидно е, че на службите им е разпоредено да не бъдат активни или им е намекнато по такъв начин, че да разберат. Защото, нали разбирате, че една служба колкото и ниска компетентност да има, държавната власт, с която е овластена, им дава възможност да отварят всякакви документи, да четат навсякъде, да отидат на всякакви проверки, да възпират всякакви хора. Щом това не е направено, значи е трябвало да не бъде направено.

Водещ: Т.е., според вас, те са били наясно, че не трябва да се занимават с тази сделка?

Николай Радулов: Според мен такава е била волята на изпълнителната власт, която ги управлява. Иначе трябва да заподозрем изпълнителната власт в пълна некомпетентност, че е издавала, без да иска и без да се усеща какво прави, разпореждания да не се правят такива проверки.

Водещ: Има още нещо по тази сделка – постоянно от Чехия излизат противоречиви информации. Вчера българският премиер каза, че чешкият му е предоставил документи по сделката. Днес обаче чешкият премиер отказва да е давал на българския си колега такива документи.

Николай Радулов: Знаете че в Чехия вървят разследвания точно във връзка с някои действия на чешкия премиер. Знаете че не за първи път се говори едно и след това се установява друго и в България. Така че е възможно единият да е дал или да не е дал информация на другия, пък другият да я е изтълкувал превратно, нали без да уточнявам кой на кого. Това, за съжаление, в бившия социалистически лагер е често срещано явление. И не забравяйте нещо друго, което се приплъзна настрани, като че ли никой не ще да говори за него  – голямата руска опашка. Става дума за бизнесмен, който е свързан със специални части, които са пък свързани с наследничката на КГБ. Дали е вярно или не, но самият факт, че се появява информация за това е доста притеснителен. При положение, че в България има една сериозна пета колона от руснаци, които имат и българско гражданство, имат и много имоти тук, аз лично бих се притеснил, защото това е проблем на националната сигурност.

Водещ: Има вече разследвания в тази посока, господин Радулов. Може ли да се смята, че това, което се случва в момента, е наистина добре изработен сценарий?

Николай Радулов: Не. Тук виждам по-скоро пренебрежение от страна на авторите на този сценарий към хората и към интелигентността на всички, които са уведомени за случая. Към интелигентността на българската журналистика. Т.е. според мен това са хора, които са се наяли с пари и власт и вече даже не проявяват особена старателност да прикриват деянието си. Те си казват – „Абе, и така ще мине, Гинка. Ще я преглътнат и Гинка“.

Водещ: А не можеше ли вместо Гинка да бъде избран по-авторитетен образ или външна международна компания? Не е ли търсен случайно образът на Гинка, която ние всички я видяхме в телевизионните интервюта?

Николай Радулов: Аз мисля, че просто това е зле изработен план, тъй като преди това такива планове са действали и никой никого не е питал. И авторът на този план си е казал „Сега, защо да ходя в Лихтенщайн да правя там офшорно дружество, пък да назначавам двама шведи и трима французи, единият от които е бил член на еди кой си парламент. Много скъпо ще ми струва, пък тук ще ги накупя лесно, ще им купя по една кола, ще ги сложа в хубав офис и всичко ще е окей“. Това е пренебрежение към българския гражданин, който е много търпелив и много дълго е търпял. Тези, които ги пишат тези сценарии, вече си мислят, че всичко е възможно.

Водещ: Проф. Радулов, вицепремиерът Каракачанов призна, че КЕВР не може да развали сделката за ЧЕЗ. Тогава кой може да я развали и какво ще се случи?

Николай Радулов: Няма такава изпълнителна власт, такова правителство, което по един или друг начин да не може да развали такава сделка. Но имайте предвид, че първото нещо, което ще се случи, ако тази сделка се осъществи, е да се направи преоценка на способностите и възможностите на ръководителите на новата компания да работят с класифицирана информация. И тогава ще видим дали ДАНС наистина се опитва да го прави или е послушен изпълнител на чужда воля и то даже може би не и правителствена.

Водещ: Вие допускате, че върху работата на службите пряко се влияе и то се влияе, нека да го кажем, от Русия, както намекнахте?

Николай Радулов: И от Русия, и от други места. Дълго време ръководителите на тези служби, които демонстрираха антируско отношение, бяха чести гости на руското посолство на коктейлите и се побратимяваха с хората от резидентурата. Така че аз имам едно съмнение, че и това е възможно. Но пък трябва да ви кажа, че това, което е невъзможно, е премиерът да няма информация затова. Защото не е само ДАНС. Има и разузнаване, има и ГДБОП, на които по един определен начин  информацията и информационните  им източници са преплетени, така че все някой би трябвало да подаде информация.

Водещ: Къде е държавата в цялата ситуация? Къде е нейната отговорност.

Николай Радулов: Отговорността на държавата е колективна, т.е. няма никаква отговорност. Ние най-накрая ще трябва да плащаме високи сметки, не дай си Боже. Доказал го е животът от последните 20-30 г., че българинът започва да действа активно чак като му бръкнат в джоба. И не дай си Боже да вдигнат цените на тока, както се говори, наистина е възможно да излязат хората на улицата. И тогава не знам кои ще са тези гадове, които искат да свалят правителството, но цената на тока е напълно в състояние да го свали.

Водещ: До какви изводи води провеждането на тази сделка и всички събития, свързани с нея?

Николай Радулов: Ние мисля, че точно с вас си говорихме за убийството на Петър Христов и аз тогава ви казах, че очевидно една от възможностите, една от вероятните версии, че се преразпределя икономическото пространство в страната. Според мен и тази сделка е част от това преразпределяне.

Водещ: Част от това преразпределяне, което взима за залог 3 милиона души, сигурността на страната и на правителството, така ли?

Николай Радулов: Да, да, така е, защото не за първи път съдбата на хората е залог за нечие внезапно и феноменално забогатяване.

Цоня СЪБЧЕВА

Източник: focus-news.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код