Проф. Георги Близнашки: Нестабилността в управлението е факт, липсва обаче сериозна алтернатива


Сподели:
20 Септември 2018, Четвъртък
Държавният глава Румен Радев подписа указа за освобождаването на Младен Маринов от поста главен секретар на МВР, като така най-накрая се стигнa до гласуване на министерските оставки.

Освен въпросителни около категоричната необходимост на това действие, допълнително напрежение по линия президент- правителство създаде и отхвърленото президентско вето върху промените в Административнопроцесуалния кодекс. За усещането, което носят в обществото подобни политически маневри и как Конституцията се произнася по тях, тези и други въпроси коментираме с бившия служебен премиер и професор по конституционно право проф. Георги Близнашки в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.



Водещ: Проф. Близнашки, президентът подписа така чакания указ за освобождаването на Младен Маринов от досегашния му пост. Оказа ли се обаче това чакане по-скоро морално обосновано, отколкото изискано всъщност от Конституцията?

Георги Близнашки: Сложен въпрос поставяте. Големият въпрос обаче е друг и той е, че всъщност се създаде една изкуствена ситуация, защото не беше необходимо да се чака указ на президента. Създаде се една изкуствена ситуация, защото мнозинството очевидно реши да се презастрахова. Аз не знам техните мотиви какви точно са били, но подозирам, че са имали опасения от страна на Конституционния съд, ако нещата стигнат до там. Процедурата за избор на министри е такава, че всъщност всяко лице може да бъде избрано за министър. У нас, в България нямаме института на неизбираемостта – нещо, което е характерно за редица развити демокрации от Западна Европа, където има забрана висши длъжностни лица от администрация, дали от съдебната власт, да се кандидатират за политически постове. У нас такава забрана няма и затова режимът е друг. Той е на друга плоскост. След като бъдеш избран за министър, възниква т.нар. несъвместимост. Т.е. в рамките на един месец, както предвижда Законът за конфликт на интереси, трябва лицето, избрано за министър, т.е. новата политическа фигура, да се освободи от всички останали ангажименти. Така че доста изкуствена ситуация, която предизвика, както имах повод вече да кажа, буря в чаша вода.

Водещ: Как стои въпросът обаче с евентуално предложение за лице, което да заеме досегашния пост на г-н Маринов? Изисква ли се по закон съгласуване?

Георги Близнашки: Изисква се. Отново ще се налага съгласувателна процедура, защото по силата на закона тази фигура се назначава от президента по предложение на Министерския съвет. А защо това е така? Защото става дума за една фигура, която трябва да олицетворява професионалното начало в министерството. Т.е. когато министърът утре по една или друга причина си отиде евентуално заедно с цялото правителство, главният секретар е този, който остава и ръководи работата на администрацията, осигурява приемствеността в нейната дейност. Т.е. това е една особена фигура, която се нуждае от стабилност. Затова се налага и да се издават тези укази от страна на президента, защото президентът олицетворява единството на нацията, държавата. Президентските укази придават една стабилност, солидност на съответния пост, на който се назначава една или друга обществена фигура.

Водещ: На фона на тази изкуствено създадена, както я определихте, буря в чаша вода, един друг момент като че ли остана малко по-встрани, също обаче поставя въпроси – отхвърленото вето на президента върху промените в Административнопроцесуалния кодекс. Доколко основателни са мотивите на държавния глава, че текстовете лишават гражданите от правосъдие?

Георги Близнашки: Аз не съм запознат в големи подробности с този случай. Но освен че държавата държи качествено правораздаване на своите граждани, тя трябва да им осигурява и достъпно правосъдие. Т.е. това е един фундаментален принцип и когато таксите се вдигнат твърде много, станат прекомерно високи, това ги прави непосилни за обикновените граждани. Знаем, че доста хора у нас са в тежко положение, както се казва, едвам свързват двата края и трябва да се мисли за всички. Вярно е, че у нас има вече една заможна горна класа в обществото, която може да си позволи всичко. Неслучайно доста хора, като дойдат празниците, се качват на автомобилите и заминават да летуват или да празнуват в съседни държави и т.н. Няма нищо лошо в това, разбира се, но трябва да си даваме сметка, че и много хора се намират в тежко положение и трябва да се мисли за всички. Кой друг ако не президентът трябва да постави този въпрос. Доколкото разбирам, той вече е отнесен към Конституционния съд. Нека да видим как нашият Конституционен съд, който е призван да бъде пазител на Конституцията, на нейните фундаментални ценности, ще намери златното сечение в този случай.

Водещ: Това далеч не е първото отхвърлено президентско вето на държавния глава Радев. Някак си не се ли губи тежестта на този политически ход след толкова незачитания?

Георги Близнашки: У нас това е част от проблема. Той съществува от самото начало. Силните на деня нямат навика да се вслушват във възраженията на опозицията. Това се възприема като проява на слабост, докато всъщност в определени ситуации, ако се направи крачка назад, това би сплотило обществото в по-висока степен и съответната политика би получила по-широка подкрепа. Но това са неща, които се учат в хода на дълги, дълги десетилетия. Традициите се създават трудно. И това е част от нашия проблем. Все пак ние сме млада демокрация и това е част от основния проблем. Забравя се, че в крайна сметка парламентаризмът е управление чрез дискусия. Това означава да се изслушват всички гледни точки и връх да взема най-добрата, независимо дали идва от страна на мнозинството или на опозицията. Хубаво е най-добрите предложения да се интегрират в окончателния текст на законите, но това е теорията. Това го преподаваме в университета, поучаваме младите поколения, но на практика невинаги се случва така. По-важно е да се извличат поуки за бъдещето.

Водещ: Да разбираме ли, че тези игри по линия президент-правителство всъщност не се оказват особено полезни за обществото и за цялата демокрация?

Георги Близнашки: Нека не бъдем крайни. Има много гласове, които, знаете, искат бързи решения, ефективни решения. Според мен демокрацията изисква по-спокойно отношение. Нека да има дебати по тези въпроси, а времето ще покаже кой е бил прав и кой крив. Всъщност това е голямото предимство на парламентаризма – че дава възможност на опозицията да участва в обществения дебат и да се надява, че ще преобърне общественото мнение в своя полза и на следващите избори на свой ред ще дойде на власт. Докато при президентската форма на управление победителят получава всичко, а опозицията остава на студено и на практика не участва по никакъв начин в управлението, нейният глас остава глас в пустиня.

Водещ: Професоре, знаете, през последните дни се провеждат протести на жълтите павета. Впечатление направи едно от исканията на протестиращите – промяна на политическата система, и то по примера на швейцарската. Само да припомня на нашите слушатели, че тя всъщност се слави и с полупряката си демокрация и множеството избори в кратък период.

Георги Близнашки: Вижте, преживяхме го всичко това. Не знам дали си спомняте пролетта на 2013 г., но същите искания се издигаха и тогава – референдум за демокрация, имаше фигури, които се опитваха да ангажират общественото внимание с предложения за управление чрез референдуми. Примерно 20 референдума всяка година. Това е абсурдно. Нещата далеч не стоят по този начин. Швейцария е една особена демокрация. Много малко хора си дават сметка, че тук, при нас, при тежките проблеми, пред които сме изправени, след третия референдум примерно повече никой няма да се явява да гласува на такива допитвания. Истината е друга – че управленският труд е един високоспециализиран труд. Той предполага огромна отговорност за лицата, които се ангажират с управлението на държавата, и няма как да се преразпределят отговорностите и да се отиде към едно тържество на пряката демокрация. Това е една утопия, но понякога у нас увлича хората. Лично моето мнение е, че трябва да стоим здраво стъпили на земята и да гледаме развитите демокрации, като Великобритания, Франция, Германия. В Германия знаете, че въобще не допускат пряката демокрация под каквито и да било форми, защото смятат, че обществените настроения лесно се поддават на манипулация, обработват се чрез похватите на популизма и това влече след себе си опасности за обществото и държавата. Но ние минахме през всички възможни варианти. Важното е друго – че Конституцията оцеля и нека не се забравя, че това е най-добрата Конституция в цяла Източна Европа.

Водещ: За финал, професоре, кога се усеща нестабилност в правителството и има ли индикации за подобно нещо и сега?

Георги Близнашки: Нестабилността е факт и тук има натрупването на много фактори. В крайна сметка днешните управляващи вече са на власт близо 10 години. Настъпва една умора, настъпва едно изхабяване и като се добавят коалиционните партньори, „Обединените патриоти“, които непрекъснато се раздират от най-различни противоречия, става ясно, че се натрупват проблеми, които започват да дразнят обществото. Друг е въпросът до каква степен е налице сериозна алтернатива, каквато аз смятам, че поне към днешна дата не е налице.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Източник: focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код