Испания и Франция разстроиха плановете на Брюксел за Балканите


Сподели:
17 Май 2018, Четвъртък


Испания пренебрегва най-голямото балканско парти на ЕС, но все пак ще подпише текста. На срещата в София в четвъртък лидерите на Европейския съюз и шест страни от Западните Балкани ще имат целта да покажат, че все още са ангажирани един с друг - 15 години след последното такова събиране.

За ЕС това означава подаване на сигнал, че вратата е отворено за членство. За балканските страни това означава да декларират, че ще предприемат необходимите реформи, за да стигнат там.

Балканите се върнаха в политическия дневен ред на ЕС, тъй като европейските лидери се разтревожиха от влиянието на други сили на южния му фланг, особено Русия. Миграционната криза през 2015 г., при която стотици хиляди хора влязоха в ЕС през маршрута през Западните Балкани, също така даде силно напомняне за значението на региона за стабилността на блока.

Но напрегнатата дипломация, която доведе до срещата на върха в София, показва колко е трудно да се постигне споразумение между 28-те членки на ЕС по отношение на политиката към своите балкански съседи, които бяха засегнати от войната и гражданските вълнения през 90-те години и все още се сблъскват с проблеми като корупция, слаби демократични институции и нерешени двустранни спорове.

Правителствата на ЕС също се опитват да се споразумеят дали да поканят Албания и Македония да започнат преговори за членство на заседание на Европейския съвет следващия месец, като Франция и Холандия ще бъдат начело на обвинението на скептиците.

В София испанският министър-председател Мариано Рахой ще вечеря с колегите си лидери в ЕС в сряда вечер - но след това ще напусне срещата на върха за Балканите, защото участва Косово. Испания е една от петте страни от ЕС, които не признават Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. Очаква се да присъстват лидери на другите четири, но Косово е особено чувствителен въпрос за Испания, като се има предвид ожесточеното й противопоставяне на сепаратистките движения в рамките на собствените си граници.

Дипломатите от ЕС излязоха с градивни решения за справяне с косовския въпрос. Въпреки че Рахой ще бойкотира срещата на върха, представители на ЕС очакват, че Испания ще бъде представена на някакво ниво и ще одобри окончателната декларация, но текстът ще се отнася по-скоро за "партньори" от Западните Балкани, отколкото за "страни". Сърбия също ще присъства, макар да счита Косово за провинция ренегат - но табелката на Косово на масата ще избегне да даде уточняване какъв е статута на територията.

"Форматът на срещата е сам по себе си предизвикателство", заяви високопоставен служител на ЕС. "Ние сме особено доволни, че успяхме да се съгласим с декларацията, която се подкрепя от всички 28."

Разширяването се съживи

Въпреки че правителствата на ЕС и Европейската комисия се съгласихас желанието за задълбочаване на отношенията си със Западните Балкани, те се борят да се споразумеят как да постигнат тази цел. Комисията съживи разширяването като приоритет миналата година и през април препоръча лидерите на ЕС да дадат зелена светлина на преговорите за членство за Македония и Албания. Ако го направят, двете страни ще се присъединят към Сърбия и Черна гора в процеса на присъединяване.

Ако това се случи от шестте държави на Западните Балкани само Косово и Босна и Херцеговина все още ще останат да чакат покана за преговори за членство.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи Сърбия и Черна гора да станат членки на ЕС до 2025 г., въпреки че този график се смята за много амбициозен или напълно нереалистичен от много наблюдатели. Комисарят по разширяването Йоханес Хан повтори, че ЕС е изправен пред избор между "износ на стабилност" за Западните Балкани или намиране на нестабилност, внесена от региона.

Някои правителства обаче са предпазливи да се отворят за нови членове, които са сред най-бедните в Европа, с политически елит, чийто ангажимент за върховенство на закона и демокрацията често се поставя под въпрос. Те също така се притесняват от реакцията на гласоподавателите в техните страни, доколкото евроскептицизмът и популизмът все още представляват огромни сили на континента и много хора в по-старите държави-членки са възмутени от миграцията, предизвикана от предишните вълни от разширяване.

Четиридесет и седем процента от гражданите на ЕС са против приемането на нови членове, 42 на сто го подкрепят и 11 процента не са решили, според последното проучване на Евробарометър за общественото мнение на ЕС. Опозицията е особено силна в някои от най-големите държави в ЕС - 64% от френските граждани и 63% от германците се противопоставят на разширяването.

Още през 2003 г., когато в Солун се проведе последната среща на върха между ЕС и Западните Балкани, 46% от гражданите на ЕС подкрепиха разширяването, 35% се противопоставиха и 19% не бяха решили. В онези дни ЕС беше съставен от само 15 държави.

"Разширяването трябва да се заслужи много повече, отколкото беше в миналото", каза дипломат от ЕС. "Не можем да се преструваме, че умората от разширяването не съществува".

Освен скептицизма за перспективите за членство в региона като цяло, както Македония, така и Албания също са изправени пред особени препятствия пред приемането на преговорите за присъединяване. Македония ще трябва да реши дългогодишния спор за името на страната с Гърция, докато Албания е под натиск да покаже, че предприема твърди действия срещу организираната престъпност.

"Сега трябва да се справим с представата за нещо специално в нашата ДНК, свързана с престъпността", отбеляза грубо албанският премиер Еди Рама в интервю за „Политико“ през март.

Меркел е открита, Макрон скептичен

Германският канцлер Ангела Меркел се очертава през последните години като шампион на Западните Балкани и започва серия от срещи, насочени към укрепване на отношенията между страните в региона и приближаването им към ЕС.

Германският министър за Европа Михаел Рот тази седмица похвали развитието на Албания и Македония, но каза, че Берлин все още не е решил дали да подкрепи началото на преговорите за членство с двете страни. Той отбеляза, че правителството ще се нуждае от подкрепата на Бундестага и също така иска да постигне консенсус с партньорите си от ЕС.

"Ние също така сме в тесен контакт с нашите приятели и съюзници, Франция и други", каза той за „Политико“. "Трябва да представим позиция, която има реален шанс да стане съвместна позиция на 27 или 28 държави-членки".

Рот подчерта, че "започването на преговорите за присъединяване не означава приключване на преговорите", а по-скоро началото на процес, дълъг години, по време на който страните кандидатки трябва да изпълнят редица политически и икономически критерии.

Париж обаче е скептично настроен да се присъедини към разширяването сега. Президентът Еманюел Макрън заяви пред Европейския парламент миналия месец, че ЕС трябва да обмисли само приемането на нови членове, след като е претърпял фундаментални реформи в начина, по който работи, като предложените от него промени в еврозоната, на които Германия се противопоставя.

"Не искам Балканите да се обръщат към Турция или Русия, но не искам Европа, която трудно работи с 28 и утре с 27, реши, че можем да галопираме като станем 30 или 32 със същите правила ,каза Макрон.

Официален представител на Елисейския дворец заяви, че отношенията с Балканите трябва да се съсредоточат не само върху "далечното разширяване" и намекна, че въпросът за преговорите за членство между Македония и Албания е бил преждевременен. Макрон ще се срещне с лидерите на двете страни през следващите дни, добави официалният служител.

Служителят намекна, че е време да се помисли за "по-креативни възможности" за отношенията на ЕС с региона. Може би дори по-креативни, отколкото да има лидер, който да одобри текст от срещата на върха, която той бойкотира. /БГНЕС

...............

Андрю Грей, „Политико“


В категории: Анализи, Европа

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код