Срещата Путин-Тръмп: вероятността от сделка е нулева


Сподели:
16 Юли 2018, Понеделник


Въпросът, по който между тях може да има най-силно взаимно разбирателство, това е Сирия, пише в анализ на "Блумбърг"


Те имат много общи интереси, но вероятността от сключването на сделка е равна на нула.

Когато американският президент Доналд Тръмп се срещне с руския президент Владимир Путин на 16 юли, някои американци ще изпитват сериозна тревога: какво ще се случи, ако те сключат сделка, която може да навреди на американските интереси? Какво ще стане, ако Путин за Тръмп не е просто чуждестранен колега, а попечител?

Те не трябва да се вълнуват. Няма никакви съмнения в това, че Путин може да манипулира Тръмп, но не като свой агент, както смятат някои теоретици на заговора. Дори ако Путин има компромат за Тръмп, както смятат някои, той нищо не може да постигне, правейки публичен този компромат – в резултат Путин ще получи още по-враждебно настроена администрация, с Тръмп или без него начело. Въпреки това Путин ще пристигне добре подготвен, имайки ясна картина за това, какви интереси могат да го обединят с американския президент, въпреки че нито единият, нито другият сега ще успеят да постигнат някакви конкретни резултати.



Въпросът, по който между тях може да има най-силно взаимно разбирателство, това е Сирия. Тръмп иска да изкара от там колкото е възможно по-бързо американските войски, но без да дава тези територии на иранските отряди или проиранската „Хизбула“.



Путин също желае американците да си тръгнат, за да може неговият клиент, президентът на Сирия Башар ал Асад да контролира по-голяма територия, включително богатите на петрол райони, от които може да спечели пари за възстановяването на своята страна. Но Путин не желае (или възможно, не може) да изтласка от Сирия иранците, въпреки че лидерите на Израел и Саудитска Арабия, сътрудничещи си с Русия в някои сфери, го помолиха да направи това. Без подкрепата на иранците режимът на Асад, най-вероятно, ще падне, а Путин не иска да изпраща свои войски, за да го подкрепя. Помагайки на Асад, Иран гарантира, че в Сирия ще се запазят руските военни бази. Освен това, Русия нищо не може да предложи на Иран в замяна на изтеглянето от Сирия.


Путин може да подкрепи предложението за ограничаване на влиянието на Иран в Сирия в замяна на отстъпки на САЩ в Украйна – например, в замяна на признаването на Крим за част от Русия (Тръмп намекна, че може за помисли над това).

На Путин му е ясно, че Тръмп не може официално да признае законността на превземането на тази територия без одобрението на Конгреса. Путин също така не очаква от САЩ никакви отстъпки за Източна Украйна, която става още една причина за въвеждането на американските и европейските санкции против руските компании и граждани. Специалният представител на Тръмп за Украйна Курт Уолкър неотдавна заяви, че от негова гледна точка, Русия се е приготвила за дълга борба. Следователно, вместо да обсъждат жизненоважното споразумение за Сирия, Путин вероятно ще обещае на Тръмп някаква сделка, условията на която той не смята да изпълнява. Руският лидер на няколко пъти вече използва тази тактика на преговорите със САЩ за Сирия и на преговорите с Франция и Германия за Украйна. Тръмп обича да обявява сключените от него сделки, а Путин има какво да му предложи в Сирия – възможно, нова версия на зоните за деескалация, където няма да има ирански бойци.



Още една сфера на общи интереси – подкопаването на Евросъюза, особено на позициите на правителството на германския канцлер Ангела Меркел. За Тръмп това е въпрос на победа в търговската война и усмиряването на тези, които той смята за живеещи на чужд гръб. За Путин това е начин да се избави от санкциите: Меркел остава един от малцината убедени привърженици на антируските санкции, докато в същото време по-консервативните правителства на Италия, Австрия и Унгария предпочитат тяхната отмяна и възобновяването на бизнеса с Русия както преди.



Въпреки това, Тръмп и Путин едва ли ще успеят да постигнат консенсус по въпроса за отслабването на позициите на Меркел. Руският президент иска да построи „Северен поток-2“, който ще позволи да се намалят доставките на руски газ през Украйна. Тръмп не се вълнува от украинците, но той е против „Северен поток-2“, защото този газопровод негативно ще се отрази на доставките на втечнен природен газ от САЩ. За Путин този газопровод не е разменна монета, а ключов елемент от неговата енергийна стратегия. Макар Путин и Тръмп да са обединени от неуважителното отношение към Европа, те не се нуждаят от договарянето на общ план за действие. Двамата ще продължат да подкрепят крайнодесните политически сили вътре в ЕС, без да сключват никакви сделки помежду си: техните некоординирани действия нанасят същите щети, каквито биха могли да нанесат общите им усилия. Путин е заинтересован от по-нататъшната дезинтеграция на НАТО, който Тръмп многократно е осмивал. Но визитата на американския президент в централата на НАТО в Брюксел тази седмица показа, че той не възнамерява да разрушава този алианс.



Макар и на висок глас да поиска страните-членки да увеличат разходите си за отбрана, той също така подписа декларация, потвърждаваща принципа за взаимна отбрана и сдържане на Русия. Вероятно Тръмп разбира, че, разрушавайки или отслабвайки НАТО, той не може да увеличи своите точки у дома. Главният приоритет на Путин, вероятно, е свалянето на санкциите, които пречат на свободното движение на руския капитал. Икономическата система, която той е изградил, се нуждае от достъпа до външните пазари и Кремъл никога не се е стеснявал да купува влияние на Запад. Съществуват сериозни доказателства за това, че бизнесът на Тръмп в сферата на недвижимите имоти е получил изгода от този източник на пари. Но Путин разбира, че Тръмп не може открито да лобира за отмяната на руските санкции и че Конгресът ще му попречи да направи това. Всичко, на което може да се надява руският лидер е неофициален меморандум, засягащ новите мерки, включително санкциите против европейските компании, финансиращи „Северен поток-2“.



Тръмп и Путин имат общи интереси и цели, но ще им бъде изключително трудно да ги оформят официално или дори просто да ги облекат във формата на неофициални договорености, които и двете страни ще изпълняват. В най-добрия случай резултатът от тази среща ще стане някакво неясно споразумение за ограничаването на влиянието на Иран в Сирия, което Русия няма да може да изпълни в действителност, в замяна на също толкова неясно, неофициално обещания за въздържане от въвеждането на нови сурови санкции, което Тръмп няма да може да изпълни.



Източник БГНЕС


В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код