АИКБ разкритикува новия Закон за личната помощ


Сподели:
06 Юли 2018, Петък
Според работодателската организация проекът не съответства нито с разпоредби на ООН, нито в възможностите на държавата

Държавата не може да си позволи прекалено щедро да финансира политики в областта на социалното подпомагане при съпътстващ хроничен и остър недостиг на средства за образование, здравеопазване, демографски политики, наука, култура, отбрана и др.

Това е един от аргументите, с които Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) критикува внесения и от „Воля”, и от БСП, нов проект за Закон за личната помощ, изготвен от екипа на омбудсмана Мая Манолова.

АИКБ е изпратила отворено писмо до вицепремиера Валери Симеонов, до председателя на социалната комисия в парламента Хасан Адемов, до председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова и др., в което обяснява защо проектозакона „не съответства на принципите, ценностите и разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, нито с възможностите на българската държава”.

На първо място от работодателската организация посочват, че личната помощ трябва да се предоставя въз основа на индивидуална оценка на потребностите на дадения човек с увреждания и в зависимост от житейската му ситуация. Освен това цените за услугите на асистентите трябва да съответстват на цената на труда в България. В проектозакона за личната помощ е записано, че възнаграждението на асистентите ще е коефициент от минималната работна заплата (МРЗ), като този коефициент ще нараства всяка година. Заложено е през 2020 г. коефициентът от МРЗ да е 1.3, а през 2021 г. – 1.5.

Освен това според АИКБ предложеният законопроект не откроява същностното различие между асистентска услуга и лична помощ.

„Личната помощ е качествено различен политически инструмент от социалното подпомагане или социалните услуги, такива, каквито познаваме достатъчно добре в практически план. Личната помощ следва да гарантира на човека с увреждане независимост, да сближи качествено възможностите на хората за независим живот на битово, гражданско и лично равнище, в това число и от близките, които полагат грижи за човек с увреждания”, пишат от организацията.

Според работодателите твърде често близките на хората с увреждания държат те лично да са им асистент, което най-вече се наблюдава, когато родител иска да е асистент на детето си с увреждания.

„Изкривяването дойде и от програмите за лична помощ на правителството, които като програми за заетост предлагаха това - майката получава пари, за да е асистент на детето си”, обясняват от АИКБ и добавят: „Със съжаление констатираме, че в посочените случаи не се осигурява независимост на човека с увреждане, резултатът е зависимост от близките”.

Бизнесът коментира, че разработеният законопроект показва неразбиране на гореописаните проблеми и проявява архаичен подход към социалните функции и възможности на държавата.

От АИКБ привеждат и седем причини защо предложенията Закон за личната помощ се отклонява от принципите и изискванията, заложени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

    Общата философия на предложения законопроект поставя асистентите и доставчиците на услуги в центъра на регулацията. Доказателство в тази посока са множеството изисквания към асистентите и широките контролни функции на доставчиците не само  по отношение на паричните разходи, но и на качеството на услугата. Това противоречи на основната характеристика на ЛП, съдържаща се в посоченото по-горе определение на Европейската мрежа за независим живот.
    Ролята, отредена на доставчика, не е осигурена финансово под формата на процент допълнение към часовата ставка за администриране на услугата. Това ще доведе до монополна позиция на общинските администрации като доставчици на услугата и ще елиминира неправителствените организации или други частни доставчици на услуги от пазара на услуги. От друга страна - то нарушава правото на всеки човек с увреждане да избира своя доставчик.
    Часовата ставка – 1,1 пъти размера на минималната работна заплата за страната, нарастваща до 1,5 към 2021 година – няма да позволи на хората с увреждания да си наемат асистенти на пазара на труда при спазване на трудовото законодателство. Опитът показва, че при такава ставка, каквато в момента се прилага по Наредбата на Столична община за предоставяне на услугата „Асистент за независим живот“, над 90% от ползвателите живеят на един същи адрес със своя асистент. Основателно е допускането, че асистентите са предимно, ако не и само, от роднинския кръг на ползвателя, което води до формиране на двойна зависимост: от една страна емоционалната привързаност, от друга – финансовата зависимост на асистента-роднина, който се откъсва от пазара на труда и става напълно зависим от плащанията като асистент. И трето, може би най-важно в контекста на човешките права, по така предлаганата „лична помощ“ няма да доведе до никаква промяна в живота на човека с увреждане.
    Ниската часова ставка ще предизвиква потенциалните ползватели да спекулират с нуждата от часове – понякога оправдано, друг път користно – ще надписват часове, ще изкривяват отчетността, за да си осигурят повече ресурс за задоволяване на потребностите или за доход в семейството. Допълнителна предпоставка за това е липсата на лимит от часове месечно (както трябва и да бъде, но при други условия и при наличие на ограничения за ползване на часове за лична помощ от роднини като асистенти), което улеснява задачата и създава потенциал за множество обжалвания на решения за предоставяне на лична помощ.
    Съществуват сериозни основания да се постави въпрос за хората с увреждания, които нямат семейства или роднини. „Личната помощ“ във варианта, предложен с визирания законопроект, ще доведе тези хора в институции, (където независимо от вида на тези институции) те ще са лишени от права и от ресурси да правят своите житейски избори. Отделен е въпросът, че точно това решение е противоположно по насоченост на деинституционализацията, широко прокламирана в последните години.
    Комитетът на ООН по правата на хората с увреждания изготви Общ коментар № 5 по член 19 от Конвенцията за правата на хората с увреждания от 31 август 2017 г., който съдържа ясни указания по същността на личната помощ като инструмент за независим живот в общността на хората с увреждания.
    В заключение - функциите на държавата са израз на държавната власт и се реализират чрез държавни политики в сферата на образованието, просветата, науката, културата, изкуството, спорта, здравеопазването, пенсионното дело, общественото осигуряване, труд и работна сила, социално подпомагане, вътрешен ред и сигурност, отбрана, околна среда, икономика, регионално развитие, транспорт, външни работи и други. В отделни моменти от историческото си развитие държавата може да приоритизира развитието на една или друга обществена сфера, но не и да абдикира от някоя от функциите си. Това приоритизиране се осъществява чрез насочване на допълнителни финансови и обществени ресурси към определените от държавата и обществото приоритетни области или групи хора, но това не трябва да става за сметка на останалите държавни сфери или с ощетяването на останалите обществени прослойки.

    Преразпределителна функция на държавата се изразява в разпределението и преразпределението на съвкупния обществен продукт между индивидите, стремейки се да се максимизира благосъстоянието на обществото като цяло. Това преразпределение на обществен ресурс с цел задоволяване на обществените потребности се реализира чрез извършваните от държавата разходи.

Източник: economic.bg

В категории: Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код