3 април в историята


Сподели:
03 Април 2018, Вторник


Събития

1265 г. — Битка при Ившам: Симон дьо Монфор е разгромен и убит, а папа Климент IV предоставя на Шарал д'Анжу права за организиране на кръстоносен поход.

1860 г. — На Великден в цариградската църква Свети Стефан при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх; Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия.

1879 г. — Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.

1910 г. — Осъществено е първото изкачване на най-високия връх в Северна Америка — Маккинли.

1917 г. — Владимир Ленин пристига в Петроград след заточението, което поставя началото на Болшевишкото управление в руската революция.

1922 г. — Йосиф Сталин е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.

1932 г. — В СССР е извършена първата трансплантация на бъбрек.

1933 г. — Четирима англичани с два двуплощника извършват първия полет над Еверест (Джомулунгма).

1939 г. — Втората световна война: Хитлер се разпорежда за разработването на Операция Вайс за нападение над Полша.

1942 г. — Втората световна война: Японската армия започва масирани атаки срещу американските войски.

1948 г. — Американският президент Хари Труман подписва Плана Маршал, съгласно който на 16 страни от Европа e отпусната помощ в размер на 6 милиарда долара за възстановяване след Втората световна война.

1966 г. — Съветският космически апарат Луна 10 влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло.

1973 г. — В Ню Йорк е показан първият мобилен телефон.

1975 г. — Боби Фишер отказва шахматна среща срещу Анатоли Карпов, в резултат на което Карпов получава титлата Световен шампион по шахмат.

1976 г. — Във Франция се провежда първата церемония по връчване на наградите „Цезар“ за постижения в областта на киното.

1984 г. — Ракеш Шарма става първият индийски космонавт.

1986 г. — IBM показват PC Convertible, техният първи преносим компютър.

1990 г. — IX Народно събрание гласува законите за изборите, за политическите партии, за разтурване на Държавния съвет на Народна република България и избира Петър Младенов за председател (президент) на Република България.

1990 г. — БКП се преименува на Българска социалистическа партия.

1992 г. — 36 Народно събрание приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята „в реални граници“.

2000 г. — БНТ излъчва ужасяващи кадри от войната в Чечения във вечерните новини от "По света и у нас". В следствие на това НСРТ глобява БНТ, а екипът, работил същата вечер и водещата Милена Милотинова са временно понижени. Милотинова репортерства в новините, запазва рейтинг и е реабилитирана като водеща на новините на 8 декември същата година, но вече работи с екипа на редакторката Нина Спасова.

2011 г. — Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание.

Родени

1245 г. — Филип III, Крал на Франция († 1285 г.)

1367 г. — Хенри IV, Крал на Англия († 1413 г.)

1783 г. — Уошингтън Ървинг, американски писател († 1859 г.)

1797 г. — Бартелеми Дюмортие, белгийски ботаник и политик († 1878 г.)

1841 г. — Херман Фогел,немски астроном († 1907 г.)

1859 г. — Александру Авереску, румънски политик († 1938 г.)

1873 г. — Ян Янски, чешки невролог († 1921 г.)

1880 г. — Ото Вайнингер, австрийски философ († 1903 г.)

1884 г. — Иван Йончев, български поет († 1961 г.)

1885 г. — Борис Вилкицки, руски хидрограф († 1918 г.)

1896 г. — Юзеф Чапски, полски художник († 1993 г.)

1898 г. — Мишел дьо Гелдерод, белгийски драматург († 1962 г.)

1900 г. — Михаил Люцканов, български певец († 1989 г.)

1903 г. — Пиеро Пасторе, италиански футболист и киноартист († 1968 г.)

1903 г. — Петер Хухел, немски поет († 1981 г.)

1909 г. — Роберт Щилмарк, руски писател († 1985 г.)

1911 г. — Майкъл Уудръф, английски хирург († 2001 г.)

1911 г. — Николай Бошнаков, български военен летец († 1948 г.)

1921 г. — Георги Мицков, български поет († 2002 г.)

1924 г. — Марлон Брандо, американски актьор († 2004 г.)

1930 г. — Хелмут Кол, Канцлер на Германия

1934 г. — Джейн Гудол, английска зооложка

1934 г. — Христофор Тзавелла, български поет, писател и фолклорист

1936 г. — Виктор Вълков, български политик

1942 г. — Мария Желева, първа дама на България (1990-1997)

1942 г. — Уейн Нютън, американски актьор

1945 г. — Атанас Щерев, български лекар и политик

1948 г. — Ханс-Георг Шварценбек, немски футболист

1948 г. — Яп де Хоп Схефер, холандски политик

1949 г. — Александър Томов, български борец

1956 г. — Йордан Митков, български щангист

1958 г. — Алек Болдуин, американски актьор

1961 г. — Еди Мърфи, американски актьор

1968 г. — Вени Марковски, интернет пионер

1968 г. — Себастиан Бах, канадски музикант (Скид Роу)

1969 г. — Клотилд Куро, френска актриса

1972 г. — Добромир Митов, български футболен треньор

1973 г. — Джейми Бамбър, британски актьор

1978 г. — Томи Хаас, немски тенисист

1980 г. — Иван Спахиев, български футболист

1985 г. — Леона Люис, британска певица

1986 г. — Аманда Байнс, американска актриса


В категории: Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код