Николай Михайлов: Ключово е да дадем приоритет на образованието и културата!


Сподели:
14 Май 2018, Понеделник
Днес ще ви срещна с един човек, който се стреми да носи положителна промяна във всяко свое начинание.

Много преди да завърши „Анимационно кино“ в НБУ през 2009 г., Николай работи като аниматор, визуализатор и режисьор за архитектурни, телевизионни, кино и уеб проекти. От 2003 г. година преподава в няколко университета и академии и е един от малкото сертифицирани инструктори по световноизвестната българска технология V-Ray. Освен това е и член на журито на годишния форум „Компютърно пространство“.

Не пропуска събитията за кино, визуални ефекти, уеб технологии и изкуство, а след като гледа лекциите на Кен Робинсън, Дан Пинк и Ричард С. Джон, Николай става един от първите преводачи на TED в България. Няма телевизор, но иска скоро да има кола, която да го кара сама (а защо не и да прелита). Поддържа форма с тенис, боулинг и плуване и дълбоко вярва в нуждата от по-качествено и адекватно на съвременната ера образование. Дами и господа, в следващите редове ще ви представя Николай Михайлов.
В последните години сякаш професиите, които са обвързани с анимация, 3D моделиране и други в тази сфера бележат възход. Смяташ ли, че това е една добра насока на развитие на младите хора, които имат афинитет към изкуството?

Прав си и това все повече се вижда и в България. В тези области става въпрос за нещо много повече от изкуство, защото анимацията в световен мащаб винаги е била в основата на редица комерсиални продукти. Всеки голям проект има значителен бюджет и включва наистина сериозна работа в екип, където се развива силен характер и много умения. Анимацията и 3D технологиите са в основата на всички игри, които играем на телефона и онлайн, както и на 3D мапинга, който масово се използва за облагородяване на архитектурната среда. Като цяло се използват в дизайна и представянето на всеки съвременен индустриален продукт - телефон, кола или машина, дори това да е невидимо в повечето случаи.

Като си говорим за индустрии с потенциал за силно развитие и добра реализация в бъдещето, можеш ли да ни кажеш, дали образователната ни система е готова да се адаптира към тях и има ли стъпки в тази насока?

Иска ми се да отговоря положително, но ще бъде искрен. Трябва да скочим няколко пъти като Стефка – много да работим и постоянно да се адаптираме. Бъдещето днес се формира мълниеносно и никой не знае от какви професии ще има нужда след 10 години, когато автоматизацията ще „изяде“ повечето днешни работни места. Вече навсякъде по света се правят експерименти с творчески учебни предмети, а ние едва започваме да мислим.

Тук обучението по творческите специалности в университетите е десет години назад, държим и последните места в почти всички класации в средното образование. Добрата новината е, че вече и в България осъзнаваме, че ролята на преподавателя се променя драстично.

Съвременното образование се случва все повече дистанционно, спонтанно и според индивидуалните нужди. Интернет е навсякъде и децата още в първи клас могат да намерят всичко сами, така че трябва да си дадем ясна сметка, че задачата на модерния учител е главно да насочва и вдъхновява. Ако искаме знанията да се затвърждават и да се превръщат в умения, още в класната стая трябва да има реални условия за проби и грешки.

Учителите трябва да идват и от бизнеса, за което вече има условия чрез дуалното образование. Имаме нужда от гражданско образование, финансова грамотност, работа в екип и дизайн мислене. Крайно време е да изхвърлим зад борда авторитетите и всички догми от миналото, защото днес вниманието се привлича и задържа трудно, а знанието без практика се размива лесно.
Скоро планираш пускането на филм за образованието у нас, по който работиш от известно време. Разкажи ни повече за това и каква е неговата цел.

Филмът е документален и се казва „Иновативни учители”. За две години заснехме интервюта с 8 души или 80% от материала. Отне ни толкова време, защото го правим без никакво външно финансиране, но постоянно търсим партньори. До няколко седмици ще финализираме снимките и постпродукцията, в която ще има и значително количество анимация.

Основната тема на филма е какви са учителите на бъдещето, колко такива трябва да намерим (буквално цяла армия от 40 хиляди души през следващите 5 - 10 години!) и какво да направим, за да ги задържим. Има митични хора еднорози като главния герой Ангел Ангелов, учител по информатика от Шумен. Казвам еднорози, защото по всички стечения на обстоятелствата той не би трябвало да съществува тук и сега. Бил съм на няколко негови урока и буквално настръхвах, докато го слушах – толкова е уникален! И веднага си дадох сметка, че трябва да направим и невъзможното, за да го задържим, както и че е нужно да мултиплицираме това, което прави, за да може децата му да развият България.

Статистиката при него и много други прекрасни учители е болезнена - техните ученици (най-добрите 15% от всички кандидат-студенти) заминават да следват в чужбина и се реализират там. Да, тук остава болшинството завършващи училище, но 40% от тях са функционално неграмотни, т.е. образованието им е дало знания, които са ги направили негодни за университета, пазара на труда и живота като цяло. Като нация трябва да си плеснем няколко разтърсващи шамара и да спрем да обвиняваме правителството за бавните реформи.

В България имаме сменени ОСЕМ министъра на образованието за 8 години и няма последователна политика през последните 30+ години. Масово на учителите се гледа с пренебрежение, липсват млади хора и мъже в тази изключително феминизирана професия. Това обрича цялата държава, всички индустрии и обществото на сътресения, за които едва наскоро започна да се говори сериозно.

Чрез филма и неговата кампания целим да провокираме конструктивни разговори и да провокираме действие в цялата стана. Проблемите на училището засягат развитието и успеха на всяко населено място, на всяко семейство, бизнес и партия. Трябва най-накрая да започнем да работим сериозно и сплотено, за да създадем нова среда в страна, в която знанието и културата отдавна не се обвързват с успех, даже напротив.

Цензът днес е девалвирал в световен мащаб и всеки трябва да е наясно с нуждата от учене през целия живот. Затова още в училище всяко дете трябва да придобива практически умения и фундаментални знания, като няма абсолютно никакво значение какво и къде завършва без тях. Трябва да намерим и баланса с информационните технологии, които пропиват ежедневието ни, но не го правят обезателно по-добро, както стана с природата – например с пчелите, океаните и климата.

Част си и от Българската асоциация на независимите художници и аниматори „Пройко Пройков“. Едно от последните ви начинания е издаването на каталог с работата на български аниматори и илюстратори. Може ли да ни разкажеш повече за това и като цяло за дейността и идеята на асоциацията?

Каталогът е резултат от 8-месечната работа на цял екип; включиха се МОН и Министерството на културата, за което сме им много благодарни. В 128 страници на английски събрахме портфолиото на голяма част от нашите 236 членове. Каталогът може да се свали от сайта на асоциацията, като предстои и българска версия. Премиерата му беше тази година на кинофестивала Берлинале и няма друга българска творческа гилдия, която скоро да е представяла подобно луксозно издание.

Основната ни цел в международен план е да създадем база за разговори и срещи, така че да идва повече качествена и добре платена работа за аниматори в България. От друга страна, искаме да покажем каталога пред няколко хиляди ученици в над 15 града в страната и да им разкажем за възможностите в творческите професии и за българските аниматори, които винаги са били на световно ниво, но много малко се знае и говори за техните постижения. Това ще стане преди и след тазгодишния международен фестивал на анимационния филм „Златен Кукер”, който ще обиколи цялата страна.

Според теб каква е първата стъпка към по-добра ситуация и у нас?

Ключово е да дадем приоритет на образованието и културата. Всяко дете трябва да знае, че тези две неща са единственият му шанс да бъде част от глобалното съвременно общество и че учениците днес ще станат вдъхновяващи и можещи учители утре. До пет години финансирането в тези области трябва да се увеличи двойно спрямо % от БВП и да се индексира всяка година. И това трябва да е надпартиен ангажимент. Да, знам, че ако въздухът е токсичен, нямаме правосъдие или качествен медицински персонал, пак няма да остане никой, но хората с адекватно образование и висока култура могат да намерят решение на всичко.
За финал ни опиши България на своите мечти

Родината, в която си горд, че си останал да се развиваш и си спокоен, че има ясни факти за историята, а паметта за миналото и неговите уроци са осъзнати и явни за поколенията напред. Мястото, където всяко дете бива подкрепяно и насърчавано дори след грешките си, за да може да израстне духовно и физически така, както се усеща, за да намери и развива своите най-силни страни. Татковината, където талантите във всички аспекти на обществото се оценяват и развиват според реалния им принос. Страната, където националната идентичност, традиции и култура са част от бита на всяко семейство. Знам, че искам много, но не мисля, че е невъзможно.

Източник: uspelite.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код