Ангел Джамбазки: В ЕП успяхме да спрем и отложим опит за кражба на български бизнес


Сподели:
06 Юли 2018, Петък


Водещ: Европейските депутати отхвърлиха предложените промени по пакет „Мобилност“ за реформиране на правилата за международните превозвачи в ЕС и ги върнаха за допълнително разглеждане на Комисията по транспорт. Можем ли да го смятаме за успех и на българската кауза, и на българските евродепутати?

Ангел Джамбазки: Да го смятаме за отлагане на решение, което може би щеше да бъде лошо за българските предприемачи. Направихме възможното. След като преброихме гласовете и видяхме, че нашите предложения не се подкрепят и ще бъдем ощетени, направихме възможното поне да го спрем и да го отложим във времето. Което означава, според мен поне, че в рамките на този мандат пакетът „Мобилност“ с тези вредни за нас условия няма да бъде гласуван.

Водещ: Господин Джамбазки, какви са шансовете ни оттук нататък?

Ангел Джамбазки: Преговаряме да търсим начини. И те не са малки. Имаше наши предложения, които бяха подкрепени и то подкрепени добре, но имаше предложения, които загубихме. Което означава, че силовото налагане на политика в Европейския парламент, опитът за кражба на бизнес беше спрян в  сряда. В сряда успяхме да спрем опит за кражба на български бизнес.

Водещ: Означава ли, че сте получили ориентир, кои ваши предложения срещат подкрепа и могат да минат, и по кои трябва да поработите още?

Ангел Джамбазки: Категорично.

Водещ: И кои са тези предложения, които явно срещат повече спънки?

Ангел Джамбазки: Например много важната за нас идея да не бъдат приравнявани работниците в транспорта с командировани работници. Това беше на ръба, ние загубихме с един глас – 333 на 332. Тоест тук трябва да се работи много повече. Например, обаче, успяхме да се преборим за това да не се връщат камионите, което също е много важно. Но, така или иначе, успяхме да върнем целия този пакет обратно в комисията. Това беше тактически ход. Някой може да каже, че е отлагане – вярно е; някой може да каже, че е забавяне – вярно е. Но след като видяхме, че общият резултат не е добър, ние предпочетохме да използваме тази възможност и да се възползваме от нея.

Водещ: Тоест вие на практика сте спечелили една година време. Какво може да се постигне през нея?

Ангел Джамбазки: Сериозни преговори с останалите заинтересовани страни от Източна Европа, които в сряда между другото също бяха разделени. Аз гледах гласуванията дори в моята група, която е трета по големина – на Европейските консерватори и реформисти, видях гласуванията и видях, че има колеги, които би трябвало да бъдат на нашата страна, но те си бяха договорили неща, които бяха в техен интерес, но не бяха в наш. Тоест сега вече се връщаме на изходна позиция и казваме честно и ясно на всички, които са заинтересовани, казваме: или сме заедно, или преговаряме заедно, или всички ще бъдат ощетени. И това беше смисълът, между другото. Някои от тях ми се разсърдиха, в интерес на истината, но това не ме вълнува особено, няма да ме потисне много, защото не става дума за нашите емоции, става дума за 150 000 български семейства. Сега им казваме на всички – видяхте резултата, видяхте, че по отделно не става, видяхте, че не можете да се договаряте с лобистките предложения, които наложиха западните фирми. Или искаме да постигнем общ резултат, или ще загубите всички.

Водещ: Това възможно ли е да се случи? Кой всъщност ви се разсърди?

Ангел Джамбазки: Ами различни колеги. Между другото, добрата новина от сряда е, че всички бяха недоволни.

Водещ: Така ли?

Ангел Джамбазки: Да. Парадоксално. Но не знам как това звучи на вашите слушатели, на слушателите на радио „Фокус“, но факт е, че това, че всички са недоволни, е добрата новина на практика, защото ние не допуснахме един пакет от документи, които са много важни, да продължат своя път на преговори между Съвета, Комисията и Парламента, и след това да отиде в Съвета, и този пакет от документи да бъде убийствен за българския бизнес. И това е добрата новина. Ясно казахме на всички, които са засегнати като нас – или работим заедно и подкрепяме заедно компромиси, или всички губите. И ние ще загубим, но и вие ще загубите.

Водещ: А коя е лошата? Съобщихте добрата новина.

Ангел Джамбазки: Лошата новина е, че в отделни текстове ние спечелихме убедително. Но това всичко вече е изтрито. Връщаме се в момента в самото начало на тези преговори. Вижте, гласуването в сряда е едно от най-знаковите изобщо за този мандат и много ясно показа Европейския парламент такъв, какъвто е.

Водещ: Той се е разцепил на практика.

Ангел Джамбазки: Ако можете отнякъде, аз не мога да ви я предоставя, или може би, ако потърся, ще я предоставя, да я сложите на страницата на радио „Фокус“, във вашите социални мрежи, ще видите, че за пръв път гласуването е като коледна елха – виждате един до друг зелени и червени пунктове. Обикновено може да видите блокове. Някои гласуват „за“, други „против“, те са по политически групи. Днес стоях на първия ред, като се обърнах назад, видях само коледна елха, различни пултове. Това означава, че разделението е географско, не политическо. И че всички тези приказки – кой е ляв, кой е десен, кой центрист, кой консерватор, кой не е, всъщност зад всички тях стои националният интерес. Тоест най-сетне Европейският парламент отговори на националния интерес. Ясно се видя, че засилената идея, натискът да има федерализация, общо гласуване, няма как да стане, докато не бъдат гарантирани правата и законните интереси на държавите членове.

Водещ: Това гласуване е било и концептуално. Какъв е политическият прочит оттук нататък за Европейския парламент, изобщо за Европейския съюз, защото то им носи политически прочит.

Ангел Джамбазки: Точно така, напълно сте права. Този прочит е за съюза дори повече от парламента. Той е, че в съюза има различни икономически интереси. В съюза има голямо разделение, има голяма разлика в доходите. И тази разлика в доходите трябва да бъде заличена, ако искаме да продължим да бъдем в един съюз. Не може да има 10-15 пъти разлика в доходите между Изтока и Запада, и някой от Запад да дойде да вземе и последния бизнес. Посланието е, че Източна Европа не е колония на Франция, Германия, Белгия, Холандия. Не е колония. И ако тези държави и техните представители не са си взели поука от големите грешки, които са правили в миналото, ще ги повторят. Няма как да стане те да гледат на нас като територия, от която да вземат работна ръка. Защото целта на този пакет всъщност, голямата му цел е да бъде колониален, да усвои работна ръка, да изсмуче работниците от транспортната сфера в Източна Европа да отидат да карат камиони в Западна Европа. Това са българи, поляци, унгарци, румънци. В Германия вече малко германци карат камиони, във Франция да не говорим, те и не могат, но това е друга тема. И нуждите на техния транспортен бизнес прокараха тази лобистка кампания – да се фалират източните фирми, да се вземат работниците, да бъдат гастарбайтери. Ние не можем да си позволим още стотици хиляди българи, вероятно стотици хиляди румънци, в Полша говорим за милиони, тя е голяма държава, 35 милиона, не можем да си позволим да бъдем като територия, от която се набира евтина работна ръка. И хората в България, хората в Румъния, хората в Чехия, в Словакия, в Полша, в Унгария искат да живеят добре, нормално. Искат да печелят добре, да се прибират вкъщи при семейството си и да си издържат семействата. И аз пак ви казвам честно, сърденето беше голямо. Ще го преживеем, не ни интересува това. Въпросът е да защитим нашите интереси. Когато ние влизахме в Европейския съюз преди 10 години, голямата мантра беше за един свободен пазар. Този свободен пазар фалира много фирми в България. Вие добре го знаете. Ако се разходите във всяка индустриална зона на всеки български град, ще видите, че има много заводи, които все едно са били бомбардирани – хората ги няма, работниците ги няма, населението го няма. Но ние имаме интереса, имаме правото като национална държава 1300 години на Балканите, ние имаме интереса и правото да защитим правото на нашите граждани да живеят добре, да живеят нормално, да живеят прилично. Никой не иска да стане милионер за един ден, освен тези, които търкат талончета, но това е друга тема. Ние тук говорим не за тези, които разчитат на алеята на шанса, говорим за тези, които работят. Работят тежка работа, между другото. Транспортната сфера е тежка и неатрактивна работа. Ние не искаме тези хора да станат имигранти. Ние искаме тези хора да работят добре, да живеят добре, да си плащат заплатите и осигуровките в България, да си гледат семействата в България. Това е посланието, между другото, от сряда. Това е смисълът на целия мандат, смисълът беше гласуването в сряда.

Водещ: Гласуването е знаково, господин Джамбазки. До проблема винаги стои и въпросът, каква е причината Западна Европа да погледне на Източна Европа като на колониална обща територия, като на добър донор за работна ръка? Защото, ако вината е на Запад, тя е не по-малко и на Изток.

Ангел Джамбазки: Ние имаме много проблеми. Ние имаме много грешки, ние имаме много трески за дялане. Ние имаме корупция, имаме мърлява администрация, имаме неработеща администрация. Но ние, българите, поляците, румънците, не сме имали колонии, ние не сме експлоатирали Конго, ние не сме показвали хора в зоопарк, каквито сцени е имало до средата почти на миналия век в Белгия, в Брюксел. Ние не сме експлоатирали Ангола, ние не сме експлоатирали Африка, ние нямаме задължение да бъдем солидарни с държавите, които са изградили своето благополучие на основата на колониалното поведение. Те в момента се опитват да се държат с нас по този начин. Няма да стане.

Водещ: Но защо се държат, ето това е въпросът? Защо се стигна до това положение? Защо им позволихме? Това е много голям въпрос.

Ангел Джамбазки: Това е въпрос към тях. Не сме позволили. Както виждате, в сряда успяхме да защитим своята кауза и своята цел. Не позволяваме на никой да ни каже, че е повече от нас. Съжалявам много, но България има повече история от всички западноевропейски държави, няма да казвам взети заедно, защото ще бъде прекалено. Но нашата национална традиция е много дълга. В рамките на Европейския съюз те се опитаха да гледат на нас като на хора втора ръка. Няма да стане. Няма да стане.

Водещ: Господин Джамбазки, не мога да не ви задам още един въпрос. Той си е по-скоро за нашата градина. В София имаше протест на превозвачи, но оказа се, че той не е бил срещу Мобилния пакет, а за създаването на автомобилна камара и по-точно за връщането в Народното събрание на оттегления от премиера Борисов законопроект за такава. Според вас трябва ли да се създаде Транспортна камара?

Ангел Джамбазки: Това е въпрос на бранша. Те трябва да го решат помежду си.

Водещ: Не могат, обаче, да го решат.

Ангел Джамбазки: Ами като не могат да го решат, няма да имат. Вместо да бъдат в Брюксел, вместо да бъдат в Страсбург, вместо да защитават интереса на целия бранш, те се дърлят помежду си и се борят кой да вземе надмощие над автомобилната камара, която да се създаде със закон и да се разправят там за членския внос. Ами то е дребнаво. Моето уважение към бранша, но той не е единен. Моето уважение, но те проспаха години. Аз не съм се качвал в камион. Моите интереси са били други, вие ги знаете добре и слушателите на радио „Фокус“ ги знаят. Но тези хора, предприемачите, ръководят бизнес, който е 17% от брутния вътрешен продукт, два милиарда лева, те се надяваха, казвам го категорично, надяваха се да се размине тази регулация от Брюксел, надяваха се да не мине, проспаха много време, ама много време, страшно много време. Ние се хванахме с тази тема на последната права, ама наистина на последната права, и успяхме да помогнем на българската икономика и на българския бизнес на последната права, всички български представители в Европейския парламент. Само че ние тук 17 човека, между другото този път без изключение 17 човека, бяхме единни, само че ние сме 17 от 751. Няма ги насреща бизнесът, няма ги камионите, няма ги отвън да бъдат. Те се дърлят по същото време в София кой ще бъде председател на автомобилната камара. Кой го интересува това, ако се приеме този пакет? Ако се приемат тези предложения, каква автомобилна камара ще имат те, само да попитам? Кого ще управляват? Себе си, вятърни мелници. Тези хора трябваше да бъдат тук, защото ако вие посегнете на субсидиите на един френски пейзан, той ще организира всички други пейзани, ще дойдат, ще ви набият, ще се бият с полицията в Белгия, и то се бият добре – ние го виждаме това нещо. И те си защитават интереса. А нашите, вместо да бъдат тук, вместо да бъдат в Белгия, вместо да бъдат организирани, да намерят поляците, да намерят румънците, да намерят чехите, словаците, словенците и т.н., те ми спорят – не на мен, но такъв е изразът – кой ще управлява Автомобилната камара. Това са глупости на търкалета. Това е тяхна вътрешна ежба, кой ще управлява членския внос на тази камара. Това е нелепо, това е недостойно. Тези хора трябва да разберат, че ние можем и ще защитаваме винаги интереса, но ако тях ги няма, 17 човека, колкото и да се напъваме, не можем много.  Защото забележете – ние правим това усилие общо, на прага на избори. Но догодина ще има избори навсякъде и тогава всеки ще гони своя политически интерес, нали така?

Водещ: Да, така е.

Ангел Джамбазки: Така че всеки в Европа ще гони своя политически интерес. А ние не можем да ги представляваме без тяхно участие. Аз им се обадих на всички и им се скарах на всичките, както сега говоря пред вас, понеже поддържам връзки заради темата с всички тях. Нямам мнение, не ме интересува, кой ще управлява тази камара, не е моя работа, нямам никакви пристрастия, но им казах на всичките: оставете тези глупости, защото тук става дума за вашия бизнес, и се организирайте. И когато им организирах предишния протест, на който те не се явиха буквално, им казах: проваляте се, проваляте бизнеса си. Те казват: „Ами, ние ще емигрираме“. Ама не ме интересува дали те ще емигрират. Тук е въпросът за 150 000 човека, не за предприемачите. Така че това в сряда е техен провал и тяхна излагация. Но ние говорим тук за българската икономика, защото тези 2 милиарда отиват в данъци, отиват в осигуровки, отиват в пенсии, отиват в социални плащания. Ние можем да ги защитаваме, ще ги защитаваме, доколкото можем. В сряда видяхте – не знам дали обърнахте внимание на снимката – след гласуването всички български евродепутати, без изключение, бяхме заедно, въпреки че има теми, по които не се понасяме, въпреки че има колеги, с които имаме тежки политически спорове, въпреки че има колеги, които имат помежду си – и аз също така, лични спорове. Ние ги събрахме всичките, казахме: давайте, момчета и момичета, и дами, давайте, натискайте, търсете, правете. Това е неизбежно да се направи тук в момента. Няма значение, кой управлява България, няма значение, какво е правителството, има значение дали ще защитим този интерес. На този етап отложихме лошия резултат – това е точната дума, отложихме лошия резултат. Ние може да го пишем като успех, като победа, но всъщност отложихме лошия резултат.

Водещ: Това няма да е вечно.

Ангел Джамбазки: Само че, живот и здраве… Няма да е вечно, разбира се. Ще дойде друг мандат, живот и здраве да е, някои колеги ще бъдат избрани, някои няма да бъдат избрани. И пак ще дойде време за този спор. Но предприемачите, превозвачите – те трябва да бъдат тук, те трябва да бъдат на линия, те трябва да излязат и да защитят своите интереси.

Водещ: Като преди това трябва да намерят своите колеги от страни, които са потърпевши като тях.

Ангел Джамбазки: Запознали сме ги, намерили сме ги, срещнали сме ги, само че нашите, по типично  недобра национална черта мислят, че ако се снишат, снишаване, снишаване, снишаване, ще се размине.

Водещ: И някой друг да им свърши работата /…/

Ангел Джамбазки: Ама разбира се. Европейският съюз се движи напред. Европейският съюз е прекрасно място, в което всеки има интерес и го защитава. И ако ние не си го защитим, някой друг ще го защити. Разбира се, ние не може да се сърдим, че някой е постигнал успех, когато ние сме спали и дремали. Под „ние“ казвам обществото, предприемачите, правителството и така.

Водещ: Чакаме „примък – отмък“, да ни дадат нещо наготово.

Ангел Джамбазки: Никой няма да ни търпи, никой няма да ни чака, да каже: „Ей, момчета, вие вземете тука вашето“. Не, те ще кажат: „Момчета – ще използвам един такъв, по-жаргонен израз – кьорав карти не играе. Къде отивате вие?“.

Водещ: На готово никой не дава. Господ дава, но в кошара не вкарва, народът го е казал.

Ангел Джамбазки: Абсолютно, абсолютно. Аз затова съм малко по-емоционален, защото в сряда със зъби и нокти успяхме да направим нещо, което не очаквахме. Аз бях много по-притеснен, между другото, честно казано. Мислех, че могат да минат предложенията. Хайде, първият беше ясно, че няма да мине, но третият доклад ако беше минал, ние щяхме да затворим капаците, кепенците, както искате го кажете, на целия български бизнес – това е предложението за връщането на камионите. Ако това беше станало, ние с вас двамата щяхме да водим много минорен разговор, много трагичен разговор. И сега онези, които протестират в София поради дребните си лични сметки, щяха да кажат „Ами, да, напускаме Европейския съюз“, в израз на безсилие. Добре, това го организирахме, успяхме – не е наша заслуга. Това е съчетание на фактори, много фактори. Да речем, че ние направихме възможното с цената на спорове, всеки от нас с личните си групи. И колегите от ГЕРБ търпяха много сблъсъци и критики, колегите от БСП – също, понеже тяхната група е срещу това. Моята група имаше големи проблеми заради това, кой води гласуването и така. Добре, това мина. Пак минахме метър за малко. Но това ням да продължи вечно и ние трябва да се организираме последователно. Политиката е резултат на работа, дълга работа, дълго бягане, дълго бягане, дълга разправия.

Водещ: С препятствия, бягане на дълги разстояния  с препятствия.

Ангел Джамбазки: С много препятствия, разбира се. Трибой, петобой – както искате го наречете, за да кажеш „аз успях“. А сега – ами нищо не си успял, то продължава тоя проблем и тоя процес.

Цоня Събчева

Източник: focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код