Проф. Тодор Галунов, политолог: Стартът на новия политически сезон предвещава политически сблъсък


Сподели:
10 Септември 2018, Понеделник


Фокус: Започна новият политически сезон. Стана ли ясно от декларациите на политическите сили какво ни очаква през следващите месеци?

Проф. Тодор Галунов: На първо място трябва да кажем, че нас ни очакват познати по принцип събития от модела на парламентаризма. Управляващите , независимо кои ще са те, ще подчертават, че кабинетът имам успехи, че този парламент е пълен със сили да изкара своя мандат, и че страната е в едно устойчиво икономическо и политическо състояние. Докато опозицията по традиция ще обяснява, че парламентът е изчерпан и че трябва да се върви към нови парламентарни избори. Някъде между тях ще бъдат формациите, които по принцип не се определят съвсем рязко и не са толкова резки като управляващи и опозиция, например като ДПС, които ще подчертават, е страната е в тежко състояние, но въпросът е не само да се сменят министрите или да се направят предсрочни избори. Така че според мен това е обичайното политическо противопоставяне между управляващи и опозиция. Друг е въпросът,че реалната политическа практика даде много интересен старт на този политическия сезон – оставки на трима министри, евентуални други промени в кабинета като перспектива, проблеми , свързани с различни икономически събития като проблемът в застраховането например. Така че стартът е доста интересен и предвещава политически сблъсък. Освен това отбелязваме, че има явен проблем в частите от управляващата коалиция. Това много ясно се вижда в отношенията между НФСБ и ГЕРБ. Ние видяхме, че в един момент се разигра политически спектакъл за евентуалното излизане на част от НФСБ в опозиция, но в крайна сметка се оказва, че кабинетът запазва своята стабилност. За това има няколко причини. Може би първата и основната причина кабинетът да запази своята стабилност е, че в крайна сметка нито управляващите искат истински нови избори, нито опозицията е готова за тези избори. Освен това ние на два пъти виждаме как кабинет на чело в премиера Борисов не изкарва до край своя мандат. Аз мисля, че електоратът на ГЕРБ малко или много ще бъде доста разораван, ако Борисов преждевременно абдикира от властта. Така че според мен ГЕРБ на този етап ще се стреми да поддържа кабинета, макар и с цената на определени компромиси. От друга страна Патриотичният блок също няма изгода от предсрочни парламентарни  избори, тъй като в самия блок има сериозно напрежение, които могат да доведат дори до неговото разцепление в евентуална предизборна ситуация. Движението за права и свободи на този етап сякаш не бърза предсрочните парламентарни избори, въпреки че резултатът на последния вот беше доста по-слаб в сравнение с предишни избори. Пария „ВОЛЯ“, както и да погледнем, на този етап, ако има предсрочни избори сигурно не прескача изборната бариера. От друга гледна точка пък не се вижда сериозна извънпарламентарна политическа сила, която със сигурност да влезе в новия парламент, т.е няма извънпарламентарен натиск. Това, може би, до голям степен също крепи кабинета, тъй като нито има сериозен извънпарламентарен натиск, нито някакви сериозни протести в страната. Получава се привидния парадокс, че сме недоволни от ситуацията. Всички казват, че има проблеми в страната. Дори и управляващите казват, че има достатъчно проблеми за решаване, но никой няма сметка от тези предсрочни избори. Още повече,че сега в навечерието на есента, сякаш опозицията иска по-скоро да изчака минаването на зимата, да натрупа някой дивиденти от евентуалните грешки на кабинета, и по-скоро да се стреми към избори, които да бъдат съчетани или с европейски избори през май 2019 година, или с местните през октомври 2019 година. В самия ГЕРБ също няма видими центробежни сили, защото на този етап авторитетът на премиера Борисов в партията изглежда непоклатим. Тоест за да има преждевременна криза в рамките на кабинета, трябва да има някаква криза в самата партия. Към момента няма идея за нов лидер на ГЕРБ. Още повече ние виждаме, че във вътрешнопартийните форми на тази партия премиерът има пълно одобрение и неговата политика се одобрява почти на 100%, което е почти безпрецедентно в новата политическа партия. Не се вижда и някакъв особен външен натиск. Както и да погледнем, в 21 век няма абсолютно суверенни държави. България също не е напълно суверенна държава, но няма явен външен натиск за събаряне на кабинет. Още повече, че по време на европредседателството България не направи някакви сериозни политически грешки, въпреки че се беше захванала с един доста парлив проблем – проблемът за т. нар. западни Балкани и неговата бъдеще интеграция. Въобще ако всичко е наред и не стане нещо изненадващо, на мен ми се струва, че тази зима ще премине при управлението на Кабинета „Борисов“. Друг фактор, който допълнително спомага за това кабинетът да остане, е не само, че старите партии, които са извън парламента, не са в състояние да прескочат бариерата все още, но и че няма някаква радикално нова политическа формация. Ние на няколко пъти виждаме, че Слави Трифон сякаш започва да прави формация и сякаш прекъсва с тези свои опити. По всички прогнози това е единственият формат, който може да застраши сериозно парламентарното статукво, тъй като при всеки друг вот най-много ГЕРБ и БСП да понамалят малко своите резултати. Евентуално формат от старата десница може да се появи или партия „ВОЛЯ“ да напусне българският парламент, но нещо радикално все още няма да се получи. Тоест алтернатива сякаш може да се даде, но тя е в процес на узряване.

Фокус: Споменахте вече за  подадените оставки от тримата министри. Ще разклати ли това кабинета и изобщо те ще бъдат ли гласувани, тъй като разбрахме, че ако НФСБ не подкрепи оставките, с гласовете на другите опозиционни партии те нямат как да минат?

Проф. Тодор Галунов: Аз мисля, че ако НФСБ не подкрепи оставките, има резервен вариант. Не се знае партия „ВОЛЯ“ как ще гласува. Там има достатъчно депутати, които ще запълнят редиците на НФСБ. Също така не се  знае и как ще гласува Движението з права и свободи. На мен ми се струва, че към този момент Борисов все още може да играе ролята на лице, което е съгласно да обвинява своите министри в недобре свършена работа, да ги освободи на практика чрез гласуване в парламента, но да запази своята политическа непогрешимост. Все пак българският политически модел залага една конституционна форма, при която парламент и правителство реално са се слели и при тази формула силата на първия министър, който по правило е лидер на най-голямата партия, е много голяма и той може да си позволи поведение тип „премиерът не греши, грешат неговите министри“. В крайна сметка няма обществено недоволство, масово поне, което да постави под рязко съмнение цялостната политика на кабинета. Ние постоянно говорим за отделни сектори – например вътрешни работи, пътища, регионално развитие, от време на време здравеопазване, образование, но сякаш не се търси отговорност за цялостната политика, за която отговорник винаги е премиерът. Така че ми се струва, че той няма да има проблем да прокара решението, което той пожелае. Ако той пожелае да остави, гласуването е бъде в тази посока. Ако той пожелае да ги освободи, министрите ще бъдат освободени. Виждаме, че има някакъв натиск от страна на изнеса, от страна на частните политическите елити за неприемане на оставките на отделни министри. Възможно е да се стигне и дотам, тъй като ние вече имаме случаи на подадени, но неприети и негласуване в парламента оставки. Но при  всякакво положение някаква голяма драма в кабинета няма да се получи, освен ако не стане нещо непредвидено в обществото, което на този етап не се вижда.

Фокус: Да очакваме ли оставки и на други министри? Кои сектори ще са най-проблемни тази зима?

Проф. Тодор Галунов: Всички сектори, които са свързани с икономиката винаги са проблемни, тъй като зимите в България по традиция са много тежки. Ние имаме един модел, при който сякаш зимата винаги е бедствие в България. Така че аз мисля, че всички сектори, които са свързани със стандарта на българина, имат опасност да бъдат подложени на обществен натиск през зимата и евентуално да има оставки в тази посока. Освен това е възможно някой министри да бъдат назначени на други постове. Такава информация също се появи, т.е. да сменят своята месторабота. Това също може да доведе до промени в кабинета, но няма да бъдат някакви генерални трусове, които да разколебаят управлението на премиера на този етап.

Фокус: В заключение тежка зима ли ни очаква? Какво ще се случва на политическата сцена?

Проф. Тодор Галунов: Аз мисля, че в разгара на зимата политическите елити ще ни предложат една по-интересна политическа зима и остротата на противоречията между тях ще се увеличи. Всички партии се подготвят за изборите за Европейски парламент, които ако и да не са много популярни на българското общество, ще бъдат един своеобразен тест за влиянието на партиите. В България има една практика едни избори да се използват за подготовка  на други. Тоест всички елити ще се готвят за евроизборите, за да може това да бъде техният ориентир за местните избори, които са най-важни за гражданите през есента на 2019 година. Така че аз лично очаквам доста напрегната зима и трудно управление. Все пак напрежението сред коалиционните партньори в кабинета временно е туширано, но много трудно противоречията ще се влияят до край вътре в коалицията. Очаквам трудно управление и през пролетта може би отново партиите ще се опитат да заговорят по-сериозно за някакви  извънредни парламентарни избори като перспектива или като сливане на извънредните парламентарни избори с  евроизбори 2019 или с местните избори 2019 година. Това е малко по-скоро предпазлива прогноза, тъй като извънредните избори не винаги са решение. Понякога се налагат, но в момента все още не се виждат на политическия хоризонт.

Надежда КРЪСТЕВА

Източник: focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код