Атанас Русев: Държавата не прави нищо, за да имаме спасители като тези в Тайланд


Сподели:
10 Юли 2018, Вторник
След инцидента в пещерата Духлата, при която бяха спасени 7 души, сред които и три деца, Бойко Борисов обеща да направи нещо. Но си остана само с обещанието.

Това каза пред Фрог нюз пещерният водолаз Атанас Русев, който е бил ръководител на спасителната акция.


Г-н Русев, не можеше ли по-рано да се пристъпи към изваждането на децата от пещерата в Тайланд?


Спасителните екипи са действали и действат възможно най-бързо. Там са събрани професионалисти от цял свят.  Има много екипи, но тези от пещерните водолази и изследователите на пещери,  са хората, които са най-добре подготвени за тази ситуация. Ситуацията е много тежка. Забавянето идва от там, че първоначално не се е  знаело, че децата са вътре.  Условията са много сложни. Има много  данни, които трябва да се вземат предвид, когато се пристъпи към подобна спасителна операция.  Хората там са направили анализ и са обсъдили всички възможни варианти за действие. Един от тях е да се изпомпи водата, така както направихме при акцията в Духлата (разкопахме изворите на подземната пещерна система за да ускорим отока на водата). Има екипи, които паралелно действат по всички възможни спасителни планове - едни организират изпомпването на водата, други сондират, трети оборудват с екипировка вътре в пещерата и т.н. Спомняте си, че чилийските 33 миньори бяха извадени след почти 700м дълбок сондаж след 69 денонощия през 2010 г. При друга спасителна акция, 7 човека в наводнила се пещера във Франция пак бяха спасени чрез сондаж след 9 денонощия.



Не можеше ли от самото начало да се пристъпи към извеждане на децата с водолази?



Този вариант е обсъден и предложен от самото начало. Преди това, обаче са приложили други, по-безопасни методи, като изпомпването на водата, сондажи и т.н. Но след като се е видя, че предстоят валежи и нивото на водата ще се вдигне значително, с което цялата спасителна операция се връща в изходна позиция, вече се търси друг изход. Това е една много динамична ситуация, в която трябва бързо да се вземат решения и точно това се прави от най-истинските професионалисти в момента. Безспорно сегашният спасителен вариант крие своите рискове. За подготвени пещерни водолази, не  е особен проблем. Но за деца, които се обучават в момента на някой детайли, е стресиращо.  Но спасителите, които са там знаят много добре какво правят и тези рискове са сведени до минимум, както от страна на организация така и на екипировка и др. Факт е, че вече 8 деца са навън до този момент.



Застрашава ли се живота им сега?



Не бих казал. В самата спасителна акция те не могат да бъдат пасивни и да се оставят в ръцете на водолазите. Най-добре за всички е, ако самите те участват активно. Така е и сравнително най-безопасно. Под водата там сега почти навсякъде е с нулева видимост. За човек, който не се е сблъскал подобно нещо, би било истински шок. Но шок несравним с онзи, в който наблюдават как всяка секунда водата се покачва към тях….



Спомням си, че при спасителната акция в Духлата действахте много бързо.



Ние нямахме 300-400 часа, за да чакаме водата да се оттече (За толкова време се отичат подземните води в тази пещера).  7-те човека в Духлата (4 възрастни и 3 деца), бяха при аналогични, ако не и по-тежки условия, отколкото децата в Тайланд. Температурата тук беше ниска - 12 градуса, а условията много лоши. Имаше голяма опасност от хипотермия, ако закъсалите бяха във водата, което би било пагубно за тях в рамките само на минути. Затова трябваше да действаме бързо. Проведохме цялата спасителна операция за 48 часа.



Приличат ли си двете акции-тази в Тайланд и в Духлата?



Като ситуация много. Спасителната операция в Духлата беше уникална, по подобие на тази в Тайланд. Но тя мина и всичко се забрави. Тогава премиерът Бойко Борисов обеща  закон за защита на пещерите, пое ангажимент да  се оправят спасителните служби. Но нищо от това не се случи. Беше  като всяко чудо - за три дни.



Кое спаси хората в Духлата?



Винаги казвам, че всичко това беше Божа работа и уникален късмет. Когато започна акцията знаех, че вероятно имаме 1% шанс за успех, но се нагърбих с отговорността и действахме така сякаш шансовете ни за успех са 100%. Действахме бързо и организирано. Беше много тежко. Ако не бяхме веднага изкопали изворите, сметнахме, че на 2 пъти хората щяха да са мъртви, водата да напълни мястото където са. Там, те в продължение на часове са се качвали малко по-малко нагоре в галерията под надигащата се вода… и така 15 метра нагоре – почти до тавана. Водата е стигнала до глезените им и продължила да се качва, а нагоре вече е нямало накъде. Тогава чули как багера разбива скалите на 400м от тях и в този момент водата спряла да се вдига. След няколко минути установили, че бавно се движи надолу и нивото спада…

Тогава всичко цялата акция започна с това, че като доброволци, си наехме багер, който пристигна от 70 км разстояние…



Защо?



Защото от Гражданска защита ни отказаха. Няколко пъти. В държавата има много институции, които уж трябва да действат при подобни спасителни акции, но те се оказват напълно неподготвени. В същото време усвояват милиони средства. У нас липсва адекватна подготовка на спасители. Осем години, след инцидента в Духлата, се мъчим да направим нещо. Организирахме нова спасителна служба. Искаме да има закон за опазване на пещерите. Искаме да се знае кой какво и как го прави, в случай, че възникне ситуация като тази в Тайланд. Но недай си Боже да се случи нещо. Горко на хората.



На какво ще се разчита тогава?



Пак на доброволци. Държавата дреме, даже и това не прави. Аз лично мога да разчитам на няколко човека. И няма и да си помисля че държавата може да ми е партньор в това. Тя не може да е партньор. Духлата беше за нас голяма поука. Но за съжаление управниците ни не се поучиха. И не става дума само за пещери, а за земетресения, наводнения и т. н., и други бедствия. От това никой не може да е застрахован. И е отвратително като знаеш и разбираш хала на спасителните дейности в България… Защото това е пълен цинизъм, което институциите ни НЕ ПРАВЯТ. Например - миналата година намерихме мина в морето, която трябваше да се обезвреди.



И какво стана?



Дойдоха експерти, специални части - 10 човека. Мъжът, който се гмурна и заложи експлозивите, се справи супер професионално, както и другите от екипа. Той, обаче рискува живота си, а беше с възможно най-евтината водолазна екипировка. Това е недопустимо. Попитах специалистите колко ще получат за акцията по обезвреждането. Казаха ми 80 лева премия за цялата група от 10 човека. В същото време се харчат едни милиони, без да е ясно за какво. Разбрах, че след Духлата, където действаха доброволци, Гражданска защита си е „изписала“ десетки хиляди левове, а на багеристите, които копаха 30 часа без прекъсване, единствено са им покрили горивото за 3000 лв.



Колко са у нас опитните пещерни водолази?



Броят се на пръстите на едната ръка. Има много хора, които са любители. Обучението е нещо специално. Много хора са минали курсове и си мислят, че знаят. Това се учи с години. Трябва и много практика. Нужни са и  подходящи инструктори. Това не може да стане в България . Аз съм се обучавал в Мексико. Там е най-доброто място за това според мен. Но после трябва, пак казвам,  много практика. Пещерните водолази, които сега ръководят спасителната акция в Тайланд са вероятно най-добрите в тази дейност. Освен това, те са и изследователи на пещери, което им помага изключително много, за да вземат адекватни решения в една непрекъснато променяща се и динамична среда, каквато е в момента пещерата Tham Luang в Тайланд. Надявам се на пълен успех на тази спасителна операция!



Интервю на Катя Илиева

Източник: frognews.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код