Проф. Милко Палангурски: Армията е основополагащата структура на българската държавност, всичко останало е вторично


Сподели:
02 Август 2018, Четвъртък
Тази година се навършат 140 години от създаването на българската армия.

Кога се заражда идеята за създаването на българска войска, която да пази вътрешния ред по българските земи, а впоследствие – и външните й граници. Исторически прочит на зараждането, функциите и трансформацията на българската армия правим с историка проф. Милко Палангурски в интервю за предаването „Царевград Търнов-славата и величието на България“ на Радио „Фокус“.


Водещ: Професоре, тази годна се навършват 140 години от създаването на Българската армия. Според някои документи обаче още от ХІХ век съществува идеята за създаването на войска. Така ли е в действителност и каква роля имат тук например земските войски?

Милко Палангурски: Земските войски, ако започна от тази точка, са онова, което руското управление, руската окупационна власт дава като институция, която трябва да създаде бъдещата Българска национална армия. Що се отнася до идеята, тя донякъде предшества и държавата или те са съвместими, защото без армия всички сме наясно, че не може да съществува свободна и независима държава и затова нейната липса донякъде се заменя с идеята за въоръжена сила, която да доведе до създаването на армия. Няма политически, културен проект за българската държавност през ХІХ век, в който по някакъв начин да не присъства идеята за въоръжена сила. Дали ще я наречем войска, чета, армия, това няма никакво значение. Важното е, че всички са наясно с един изключително важен елемент за бъдещата държавност – армията.

Водещ: Кога се взема решението за формирането на войскова единица и кои можем да приемем като съставни части на съвременната армия?

Милко Палангурски: Ако приемем сегашната ни армия, това е създаването на Земската войска, защото от нея на практика започва съществуването на институцията като такава. Но не трябва да забравяме, че част от тези, които влизат в Земската войска, са хора, които са в Българското опълчение. Част от тях имат и по-ранен исторически военен опит, така да се каже, с първите български въоръжени формирования, които имат статута на армия през Кримската война. Ако се върнем още по-назад, и през 1830 г. има български доброволци в Руската армия, 1812 г. – също. Така че при всяка военна операция на Австро-Унгария и Русия, независимо в коя част на полуострова – западната или източната, някъде се формира и се появява българска военна част, която започва да функционира като армия, като основа за бъдеща армейска структура. Така че в случая може би трябва да търсим Българското опълчение. В крайна сметка, неслучайно за основно бойно знаме на Българската армия се смята Самарското знаме, което е национална светиня. Tака всъщност се формира първата българска национална институция без да има държавност. Друг е вече въпросът, че когато се създава държавата вече в рамките на международното право, съвсем логично е да се създаде такава институция и такава армейска структура, която да бъде чисто нова. Но това е един процес, един проект, в който трябва да кажем, че са заети и ангажирани най-добрите кадри на българското възрожденско общество. Армията е онази институция, която олицетворява идеята, че държавата може да съществува, че тя ще бъде успешна, ще реши своите задачи и затова тя привлича изключително висококачествени кадри, родени и формирани през Възраждането. Затова и понякога твърдя, че армията е основополагащата структура на българската държавност. Всичко останало е вторично.

Водещ: Как обаче се променят функциите и как се доразвиват функциите на тези войскови формирования през годините?

Милко Палангурски: Трябва да сме наясно, че едно е ХІХ век, друго е ХХ, трето е ХХІ век. Българската армия е създадена и моментално получава първата си външно- и вътрешнополитическа задача: първо – да създава стабилност на държавата, второ – да се реши основният въпрос, който седи в края на ХІХ век пред българското общество- това е националното обединение. Българската армия е една от първите армии в Европа, които са създадени изцяло на народностен принцип, т.е. въоръжен народ. Всички мъже на определена възраст служат в определен период от време. И този, така да се каже, процес на развитие на армията, този начин на нейното рекрутиране продължи до началото на 90-те години на миналия век. Т.е. за 130 години близо армията означаваше задължение, право и избор на всеки български мъж. Друг е въпросът, че националното освобождение на практика и обединение не се реализира чрез армията с нейните пет войни. Затова в новото време преминахме към нова структура. И българският опит за въоръжен народ се следи много внимателно от тогавашните военни стратези и лека-полека почти цяла Европа преминава на подобен тип създаване на национална армия, която да може да обхване в един миг всички свои мъже. Така че ние имаме донякъде принос, защото сме първата модерна създадена армия изцяло на принципа въоръжен народ.

Водещ: На фона на това – да, разбира се, времената днес и преди години са несъизмерими, но как се променят рамките на военното сътрудничество и необходимостта от една национална армия?

Милко Палангурски: Националната армия – тя си е факт. Друг е въпросът какво разбираме в случая армия – какъв обем, какви задачи, какви цели й даваме и какво очакваме в крайна сметка от нея. Политиката е онази, която решава какво трябва да прави армията, а не обратното. Армията е инструмент на политиката и като такава тя трябва да приема политически приетите цели и да ги изпълнява от рамките на легитимната политическа власт, избирана от народа. Така че от тази гледна точка, в момента армията трябва да използва всички благоприятни възможности за нейното развитие, защото за първи път от 13 века история България например граничи с три съюзнически държави, надявам се да станат скоро и четири с Македония. В нашата история няма такъв случай. Това е за първи път. Второ, за първи път ние имаме от концерта на великите сили поне три държави, от които три са и ядрени. Ние сме под ядрения чадър на три от нашите съюзнички, което прави България общо взето неуязвима, освен при случай на глобален конфликт. Така че колективната безопасност, онази безопасност, която ние трябва и търсим – и мисля, че политиката намери – моментално сваля процента на разходи на нацията, което прави възможност за решаване на социални проблеми. Да не забравяме, че по време, когато армията беше национална, разходите в бюджета надминаваха 30% за нейната издръжка. Ние в момента спорим дали ще имаме 2 или 4%. Представете си 30% за закрила на външната ни стабилност и защита от бюджета – това означава пълен колапс на всички видове системи. Друг е въпросът, разбира се, къде и как  се харчат тези пари, но това вече ще кажат военните специалисти, не историците. Ние след време ще си дадем тежката дума дали е станало или не е станало както трябва.

Водещ: Споменахте 30-те процента, отделяни преди години. Тези 2% сега обаче, които се изискват, се оказват абсолютно непосилни не само за страни като България.

Милко Палангурски: Абсолютно посилни са. Въпрос на политическо желание. За мен 2% от бюджета на страната са абсолютно реализуеми, само да има достатъчно политическа воля в парламента, дори бих казал и четирите са постижими. Не може в една държава, в която сме имали бюджет – пак да се върна към тия прословути 30%, и държавата е функционирала, имала е икономически просперитет, 2% да бъдат нейният проблем. 2% от общия бюджет са абсолютно малки суми.  2% са много, много по-малко от другите възможните и евентуални 30%.

Водещ: Ако се хвана за вашите думи за глобалната сигурност, националната дори такава, да разбирам ли, че става въпрос само и единствено на политическа воля България да бъде адекватна в тези отношения?

Милко Палангурски: Абсолютно. България е приета за съюзник от най-големия и най-успешния военнополитически блок в последното хилядолетие и като такава, ако тя бъде лоялна, а не играе двойни игри, тя има своята гарантирана собственост. Ако продължава, разбира се, да играе двойни игри, особено по източно направление, рано или късно това ще ни се върне в политически план. Но това, да кажем, е лошият сценарий, който обикновено се случва на българите, защото да не забравяме, че за 140 години сме успели да загубим абсолютно всички войни, включая и Студената.

Водещ: Казахте по време на нашия разговор, активно се следи ситуацията на Балканите, опитите за формирането на войски. При едни добри потенциални управленски политически решения в сферата на Българската армия кой обаче би ни позволил да направим тези решения и да реализираме най-добрия възможен сценарий за страната ни?

Милко Палангурски: Никой не ни пречи. Това е наше изконно право и не мисля, че на някой в българския парламент и в правителството им пречи да реализират най-добрите политики. Напротив, колкото и да има политически противодействия, дори опозицията, когато става въпрос за национална сигурност, не говори най-тежките думи, които би могла да използва. Така че всичко е въпрос и на геостратегическо решение, на политика, воля и казване на истината пред избирателите, защото популизмът съсипва националната сигурност, което, колкото и да е неприятно, да си го кажем. Ние имаме един геостратегически разрив в момента с последните решения на НАТО. Това, че българското правителство взе решение например да поремонтира изоставената съветска техника, докато НАТО в момента взе политическо решение, подписано от всички български политически дейци, за търсенето на модернизация и изхвърляне на старите антични оръжия от действие, които и без това са абсолютно неефективни. Тези неща трябва да ги казваме в пряк текст, а не да си заравяме главата в пясъка като щраусите, защото знаете какво лъсва тогава.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Източник: focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код