Ултрамаратонецът Краси Георгиев: След 23 г. в чужбина се върнах, за да помагам и мотивирам хората


Сподели:
30 Април 2018, Понеделник
В началото на годината ти представихме 36-часовото благотворително бягане на ултрамаратонеца, който избягва над 220 километра на пътека в Park Center Sofia в подкрепа на децата с онкохематологични заболявания.

Но Краси(мир) Георгиев не спира дотук! Той продължава да се включва в най-различни инициативи, за да мотивира и вдъхновява другите с личния си пример.

От друга страна, не спира да изпитва своите възможности. Вярва, че за да научиш повече за себе си, трябва да отидеш там, където не си бил, и да видиш как реагираш в определени ситуации. Затова обикаля света и се подлага на най-бруталните предизвикателства, за да открие себе си.

За психиката на предизвикателствата и доброто между тях – ще ни разкаже в следното интервю.
Живял си в Лондон, в джунглите на Африка, в Америка… Какво те върна отново в България?

Да, аз мога да се нарека лондончанин след 20 години, прекарани там. То е моето си място. Бях при Масааите (исках да разбера дали могат да тичат, каквато е репутацията им). След това в Камбоджа, Мороко, Бейрут, зад полярния кръг… и къде ли още не. И разбира се, 2 години в Америка. Там заминах, за да се готвя за едно от най-тежките състезания на Земята, което се провежда в Долината на смъртта.

    Върнах се в България, защото видях много млади надъхани хора, които не мрънкат, а действат. Хареса ми това и реших след 23 години навън да дойда тук и да помагам и мотивирам хората.

Запознах се с Jamba, Заедно в Час, Questers, Walltopia, Телерик… и още много други. Разбрах, че тук мога да покажа какво съм видял. Защото мисля, че на младите хора им трябват истински ролеви модели, а не фалшиви.

Каква е равносметката сега от 36-часовото благотворително бягане, което направи преди месеци? Какво постигна с него?

,,36‘‘ беше нещо изключително. Исках да помогна на тези деца, но по много по-различен начин. Казах:

    Ето, аз се качвам на тази пътека и ще приключа след 36 часа. Който иска да се включи, за да помогнем на тези деца.

Аз вярвам, че само с личен пример можеш да надъхаш някого да прави нещо – каквото и да е то. За мен това е ключът:

    Да водиш с личния си пример.

Ние постигнахме много. Ние показахме, че на българина му пука за хората и децата около себе си… Че българинът би дал залъка си, за да помогне, ако ти просто поискаш по правилния начин и поведеш с примера си.

И не на последно място: Показахме какво е да тичаш 246 км за 36 часа.

Какви трудности имаше по време на 36-часовото благотворително бягане и различно ли е то от маратоните на открито?

Трудности имаше, разбира се. Нормално е, когато тичаш толкова дълго, все нещо ще се обади. Аз съм тичал 250 км преди, но не това беше тежкото.

Цялата монотонност на събитието беше предизвикателство. Всички знаем колко скучно е да тичаш 1 час на пътека. 36 часа тичане е борба със психиката. Борба, която е много по-тежка от  физическата.

Когато си навън, е различно. Хоризонтът се сменя, виждаш различни неща. Тук си на едно място и за мен беше изключително трудно да се съсредоточа върху това, което правя. Причината за това беше, че постоянно имаше хора около мен и аз трябваше да им обърна внимание дори когато ми беше най-тежко, разбира се.

Тази тяхна подкрепа в същото време ми и помагаше. Тази енергия на доброто беше навсякъде и аз пиех от нея.

Планираш ли друго 36-часовото благотворително бягане в търговски център?

    Да, разбира се. Планирам доста и различни събития в България, защото аз вярвам, че когато хората, които искат да помагат са повече – ние ще се променим.

Все още не мога да издам къде ще бъдат другите събития, но за едно от тях се знае, че ще бъде в София Airport Centre. Там ние ще изкараме хората от офисите навън и ще ги включим в различни занимания от йога до фитнес класове.
Виждаме те да бягаш заедно с група всяка събота преди обяд около езерото „Ариана“. За какво тренирате?

Запознах се с едни готини дами от Jamba (интервюто с тях за Uspelite.bg може да прочетеш ТУК), които имат много интересна кауза. Тя е да помагат на хора с различни възможности да реализират мечтите си, да могат да работят и да правят това, което повечето от нас приемаме за даденост.

Всяка събота в 11 часа се събираме на езерото „Ариана“ в Борисовата градина, за да бягаме заедно – хора с големи сърца и хора с различни възможности. Тренираме за благотворителния маратон по двойки – Run2Gether, който ще се състои на 19-и май. Всяка двойка ще имат обща цел, а именно да надскочат себе си и да отвеят финала заедно.

    Идеята е всички заедно да тичаме и да покажем, че няма разлика между хората, каквито и да са и каквито и различия да имат.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновяват ме истинските човешки постъпки, за които малко хора се сещат вече. Например да станеш и да отстъпиш мястото си на някой възрастен човек или бременна жена, или да отвориш вратата на някого.

    Нека си припомним какво е да си джентълмен.

Да забравим за расизъм, сексизъм или хомофобия. Да си спомним, че любовта е важна и да се опитаме да сме по-добри…
За какво мечтаеш?

Мечтата ми е да прекося Антарктида сам, за което ще са ми нужни около 4 месеца. Там самичък на температури, които са под -60C. Без външна подкрепа, теглейки шейни с цялата екипировка, която може да достигне до 200 кг…

Разкрий ни малко повече за бъдещите инициативи и дейности, които планираш?

В бъдещите ми планове съм включил да обикалям активно България и да мотивирам хората с различни събития и каузи.

Източник: uspelite.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код