Кънчо Стойчев, социолог: Управлението е далеч от политическа криза, но липсата на реформи е това, което може да свали правителството


Сподели:
11 Септември 2018, Вторник
Оставките на тримата министри Николай Нанков, Валентин Радев и Ивайло Московски ще бъдат внесени в парламента в четвъртък.

Станаха ясни и новите кандидатури за местата им. Предизвестен ли е изходът от това гласуване или ще има изненади? Кой печели от подобен ход и кога в българския политически живот се прибягва до подобни рокади? За политическата картина у нас и за общественото напрежение разговаряме сега социолога Кънчо Стойчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.


Водещ: Г-н Стойчев, следейки развитието на целия казус, довел до оставките, станахме свидетели на разнопосочни мнения. Вчерашният Коалиционен съвет успя ли изобщо да създаде усещане за единност, стабилност в коалицията и най-вече един общ поглед върху проблемите?

Кънчо Стойчев: Не бих казал, че се е създало усещане за единност. Различията остават. Независимо от това, най-вероятно ще се постигне някакъв работещ компромис. Големият проблем, който възникна в последните дни, всъщност е, че премиерът Борисов получи опозиция не просто от своите малки, по-малки коалиционни партньори, някои от лидерите на „Обединените патриоти“, той получи опозиция на действията си и в средите на парламентарната група, шефа на Народното събрание, също така и на г-н Цветан Цветанов. В момента тече много активен опит да се заметат такива проблеми, да няма такива проблеми като че ли пред обществеността, но аз не мога да разбера защо това трябва да се прави. Не виждам нищо лошо да има спор, да има различни крила в управляващата партия, а не просто да се декларира лицемерно едно кухо единство, което очевидно не е налице. Моите очаквания са, че конкретният казус с трите министерски оставки ще мине през парламента, ще бъдат сменени тези трима министри, но проблемите ще останат, защото всъщност проблемите са много по-дълбоки от тези три министерски оставки, както по линия на вътре отношенията в ГЕРБ, така и по линия на отношенията между ГЕРБ и техния коалиционен партньор „Обединени патриоти“, и на трето място, отношенията вътре в самите „Обединени патриоти“. Така че наивно е да мислим, че може с едни оставки да се решат тези проблеми. Те са по-дълбоки.

Водещ: Безспорно е така. Впечатление вчера направиха думите на премиера: „Не можем да кажем, че тримата министри са виновни, но и не можем да се направим, че нищо не се е случило“. Това ли е същината на целия този политически ход – необходимостта да се вземе бързо, категорично решение, да има понесена отговорност? И ако е така, доколко ефективен може да бъде той?

Кънчо Стойчев: И трите случая са различни, трите министерства, трите министерски оставки. И ще сбъркаме, ако ги третираме en bloc или пък мислим, че тези министри си отиват поради една и съща причина – трагичния инцидент с автобуса. Не е така. Първо, знаем, че министър Московски претърпя сериозна лична драма, тече разследване и предстои нова фаза в това разследване, какво точно се е случило. Едва ли позицията му в този момент на министър би била удачна и едва ли той се чувства достатъчно уверен в тази лична трагедия. Така че това не е изненада и аз не бих свързал неговата оставка, поискана оставка точно с инцидента. По същия начин стои въпросът и с вътрешния министър. Едва ли ще намерим здравомислещ българин, който да каже, че е доволен от работата на МВР. Напротив, от МВР виждаме само претенции, а недобре свършена работа. Ние продължаваме да имаме най-голямата армия полицаи на глава от населението в Европа с най-ниски възможни резултати. Така че по никакъв начин тази оставка аз не бих я свързал пряко с инцидента. Единствено с инцидента е свързана оставката на регионалния министър, като това не е оценка за цялостната му дейност, а по-конкретно е свързано с факта, който беше разкрит – че пет пъти се пише писмо. Една институция, каквото е министерството – той представлява това министерство и по този начин представлява държавата – трябва пет пъти да пише на някаква фирма, вместо още на втория път да предприемат необходимите действия, санкции. Независимо дали пряко причината за катастрофата е пътят или не е пътят, а някакво друго обстоятелство. Но не може една държавна институция, която олицетворява държавността в страната, някой да се подиграва с нея и да трябва да му се пишат пет писма или десет писма. В този смисъл той носи тази отговорност, поне за този случай, и правилно отговорността е поета. Моето мнение е, че Борисов не сбърка, като поиска тези оставки, и че това е нормален начин да се продължи напред и да се поеме политическа отговорност.

Водещ: Не бива да се третират тримата министри заедно, под общ знаменател в тази ситуация, казахте. В тази връзка, може ли да очакваме да има оставки, но не три? Може ли някой да бъде спасен?

Кънчо Стойчев: Ситуацията е такава, че аз не очаквам нито един от тримата да бъде спасен, защото това би означавало да бъде бламиран Борисов. Премиерът поиска тези оставки, той ги и получи. Той е единственият човек, който може да го направи. Става дума за квота на ГЕРБ, но дори и да не е квота на ГЕРБ, чрез консултации пак премиерът поисква оставките на който и да било, защото той е лидер на правителството и това е неговата функция. И в момента, в който премиерът е поискал дадена оставка, а парламентът, т.е. неговата парламентарна група включително я бламира, това е бламирано на самото правителство и на самия премиер. Така че аз не очаквам това да се случи. Най-вероятно в четвъртък ще минат оставките, ще бъдат избрани новите министри, а конфликтите ще бъдат заметени и ще продължим да ги наблюдаваме в следващите седмици и месеци.

Водещ: Станаха ясни и новините кандидатури за министерските постове. Как трябва да разчитаме трите имена, които вчера премиерът съобщи?

Кънчо Стойчев: Не би било коректно да слагаме етикети на хора, които току-що са предложени за министерски постове, преди да видим поне месец, два, три от тяхната работа. И гадаене кой към кое лоби принадлежал, кой кого би изтласкал напред или назад също не ми се струва коректно. Просто трябва да видим как тези министри работят и по резултатите им да съдим, а не по анализи, които се базират главно на клюки.

Водещ: Някак без изненада опозицията в лицето на БСП възропта срещу тези предложения. Щеше ли реакцията да бъде различна, ако имената бяха различни, или просто левицата си играе стабилната роля на опозиция?

Кънчо Стойчев: Възроптаването на БСП е напълно разбираемо и в случая критиката на БСП отдавна се базира по отношение на това правителство към същността, която прави това правителство. БСП е радикален опонент на цялостната дейност на правителството и на посоката, в която правителството движи страната. В този смисъл, едва ли едно или друго име би променило отношението на Левицата. БСП играе силно своята роля на парламентарна опозиция, това е най-силната парламентарна опозиция, която имаме в последните десетилетия безспорно. До какво ще доведе тази позиция е друг въпрос, но поне в това отношение БСП има една консистентна позиция и не е изненада, че БСП по този начин реагира. Те казват „Какво като смените някакви актьори на сцената? На нас не ни харесва цялата пиеса, ние сме срещу цялата пиеса. Махнете тази пиеса“. И това е разбираемо за една опозиция.

Водещ: Кога обаче в българския политически живот, връщайки се малко назад, се прибягва до подобни рокади в управлението? И всъщност може ли да се причисли искането- даването на оставки като един типичен ход на кабинетите „Борисов“?

Кънчо Стойчев: Права сте, Борисов реагира винаги бързо. Той е много бърз политик и там, където интуицията му подскаже, че има напрежение за отпускане, той често използва инструмента на оставката. Но това не е негово изобретение, това е стандартна процедура в едно демократично общество и той умело използва тази процедура. Човек не може във всеки един отделен случай да е 100% прав вероятно, но като цяло тази му позиция и тези му действия говорят за наличие на отговорност у него и на чувствителност към обществените настроения. Такива катастрофи, за съжаление, трагични, се случват по цял свят, но у нас реакцията беше безкрайно усилена, не само заради личната трагедия на хората, на потърпевшите, но и заради това, че тази катастрофа отприщи една истина, която като че ли се крие или не се пише и не се говори за нея в страната ни. Това е истината, че пътищата ни са отвратителни. Да, не е лошо да се строят магистрали, но огромната част от нашите пътища са отвратителни и държавата не се справя с функцията си да поддържа нормална пътна мрежа в страната. Пътищата ни нямат наклони, те се наводняват, те не са в много от случаите дори правилно проектирани, да не говорим за самата поддръжка, която е отвратителна, и за материалите, които се използват. Това доведе до тази заострена реакция на обществеността и тази реакция не е отминала. Има нарастваща критика на обществото по отношение на управлението, а и ние знаем, че това управление, независимо че стои стабилно като че ли в парламента, не се радва на подкрепата на повечето от половината българи. Напротив, около 60% от българите не са доволни от това управление и са в някакъв смисъл опозиция на това управление. Така че всяко едно нарастване на критични настроения правилно заостря вниманието и на премиера.

Водещ: Прогнозирате ли обаче успокоение на въпросното тлеещо обществено напрежение? Ще има ли някой ход, който може да потуши страстите?

Кънчо Стойчев: Винаги има възможности за успокояващи ходове, винаги има възможности и за ходове, които пък допълнително ще раздразнят обществените настроения. Големият проблем в България не е един или друг малък ход напред или назад, големият ни проблем е, че вече близо десетилетие в страната не се провеждат реформите, които са необходими да се провеждат. Това са преди всичко реформи в областта на публичния харч, на публичните разходи, т.е. разходването на нашите пари като данъкоплатци. Това разходване е безкрайно неефективно. Ние харчим все повече и повече пари и за вътрешна сигурност и не я получаваме, за образование- и получаваме все по-лошо образование, и за здравеопазване, където имаме утрояване на парите, които харчим, и влошаване на резултата. Значи нещо много сериозно е сбъркано и сбърканото е това, че няма визия реформаторска за страната, която да оздрави обществените системи, да направи по-ефективно харченето на нашите пари, с дълготрайна основа, да постави по един начин нещата. В публичния харч бързите пожарникарски действия не са необходими винаги. Необходимо е бавно, далечно прицелените действия, които могат да оптимизират бюджета и да освободят средства, същевременно да повишат ефективността на системата. Така че липсата на реформи всъщност ще бъде това, което евентуално ще свали това правителство.

Водещ: Този целият сбор – липса на реформи, нарастващо обществено недоволство, напрежение, оставки, може ли всъщност да дава основание да се говори за праг на политическа криза, както някои анализатори смятат към днешна дата?

Кънчо Стойчев: Не бих употребил думата „политическа криза“ точно в този момент, но във всички случаи става дума за повишено обществено недоволство, за достигане на едни прагове на напрежение, които започват да стават притеснителни, и необходимостта от по-бързи и по-радикални промени в политиката, и то главно свързана с визия за България, виждане какво ще правим ние. Няма нужда да правим 500 неща. Ние трябва да направим три, четири, пет, шест, национални цели и да ги изпълним в средносрочен план. Това отсъства у хората, тази увереност, че ние се движим в правилната посока, че имаме начертан ясен план, който е за оздравяване на България. По-скоро наблюдаваме обратното – наблюдаваме козметични промени тук и там и замитане на важното, на голямото, на тежкото, на трудното.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Източник: focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код