Фермерите имат стимул да работят на светло.


Сподели:
03 Април 2018, Вторник
- Г-н Порожанов, в сагата със спорния закон за търговията с горива Вие бяхте основен участник и посредник между земеделския бранш и вносителя Емил Димитров-Ревизоро. Какво се договориха двете страни, за да се откажат фермерите от протестите?
- Първо, искам да подчертая, че законът е изключително важен, той има своята основна цел да предотврати лошите практики и контрабандата в този сектор, за да се увеличат приходите в бюджета от акцизи и от ДДС. В проекта, който видяхме след неговото публикуване и преди разглеждане в комисиите на Народното събрание, се оказа, че земеделските производители са включени в регулации, които по-скоро кореспондират с тези за търговците на горива, но не и за земеделски производители, които са крайни потребители на горива.


Земеделските производители закупуват своето гориво със заплатени акцизи, със заплатен ДДС. И те, работейки на светло, /а смея да твърдя, че земеделският бранш вече основно работи на светло/, възстановяват ДДС-то. Има схема за подпомагане, с която ние компенсираме 40 стотинки от акциза, което е близо две трети. Това означава, че всеки земеделски производител има достатъчно стимули да работи и да закупува официално горива, тъй като тази отстъпка от 80-90 стотинки, която получава, не може да бъде компенсирана с покупка на контрабандно гориво.


Имаше няколко основни притеснения, които повдигнаха градуса на напрежение в сектора. Става въпрос за тези регулации, които, третирайки земеделските производители като търговци, изискваха полагане на нивомери, съответната връзка с НАП, ограничения при транспортиране от резервоара за съхранение до полето и гаранции за над 20 хиляди лева. Това породи много сериозно напрежение, защото този дебат беше воден през 2015 година. Намерено бе решение в Наредба 18, която изисква всяко гориво, когато постъпва в резервоарите на нашите земеделци, да се декларира в НАП до 24 часа на същия ден както от търговеца, така от земеделеца. В контекста на тази административна и финансова тежест, която се появи с новия законопроект, се наслои напрежение. Направихме всичко възможно да го комуникираме. Не случайно беше първата среща при премиера миналия четвъртък. В рамките на периода от миналия четвъртък до днес /б. ред вчера/, когато бе последната среща при премиера, в много разговори с юристите на министерството, с юристите на най-големите земеделски асоциации - Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на земеделските производители в България, Националния съюз на кооперациите, Националния съюз на говедовъдите и други - уточнихме всичко, така че да снемем тази административна тежест. В общи линии споразумението е да запазим съществуващия режим с регистрация, както е в момента. Защото сегашният режим кореспондира с това, че земеделският производител е потребител, а не търговец. Акцентираме и върху това, че там, където се появят нерегламентирани практики или някой спекулира с подобна възможност, да имаме абсолютно строги санкции, които да бъдат дву- или тристепенни - освен парични глоби, и с отнемане на имущество, а в края - и отнемане на регистрации.


- В хода на разговорите се обмисляше и отнемане на субсидия.


- Аз лично бих помислил и върху това, но трябва да прегледаме всички европейски регламенти. Но съвсем спокойно можем да помислим за националните плащания, защото европейските правила са малко по-различни. Но аз лично бих помислил и в тази посока, защото ние трябва да затвърдим името на земеделците като един светъл работещ сектор. И ако има такива, които си позволяват да ползват горива от нерегламентирани източници, те трябва да понесат съответните последствия. Ще отбележа и готовността на земеделския бранш чрез браншовите организации да бъде помощник в предотвратяването на подобни практики. Няма как да не благодарим на премиера за това, че съдейства в този процес. От нас беше експертизата и посредничеството, така че претенциите по закона да бъдат удовлетворени. Поздравявам и вносителя Емил Димитров, който пое ангажимент да внесе предложенията, вече оформени законодателно, между първо и второ четене. Фундаментът е поставен и в работната група към господин Димитров, която ще работи по приемането на закона, ние ще имаме и наши представители. При подготовката на този законопроект е била формирана работна група към министъра на икономиката, но явно в началото е преценено министерството на земеделието да не бъде включено. Но може би при включването в закона и на земеделските производители, би било добре ние да имаме своя поглед навреме, за да избягваме подобни ескалации, каквито имаше.


- Може ли по-детайлно да кажете какво точно се записва в законопроекта? Има текст, че се изключват земеделските производители от обхвата на закона, който ги третира като търговци на горива. Така ли е?


- Да, земеделците няма да бъдат третирани като търговците с всички регулации, които предстоят. С допълнения, които ще бъдат вписани изрично, се дава възможност за временно съхранение или зареждане на продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства за регистрирани получатели по смисъла на закона за акцизите, които не подлежат на последваща продажба. Това да се извършва в съдове и съоръжения за съхранение или зареждане с течни горива за собствени нужди с обща вместимост до 50 хиляди литра без нивомери. Ясно се казва в закона, че земеделците са крайни потребители, не са търговци. И другото, което е важно, е, че се дава възможност за транспортиране за собствени нужди до 1000 литра за зареждане на превозни средства, техника или машини, а именно транспортиране от резервоарите за съхранение до полето, когато имаме кампания - оран, сеитба, жътва.


- Споменахте за дву- или тристепенна скала на санкции. Защо се налага това?


- Дву- или тристепенна, защото винаги съществува хипотезата един недобросъвестен тракторист или шофьор да открадне гориво или да внесе, с което да направи проблем на собственика. Затова санкцията да не бъде на секундата отнемане на регистрация и имущество. Самите глоби ще бъдат елемент на на закона.


- Мисли ли се за оцветяване на горивата за земеделските производители?


- Обсъждахме с господин Димитров тази тема. Не може да бъде въведено оцветяването веднага поради това, че е ненадеждна системата, с която разполагаме в момента. Но в рамките на 3-4-годишен период може да бъде въведено чрез използване на нанотехнологии.


- На 2 април бе откриването на Седмицата на гората. Какви са приоритетите в тази област от Вашия ресор?


- Използвам и чрез многоуважавания вестник "Стандарт" да поздравя всички служители, които работят в горския сектор, както на Агенцията по горите, така и на държавните и общинските предприятия. Защото това е една много високоотговорна дейност. Близо 40 % от територията на страната е заета с гори. Изключително важно е управлението, опазването и възстановяването им. Приоритетите са в няколко направления и те са именно в съхранението на горския сектор. Първо, много успешни стъпки направихме през миналата година, съзвавайки кризисния щаб за борбата с корояда. Всеки месец се отчита изпълненото. Бяха инвентаризирани всичките заразени терени, бяха възложени за отстраняване. Нашата цел е да отстраним на 100% петната, които са образувани. По-голямата цел, която в момента вече обсъждаме, включително и на Националния съвет по горите през изминалата седмица, е 5-годишен план за залесяване. В момента имаме възобновяване по естествен път на горския фонд, чрез него и чрез залесяванията през последните 15 г. имаме нарастване с близо 500 хиляди хектара.


Друга много важна тема, за която се събираме с държавните предприятия, е превенцията срещу летните пожари. Министерството ще инициира информационна кампания през летните месеци, за да заострим бдителността на гражданите. Защото над 90 % от случаите на пожари са свързани с човешка дейност. Имаме и условия за закупуване на допълнителни мобилни малки пожарни, които са с до 1 тон вода. Те са много мобилни, а и да могат да се ползват между държавните предприятия там, където има пожар. Така че това са приоритетите - залесяване, борба с болестите и превенция на пожарите.


- Голямата тема е Общата селскостопанска политика /ОСП/, а България в момента играе важната роля на председател на Съвета на министрите. Бихте ли разяснили какво се случи досега и какво предстои ?


- Това, което ние направихме като председателство, са първите две заседания през януари и февруари по най-важните теми - дебат за това какво смятат страните членки в контекста на предстоящата нова Обща селскостопанска политика и каква е техната визия по отношение на структура и приоритети. Безспорни са няколко неща, по които малко страни членки са в противоречие. Едното е, че трябва да запазим ОСП като добре финансирана, за да може тя да изпълни своите цели. Това е в контекста на предстоящото разглеждане на годишната финансова рамка. Безспорно е, че дефицитите, които се оформят при многогодишната финансова рамка, биха повлияли и на най-големите политики - ОСП и кохезионна. Всички се обединихме около това, че ОСП трябва да бъде опростена откъм изисквания, регулации и контрол за крайния бенефициент. Че в рамките на общите правила страните-членки трябва да имат малко по-голяма свобода за да си дадат приоритет какво да бъде финансирано в рамките на директните плащания или на Програмата за развитие на селските райони. Предстои да се изготви единен документ, т. нар. стратегически план, който всяка страна-членка трябва да разработи и за двата фонда. И този план да бъде рамката, в която ще работи всяка страна. Много важни бяха въпросите за сближаването на плащанията. Това е най-тежкият и деликатен дебат. Всяка страна иска да запази нивата си на плащания, особено големите, нетните донори. А другите, които са под средните, биха искали да има сближаване. И не по-маловажен въпрос беше за обвързаните с производството плащания, от които България се възползва, както и всички страни нови членки. Германия например не се възползва, но въпреки, че имаше обструкции, че подобни плащания могат да създадат неконкурентна среда в сектори като животновъдството най-вече, те не възразиха, че подобно нещо трябва да има, но трябва да се наблюдава конкурентната среда. Затова ние, след дебати и в много активна комуникация с всички страни членки и със специалния комитет, предложихме заключения на Съвета, които да представим на Европейския парламент и на Европейската комисия. Еврокомисарят по земеделие Фил Хоган е изключително удовлетворен от дебатите, които бяха публични по наше настояване. Имаше теми, по които много трудно се постига единно мнение, затова са нужни компромиси. Балтийските страни поискаха пълно изравняване на субсидиите при положение, че всички останали страни нямаха желание това да се запише. Никой не е против да има сближаване. Но трябва да бъдат отчетени достигнати нива на субсидия, на разходи, цена на земя, цена на аренда. Това е много тънка тема, затова тя ще бъде решена в рамките на разпределението на пакета за ОСП в многогодишната финансова рамка. В съобщението на еврокомисаря т. нар. сближаване е заложено и тук вече опираме до политическото решение.


България в този дебат е председателстваща страна и не сме имали възможност да си изказваме мнението поради чисто процедурни причини. Но пък имахме възможност да бъдем балансьор в преговорите. И всичко, което направихме, беше оценено много високо както от комисията, така и от страните членки. Да, има няколко недоволни страни, те вкараха повече популизъм в това да покажат как са се борили докрай. Нормално е, разбирам ги, не критикувам никой от тях.


- Казахте, че в рамките на правилата всяка държава ще има по-голяма свобода в каква посока да се развива и какво ще финансира. Конкретно за България какво се предвижда?


- Чакаме да излязат регламентите и да видим рамките. Това, което ние бихме искали, е да отпаднат задължителните проценти за зелени плащания, които са не по-малко от 30 %. Дебатът тепърва отново ще започне когато излязат драфтовете за регламента през май. Те ще се гледат в рамките на австрийското председателство. За нас е важно законодателството да бъде прието преди разпускането на Европейския парламент през април. И това съм го подчертавал на всяка среща, която съм имал - и в земеделската комисия при изслушването, и на срещите с еврокомисаря, и с всички парламентарни групи. Защото цялото усилие - 2 г. неуморно се работи както от страните членки, така и администрацията - ще отиде напразно, ако нямаме окончателно решение. Това означава да се започне наново и ще покаже, че Европа е слаба в своето движение напред. Затова ние бързахме с този дебат и наистина тук трябва да има и много политическа воля, за да се случи. А колкото до стратегическия план с направленията за финансиране - когато видим параметрите, които ни се позволяват, тогава всяка една страна членка в публичен дебат с бизнеса ще направи най-добрия стратегически план, така че парите да отидат по най-ефективен начин. В момента темата е с обвързаното производство. Ние ползваме 13 %, ако даде възможност, може да отидем на 20%, но тук вече е въпрос на сметки.


Това, което ни предстои - в момента колегите от Брюксел изготвят доклади и след Великден ще поканим земеделския бранш да ги запознаем как е вървял дебатът. Поел съм ангажименти и пред комисията по земеделие да направя същото.





Източник: .standartnews.com

В категории: Новините, Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код