Боян Петров и пътят, който винаги завършва с връх


Сподели:
17 Май 2018, Четвъртък


Животът по върховете е ужасно ветровит. Колкото по-високо стъпваш, толкова повече трябва да си отваряш очите и да удържаш неговите пориви", пише алпинистът Боян Петров в книгата си "Първите седем" (2017).

След повече от две десетилетия по най-високите планини на планетата той остана в подножието на Шиша Пангма (8027 м), докато следваше мечтата си да върви нагоре. Спасителната операция за алпиниста, който изчезна на 3 май, приключи днес и надали някога ще се разбере каква е причината той да изчезне.

Внимавай, Петров

Човекът, изкачил 10 от 14-те осемхилядни върхове на света, винаги е казвал, че се страхува и че смята това за едно от най-полезните качества в неговото поприще, тъй като е "ограничител за безразсъдни решения". Може би заради това изчезването му под Шиша Пангма не предизвика в началото полагащата се паника. Не само близките и приятелите му в София, но и мнозина от почитателите му имаха "добро чувство" - интуитивно усещане, че каквото и да се е случило, ще оцелее и ще разказва с усмивка за него, както е ставало много пъти преди.

Боян Петров винаги е бил от оцеляващия тип, защото залагаше на две неща - страх и здрав разум. Както сам обичаше да разказва: "Ходя нагоре и си викам: "Внимавай, Петров." Така си говоря - в трето лице, за да си напомням разни важни неща, като съм сам по планините", разказа алпинистът при гостуването си в редакцията на "Дневник" през 2015 г.


Гласът го спира на няколко пъти буквално на метри от атакувания връх заради преценката, че е опасно. Предпочита да се откаже и да направи нов опит в по-добър момент.

През годините Боян Петров събира колекция от непознати височинни животински видове. Един вид е описан на негово име - Sciretellus petrovi Simov, 2006 (от книгата "Първите седем", 2017). Често се шегува, че от участие в експедиции не успява да си защити дисертацията.



Когато избираш да продължаваш

Статистиката описва Боян Петров като един от най-успешните български алпинисти - на четири крачки от Хималайската корона и с изкачени повече от 20 върха с височина над 5 хил. метра. На два пъти - през 2014 и 2016 г., успява да качи по 3 осемхилядника за сезон, а достигането на Броуд пик и К2 в рамките на само 8 дни го прави и световен рекордьор за "двойно изкачване". Това, което не описва, е изумителната воля, увереност в собствените сили и устойчивост на 45-годишния алпинист.

Завършил е зоология и екология в Софийския университет. От години е част от екипа на Националния природонаучен музей, чиято колекция попълва при пътуванията си.

От 2000 г. е с диабет. На 26 г. е диагностициран с рак на тестиса, а няколко години преди това има рак в окото. "Реших, че не е честно да те осъдят толкова лесно. Казах си: или ще умра, или няма да умра – среден път няма. И реших, че няма да умра."

Година след второто връхлитане на болестта и преди да получи диабет изкачва първия си петхилядник - връх Арарат. Казва, че лекарите трябва да насърчават хората с диабет да са активни, докато им помагат да го контролират, а не да стават подчинени на болестта си.


Въпреки това тъкмо диабетът се превръща в спънка за участието му в последната национална експедиция до Еверест през 2004 г. Замислена е като юбилейна – точно 20 години след като Христо Проданов става първият българин, изкачил най-високия връх на планетата. Тогава лекарят на експедицията - също алпинист - д-р Карина Сълова, му съобщава, че няма да бъде включен, въпреки добрата си подготовка, защото е диабетик. През същата година тръгва по свой път, който за няколко месеца го отвежда до три континентални първенеца – Денали в Северна Америка, Аконкагуа в Южна Америка и Елбрус в Русия.

В момента в света по негова информация има петима души с диабет, които са височинни алпинисти.

Два пъти катастрофира - през 2013 г. с мотор, когато си чупи крака, и през 2016 г., когато с еколога Андрей Ковачев са пометени от автомобил в Кресненското дефиле, докато броят прегазените животни на пътя на бъдещата автомагистрала "Струма". След втория инцидент беше в кома, с тежки черепно-мозъчна и гръдна травма, но изуми лекарите, които обявиха, че "явно има уникален организъм", и го изписаха от болницата на втората седмица. Сто дни след катастрофата тръгна отново по обичайното си трасе за поддържане на спортна форма - от Княжево нагоре до Копитото, а година по-късно развя знамето на Гашербрум II и Даулагири.


Сам, без кислород и без помощ от държавата

През 2015 г., вече с пет осемхилядника в колекцията си, Боян Петров обяви, че ще катери в бъдеще сам, отново без кислород и без да разчита на държавна помощ. "Досега това бяха постижения за цяла България - изкачването на върхове, до които българин не беше достигал. Оттук нататък това си е мой личен проект. Когато го завърша, тогава вече може би ще е нормално някой да го уважи, защото до момента около 35 души (със и без помощта на кислород - бел. ред.) са успявали да изкачат всички 14 осемхилядника", аргументира се тогава той.

В началото на проекта "Българин на 14х8000" с много обикаляне Петров намира спонсори, които да му осигурят възможност да го започне. Намира и медийна подкрепа, част от нея е сътрудничеството му с "Дневник", където излизат разказите му от първо лице по време на експедициите.


Не липсват коментари, че соловото му катерене е егоистично, но той отвръща, че най-добре знае цената на тази самота - прави те независим от темпото и възможностите на другите, но ти отрежда и мястото на пълен самотник по трасето нагоре, а понякога и в базовия лагер, където не можеш да се пошегуваш с някого на български.

Казва, че катери без кислород, защото това е честното постижение: кислородът улеснява изкачването и изведнъж върхът вместо 8 хил. става 7 хил. м висок. Шерпите, които обезопасяват трасето, носят екипировката и сервират топъл чай, допълнително помагат, а не това търси той: "Честните рекорди стават, ако тялото ти може да го направи. Ако не може, значи не може."

Въпреки че избра пътя на самостоятелността, Петров запази добрите си отношения с алпинистката общност. Известно е близкото му приятелство с Дойчин Боянов - двамата тренират и се катерят заедно от години. Но и за другите си колеги не е казвал публично лоша дума. Остана встрани и от най-големия скандал, разтърсил алпинизма след експедицията до Еверест през 2004 г., когато загина Христо Христов, а участниците се разделиха на взаимно обвиняващи се лагери.

Ведрото настроение, чувството за хумор и добронамереността, с която Боян Петров подхождаше към другите, му печелеше уважение и симпатии. Те проличаха и след изчезването му под Шиша Пангма - рядко в медиите и интернет може да види подобно единодушно благопожелание за късмет и спасение.


Каузата срещу финансите

През всички години като публична личност Боян Петров неотстъпно използва популярността си, за да защитава каузите си - срещу застрояването на Пирин, бетона по Черноморието, преминаването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле.

През зимата застана с името си зад проект за промени в плана за управление на Национален парк "Пирин", които да дадат възможност за строителство на втори кабинков лифт в ски зоната над Банско, но не и за изграждане на нови и разширяването на съществуващи ски писти. Очаквано, идеята срещна лаконично несъгласие.

Никога обаче не се е поддавал на изкушението да осребри популярността си в кампании, които противоречат на възгледите му. В книгата си - наръчник за организиране на експедиции, обяснява защо: "Не трябва да правим компромиси и да ставаме съучастници, като с успехите си волно или неволно повдигаме имиджа на опетнени компании, фирми и банки. На пазара в България има достатъчно звезди от други браншове, които покорно, съзнателно или несъзнателно, изпълняват всички техни желания."


И пътят винаги да свършва с връх

"Аз не мога да се задоволя само с пътуването. Често ти се случва да вървиш по много интересен път, но накрая да няма връх. Не съм доволен от такъв път. Искам моят път винаги да свършва с връх", казва Боян Петров в интервю преди няколко години.

Неведнъж обявява, че е готов да изгори, но да изпълни целта си, и се опитва това да възпита и у децата си - Тея и Явор. Амбицията, естествено, има своя цена - семейството да не приеме отсъствията и отдадеността му на планината. Разказва, че първата му съпруга го изоставя след една дълга експедиция.

Боян Петров не успя да извърви последните стъпки до короната - Шиша Пангма, Еверест, Чо Ою и Лхотце. Името му няма да влезе в историята като първия българин, изкачил 14-те осемхилядника. Ще остане обаче като човека,
който убеди мнозина, че няма невъзможни неща и не трябва да се отказват в пътя нагоре към собствените си ветровити върхове.

Осемхилядниците на Боян Петров:

2009г.-Гашербрум I (8068 м) в Пакистан (първо българско изкачване заедно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков)
2014 г. — Канчендзьонга (8586 м) в Непал (първо българско изкачване)
2014 г. — Броуд пик (8047 м) в Пакистан
2014 г. — K2 (8611 м) в Пакистан (първо българско изкачване)
2015 г. — Манаслу (8163 м) в Непал (първо българско изкачване)
2016 г. — Анапурна I (8091 м) в Непал
2016 г. — Макалу (8485 м) в Непал
2016 г. — Нанга Парбат (8126 м) в Пакистан
2017 г. — Гашербрум II (8035 м) в Пакистан
2017 г. — Даулагири (8167 м) в Непал

Източник: dnevnik.bg

В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код