В Русия ни посрещна икона на св. Иван Рилски


Сподели:
08 Юни 2018, Петък
Студенти от Китай се готвят да свържат бъдещето си с България, казват проф. Николай Овчаров и проф. Пламен Павлов

Двама български учени представиха пред света едно по-нестандартна гледна точка за страната ни, чрез която можем да обновим бранда на туризма ни. С благословията на Министерството на външните работи проф. Николай Овчаров и проф. Пламен Павлов представиха пред наши сънародници и пред учени в десет държави най-интересните моменти от българската история в кампанията "Мисия "България". Презентацията за родното минало е променяна във всяка отделна държава съобразно интересите на аудиторията. В Гент, Белгия, например учените ни най-често били питани за съдбата на Балдуин Фландърски и за това къде се намира гробът му. Сред маршрута им са били места като Екатеринбург, Кипър, Словения, Словакия, както и Китай. Тепърва предстои турът на нашите учени да продължи и към други държави, където миналото на страната ни да бъде представено, разказа проф. Овчаров.

- Къде до момента е представена "Мисия "България" и какви бяха реакциите?
Николай Овчаров: - Идеята възникна през октомври миналата година, когато се подготвяше българското председателство. В крайна сметка се оформи един маршрут от десет държави, които трябваше да бъдат обиколени за по-малко от два месеца и половина. Разделихме ги на няколко лъча - единият бе към Молдова, в българския университет в Тараклия, до Екатеринбург зад Урал, четвъртия по големина град на Русия, след което се върнахме до Ереван. За малко се върнахме в София и заминахме за Белгия, в Гент, където изнесохме лекция в един от най-известните университети на Европа. След това дойде най-далечното пътуване до Пекин. То беше много интересно и важно, защото съвпадна с откриването на българистичния център към Института за чужди езици в Пекин, който в момента подготвя около 200 души с български език - това е бъдещата китайска експанзия, която се очертава. Ще има такава не само заради ядрената централа, а вероятно и заради други икономически проекти. Хората просто подготвят специалисти в това отношение. Откриването на този център бе особено добре отразено от медиите, няколко китайски телевизии с над 150 милиона души аудитория научиха за нашата мисия. След това последва гръцкият лъч - Атина и Кипър. Естествено, там говорихме най-вече за отношенията между България и Византия, а буквално преди седмица завършихме с централноевропейския лъч - Словения, Словакия и Унгария. Това стана за малко повече от два месеца. Това се отчита като най-успешното мероприятие за представяне на България по време на европредседателството.

- Какви въпроси Ви задаваха, казахте, че в Гент са Ви питали основно за Балдуин?
Пламен Павлов: - По принцип в Гент беше може би най-силно представената академична аудитория. Пак имаше българи от Белгия и приятели на България, но там, естествено, стана дума за това, тъй като от тази част на Фландрия е не само Четвъртият кръстоносен поход с участието на Балдуин Фландърски, но и Първият кръстоносен поход, въобще кръстоносното движение. Това е начин да осмислим, че ние всъщност не сме чак толкова далече. Че дори и преди векове е имало непрекъснато движение на хората и на идеите. Навсякъде сме имали най-разнообразни въпроси, защото ние самите така се ориентирахме, да засягаме някаква конкретика, която има по-голямо отношение към съответната страна. Да речем, в Екатеринбург, където е силно присъствието на старообрядците, връзките с България ги има и до днес в някакъв смисъл. Човек да види на икона Свети Иван Рилски, който да се почита на километри от България, това дори не се знаеше у нас. Не само в Екатеринбург, а на практика до Тихия океан. Могат да се намерят някакви исторически връзки, които ние просто не познаваме достатъчно добре. Разбира се, навсякъде имаше и един чисто модерен аспект - например в Ереван дойдоха хора от българо-арменски дружества и питаха Николай Овчаров докъде е стигнал Перперикон. И се оказа, че те са идвали у нас - един преди 2 години, друг преди 5. Или за Царевец. Много се интересуват от нашите исторически столици. Навсякъде имаше повишен интерес, когато ставаше дума за Плиска, Велики Преслав или Охрид. Ние сме историци и нашата, да я наречем Херодотова клетва, е да не лъжем, дори когато става дума за друга държава. Хората, които се интересуват от миналото, знаят, че Самуил е български цар, не друг. Това, което се случи по време на "Мисия "България" има много аспекти, но то потвърждава още веднъж, че трябва да облъчваме света с културни послания. И то с актуални неща, модерни, съобразени с равнището не само на учените, а и на масовата публика. И за нас бе полезно да си сверим часовника с всички тези групи. Най-добре е, както увери вицепремиерът Екатерина Захариева, тази идея да бъде продължена. Защото всички останали държави имат подобна линия на поведение.

- Как се възприе презентирането на България в Китай?
Пламен Павлов: - Там бяха преди всичко студенти, които изучават български език и култура. Те се интересуват живо от България, защото са се ориентирали към това - животът им да бъде свързан с България. А иначе имаше и доайени на българистиката в Китай - например професор Ма, който е автор на една история на България на китайски. Ние си имаме лоби там и трябва още веднъж да благодарим на нашите посолства, че навсякъде срещнахме много адекватни и много добре ориентирани хора. Затова "Мисия "България" е контрапункт на "Мисия Лондон". Това е начин да се подчертае, че "Мисия "Лондон" трябва да остане в миналото. Вижда се, че демократичните ни години, при всички недоволства към тях, са довели до една по-рационална и по-успешна дипломация.

- А как ще продължите с "Мисия "България"?
Николай Овчаров: - След като на днешната /б.р. вчера/ пресконференция вицепремиерът Екатерина Захариева каза, че това трябва да продължи, ние с Пламен трябва да помислим как да разгърнем кампанията. Лично на мен ми се иска да имаме присъствие в по-далечните територии. Това, което направихме в Китай, показа, че там има много голям интерес към страната ни. Искаме да привлечем и Индия, която е също толкова голяма и има потенциал - и технологичен, и като туристи, които биха могли да дойдат у нас. Скандинавските страни - там също направихме опит, но не успя да се получи по определени причини. Струва ми се, че след тази мисия ще успеем. Може да се мисли и за Америка - не толкова за САЩ, колкото за Южна Америка, където можем да направим интересен обмен. Разбира се, не бива да се пренебрегват и европейските страни. На този етап ние сме заложили на Централна Европа, но липсваше представяне във Великобритания, където има и мощна българска общност, и български училища. Възможностите са много, въпросът е това да продължи, макар и не с такива темпове, както сега, защото те бяха ускорени заради българското председателство.

- Мислили ли сте да привлечете други колеги към инициативата?
Николай Овчаров: - Аз лично не съм много склонен. Може би ще бъда малко остър към нашите колеги, но те не са особено комуникативни, говоря за историци и археолози. Не могат да работят с медии и не са най-добрите в такива аудитории. А и не можем да направим някакъв хор от учени, двама души са напълно достатъчни.

- Споменахте, че Министерството на туризма трябва да направи нещо повече за популяризацията на нашата история. Как го виждате като идея?
Николай Овчаров: - Два месеца продължава тази мисия. Външно министерство стои зад нея, също и министерството на културата. Една дума не чухме от министерството на туризма за тези два месеца и половина. Тези неща могат да се стиковат повече. И министър Захариева каза, че около това трябва да се обединят няколко министерства, които са пряко свързани с това - и Министерството на образованието, и останалите. Ние изпълняваме много функции - и представяне на България, и установяване на връзки. Ние може да свършим много повече от това, да отидем и да изнесем една лекция. И го правим.
Пламен Павлов: - Популяризацията на историята много често се прави от неспециалисти, докато специалистите бягат от тази тема. Министерството на туризма трябва да разбере, че нещата не опират само до опаковката, но и до съдържанието. Защото едно е да има лого и някакви статистики. Друго е да се види какво всъщност движи тези процеси.
Николай Овчаров: - С тази мисия ние доказахме, че добрата новина също е новина. А това днес е много трудно. Големите електронни медии търсят скандала. Ето - сега започва археологическият сезон. Навремето, когато още бе жив моят приятел Георги Китов, тези неща не слизаха от новините. А сега много трудно влизат.

- Какво предстои на Перперикон?
Николай Овчаров: - Към 25 юни ще започне археологическото лято. Тази година ще се опитаме да свържем южния квартал на Перперикон с двореца-светилище. Но, ако Перперикон вече е достатъчно известен и посещаван, искам да наблегна на другия голям обект, за който тази година се надяваме да направим най-масираната кампания - античният и средновековен град Мисионис край Търговище. Аз съм го нарекъл образно "северния Перперикон", защото има сходни дадености. Тази година успяхме да съберем около 150 000 лева, с които смятаме да направим кампания, подобна на тази за Перперикон.

standartnews.com


В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код