Георги Харизанов: Хората не искат експертни премиери, хората искат силни премиери


Сподели:
27 Септември 2018, Четвъртък
Какво е влиянието на външната политика върху вътрешната в страната, въпросът е към политическия анализатор Георги Харизанов.

Водещ: Ще започна с може би по-пикантната страна на въпроса, на какво се дължи фокусирането напоследък върху външнополитически сюжети с участието на премиера? Неформалният Европейски съвет в Залцбург, сега 73-а сесия на ООН в Ню Йорк, предизвикаха множество коментари в социалните мрежи и в медиите. Случайно ли е това фокусиране, какво цели то, измества ли нещо по-сериозно, защо се налага?

Георги Харизанов: Това фокусиране, което се прави основно от противници на правителството, всъщност работи за него, тъй като донякъде неглижира вътрешнополитическите проблеми и насочва вниманието към имиджа и към авторитета на България на международната сцена, което несъмнено работи в полза за правителството и за премиера, тъй като в крайна сметка изговарянето на тези теми отнема ефирно време от непрестанните проблеми, дребни, съсловни протести, неразбории, които в останалото време като че ли свикнахме да са основна тема. Така че външнополитическата активност ще продължи да бъде акцент. Хубавото на външнополитическата активност освен всичко друго е, че тя връща истинския разговор за политика. Това, че Брекзит беше грешка, става все по-ясно, единодушната реакция на европейските лидери срещу самотната госпожа Тереза Мей показа, че ЕС, континенталният ЕС е все по-солиден и единен и нищо чудно това да доведе наистина до преразглеждане на Брекзит вътре във Великобритания. Това е сериозен разговор за политики и сериозен разговор за бъдещето на ЕС, който в крайна сметка надскача битовите теми, които иначе сме свикнали да хабят нервите като че ли на цялото общество.

Водещ: Още едно уточнение, как да си обясним разпространеното трисекундно видео от ръкостискането на премиера с американския президент? Някои го нарекоха пиар гаф. Вие какво мислите?

Георги Харизанов: Вижте, това са формални ръкостискания. Нито го считам за исторически момент, нито за какъвто и да било гаф. На големи форуми, където има адски много хора, в крайна сметка в ООН са представени над 200 държави, атмосферата е тази, която видяхте, тя е работна. Всички срещи, които не са на четири очи, които не са уговорени, се състоят вътре в залата, по начина, който видяхме. Нито го считам за събитие от какъвто и да било калибър, нито пък за повод за критики. Това е формално, протоколно ръкостискане между държавни глави, което е нещо абсолютно  нормално за тези форуми.

Водещ: Да, де, ама защо трябваше да се разпространява и снимка на това ръкостискане. То си е нормално.

Георги Харизанов: За мен патосът около тази снимка също е леко излишен, той по-скоро вреди на премиера. Защо е трябвало да е разпространена, в крайна сметка това ръкостискане пък се е състояло. Така че то не е събитие.

Водещ: То не събитие. Защото влизаме в съвсем  друга спирала.

Георги Харизанов: Ръкостискане и поздрав. Там е стоял фотографът, този кадър е успял да направи. Нищо особено не виждам наистина тук, което да бъде коментирано нито в позитивен, нито в негативен план. Абсолютно  протоколно ръкостискане, приятелско, може да се каже, между лидерите на две свободни държави, нищо повече.

Водещ: Но нали се досещате, че отвори вратата за поредица въпроси от типа: защо толкова премиерът трябваше да ходи на сесията на ООН. Предварително беше гарнирано с много очаквания това пътуване именно заради среща и разговор с американския президент. И ето сега срещата всъщност се оказа протоколно ръкостискане и въпросът възниква.

Георги Харизанов: Първо, България е съорганизатор на форума, световния и на международната инициатива за борба с наркотиците. Страната ни е поканена за съорганизатор там. В никакъв случай не трябва да забравяме, че България беше една от страните, които направиха най-големите реализация срещу наркотици заедно с американската агенция за борба с наркотиците. Това бяха, ако си спомняте, корабът с кокаин на френското пристанище, на лунна светлина, операции, които стигнаха от тук до Гърция, до складове на територията на страната. Много хора бяха арестувани  и осъдени във връзка с тези операции. Така че това, че България е поканена като съорганизатор на този международен форум, в никакъв случай не може да бъде лоша новина. Няма по-естествено нещо от това там да е премиерът в крайна сметка и като бивш главен секретар на МВР, и като премиер по времето, когато са се състояли тези реализации. Така че тук също не виждам нищо необичайно. В крайна сметка Министерството на вътрешните работи, агенциите, цялата изпълнителна, оперативната власт е в ръцете на изпълнителната власт, така че нищо по-нормално няма от това там да е министър-председателят точно на този форум.

Водещ: Влияят ли такъв тип сюжети от външната политика върху вътрешната в страната? Върху формирането на мнението?

Георги Харизанов: Влияят и влияят в позитивен план. Тъй като и покрай гласуването на Европейския парламент срещу Унгария, и покрай онзиденшното изявление на Мина Андреева, говорителят на ЕК, за засилване на санкциите срещу Полша, се връщат истинските разговори за политика. За това какво е мястото на  независимите държави в ЕС, за това ли е или не ЕС организация, за която може да бъде направен паралел към един друг съюз, на който България беше подчинена преди 1989 г., където държавите нямаха собствена воля, или пък има хора, които, възползвайки се от това, че са безспорно добри комуникатори и манипулатори на общественото мнение, използват властта за лична своя употреба и трябва да бъдат озаптявани от общите европейски правила. Това са сериозни разговори, които засягат и бъдещето на ЕС,  и бъдещето на всяка държава поотделно. Така че аз лично се радвам, че покрай тези събития като че ли се завърна сериозният разговор за политика, тъй като цикалът, в който всяка седмица цялото общество започва да разбира от нещо поради някакъв специфичен проблем, като че ли започна да става доста досаден. Една седмица всички разбират от асфалт, на другата седмица всички разбират от строителство, на третата седмица всички разбират от изолация, на четвъртата седмица всички разбират от това, как се формира цената на хляба. Мисля си, че това първо не е политически дебат, това са експертни дебати, специфични дебати, мисля, че по това трябва да се изказват само специалисти и си мисля, че те не могат да бъдат начина, по който ние да формираме политиката на държава и да вървим напред като общество. Така че покрай външната политика като че ли се завърна и сериозният разговор за политика в България, а това е добра новина.

Водещ: Г-н Харизанов, този сериозен разговор как според вас се възприема от обществото? Или образно казано: телевизорът ще се помири ли с хладилника?

Георги Харизанов: Вижте, много е тъжно, че като че ли точно тези цикли на миникризи, в които всички се хвърлят да ругаят по повод на цената на хляба, например, заместват много базова истина. Българинът никога не е живял по-добре, България никога не е била в по-добра позиция, политическа, международна, историческа, ако щете, и българинът никога не е живял по-добре. Но като че ли влизането от миникриза в миникриза, за което допринасяме всички ние с като че ли леко истеричното поведение на медиите по определени поводи, отлага някак си изграждането на самочувствие, че ние живеем все по-добре и че ако се фокусираме върху важните теми, можем съвсем  скоро да живеем още по-добре. Важна тема е кога ще съкратим администрацията, важна тема е кога ще си направим пенсионната реформа, важна тема е кога ще направим реформата в Здравната каса. Това наистина са важни теми. Докато в момента съм леко скептичен за това дали процентното съдържание на определен вид скална маса в асфалта е тема, която може да доведе до това всички ние да заживеем по-добре. Това е технически разговор. В този смисъл колкото по-важни и колкото по-концептуални стават разговорите за политика, толкова по-лесно като че ли цялото общество ще осъзнае, кои сме ние и накъде отиваме. Защото виждате една Франция, която е известна с изключително левия си манталитет, тежко социална държава с редовни забежки към комунизъм, ако щете, една Франция обяви свирепи съкращения в държавната администрация и рязко намаляване на данъците. Това е голямата политика, това е визионерската политика и силно се надявам под чуждо влияние, и то именно заради външната политика и заради примера на чуждото влияние, обществото да почне да притиска политическата класа към такъв тип големи решения, а не към игра на дребно.

Водещ: Е, точно в тази връзка щях да ви питам по повод новината, че 430 хиляди държавни служители контролират 405 хиляди работещи фирми. 433 хиляди контролират 405 хиляди. Как го коментирате?

Георги Харизанов: Толкова ги контролират. В смисъл бизнесът нямат нужда от контрол…

Водещ: Да, но парадоксални са цифрите.

Георги Харизанов: Абсолютно . Бизнесът има нужда от правила. В крайна сметка трябва да обърнем разговора наопаки. 1,5 милиона в частния сектор издържат половин милион чиновници. Общо тези два милиона работещи издържат два милиона пенсионери. Нали разбирате чисто математически тази математика няма как да излезе и тя няма как да е устойчива в дългосрочен план. Тя се лекува или със съкращения, или с трупане на дълг. Очевидно ние не сме в  ситуация на трупане на дълг, тъй като се намираме във възходяща икономическа конюнктура, правителството непрекъснато декларира по-високи приходи и бюджетни излишъци. Но този цикъл на растеж рано или късно ще свърши и тогава вече тъжната истина за пореден път ще ни удари много тежко. Така че по-скоро си мисля, че трябва да говорим за това, колко по-малко трябва да бъдат чиновниците, а не как по-добре трябва да бъда контролиран бизнесът. Бизнесът се развива най-добре в секторите, в които е най-либерализиран. А такива са IT индустрията, такива са производителите на авточасти, да кажем, там държавата няма абсолютно  никакви контролни механизми и лицензионни режими и т.н. Всеки произвежда, сам отговаря за качеството на своя продукт и се бие честно на  пазара с другите производители, без някой държавен чиновник да надзирава това качество. Така че нека видим, кои са индустриите, които се развиват най-добре, нека видим, че това са най-малко регулираните и контролирани индустрии и нека си помислим, къде другаде можем да оставим бизнесът да работи на спокойствие. А просто чрез една нормално работеща съдебна система да гарантираме равни правила за всички.

Водещ: Да, де, но и да погледнем, че има 433 хиляди държавни служители, които, Бога ми, какво правят?

Георги Харизанов: Точно това казвам. Които се издържат от около милион и половина, по-малко от два милиона работещи в частния сектор. Защото в крайна сметка частният сектор издържа и държавните служители, и пенсионерите, и децата, и Здравната каса, и всичко останало. Това всичко се издържа от частния бизнес. Така че нека видим какво можем да направим за частния бизнес, а не за чиновниците, те така или иначе са твърде много.

Водещ: Г-н Харизанов, именно заради това неизлизащо уравнение ли четири социологически изследвания за последната седмица дават почти една и съща картина, колоритно описано от социолога Андрей Райчев: не му спада плюсът на Борисов, но много му расте минусът? Тоест изчерпва ли се кредитът на доверие към правителството? Това е констатация на социолозите, не е моя, аз ви питам, според вас как е?

Георги Харизанов: Всеки има право на своята интерпретация на данните. Г-н Райчев при цялото ми уважение, е човек, който често се изкушава да вкарва пожелателно мислене в своите тълкувания. Нормално е всички мини кризи да отнемат доверие от правителството или ако не, да отнемат доверие от правителството, то да покачат негативните настроения срещу него. Електоратът на ГЕРБ очевидно е солиден, очевидно е повече от на всички останали и очевидно съумява подкрепата за тази партия да държи устойчива разлика от изборите насам от втората политическа сила Българската социалистическа партия. Има някакво оформящо се статукво на две големи и две по-малки партии и очевидно няма никакво намерение активните хора, избирателите, тези, които казват, че ще гласуват, да подкрепят някой друг на политическия терен и да му наливат ново доверие. Нито на отпадналите партии вляво, каквито са АБВ, „Възраждане“ и т.н., нито пък на останките от десницата на прехода – Демократична България, Съюз на демократичните сили, „България на гражданите“  и т.н. Никой от тях не покачва доверие, а на против всички свиват. Все повече се оформя статукво от две големи партии и две по-малки. Някаква форма на двуполюсен модел, който не е непременно лош. Той има своите предимства и не случайно е начинът, по който функционират западните демокрации и демокрациите от англосферата. Изобщо страните, които винаги ги сочим за пример. В същото време, да, трупа се недоволство и си мисля, че ако екипът около премиера не се постарае много по-добре да работи, много по-добре да подбира посланията в публичната си комуникация най-вече, да бъде много по-активен в работата си, в обясняването си на това, което работи, той като силен лидер, като човек, който еднолично ръководи и партията, и правителството, ще продължи да трупа този негатив, без на всяка цена да носи пряка вина за него. Защото всичко, което се случи по секторите, се пише на сметката на премиера, поради това, че неговата фигура е прекалено силна и концентрира общо взето огромната част от общественото внимание.

Водещ: За това не си ли е виновен и самият премиер, концентрира всичко. Всичко зависи от Борисов, всички искат да говорят с Борисов, всички очакват от Борисов.

Георги Харизанов: Ами той управлява така.

Водещ: Не си ли залага капани?

Георги Харизанов: Той управлява така. Очевидно на българското общество от 2009 г. насам му харесва да бъде управлявано така, тъй като на парламентарни избори неизменно гласува и избира ГЕРБ за първа политическа сила. Изобщо като цяло, ако погледнем държавите от Централна и Източна  Европа, има едно устойчиво търсене на здравата ръка, на солидния лидер, който да управлява здраво и който да държи юздите на властта и който да е в състояние еднолично, сам, когато бъде сезиран достатъчно настойчиво от съсловна организация, синдикат, гражданско обединение и т.н., да вдигне телефона и да реши проблема веднага – спешно, сериозно и оперативно. Идеологически меките лидери, хората, които отлагат във времето решенията, които казват, ама, дайте всички да сме приятели, да го решим заедно и т.н., в държави с нашата народопсихология очевидно не се харчат в последните години. Това го показва и г-н Сакскобургготски, и г-н Станишев. В някаква степен и г-н Орешарски, който се опита да премости през няколко политически сили няколко образа, за да стои експертен премиер. Хората не искат експертни премиери, хората искат силни премиери. Така че Борисов, да, той ще си носи кръста и ще продължи да трупа на гърба си лично недоволство заради разни секторни проблеми, но в крайна сметка той е такъв, а и хората показват, че искат той да ги управлява. Устойчиво показват на всички парламентарни избори от 2009 г. насам.

Водещ: А няма ли опасение, г-н Харизанов, че на местните избори, когато има балотажи, тогава няма да станем свидетели на прегрупирането: всички срещу ГЕРБ. И малките, както вие им казвате останки от големите партии вън от парламента, да изиграят лошата шега на правителството, и на премиера, и на ГЕРБ?

Георги Харизанов: Винаги е възможен този сценарий. Там, където на местни избори ГЕРБ беше на балотаж срещу БСП, общо взето, като че ли другите партии отказаха да припознаят кандидата на БСП, отказаха да играят в един отбор с БСП и БСП загуби всички тези балотажи. Това са Шумен, Търговище, Ловеч, Видин. Не, Видин беше гражданска кандидатура, извинявам се. Враца, изобщо знакови градове, където имаше солидно червено управление, те го загубиха на балотаж от кандидати на ГЕРБ, тъй като другите партии отказаха да играят в един отбор с БСП.

Водещ: Е, да, ама сега ситуацията е различна.

Георги Харизанов: Да, да, ГЕРБ загуби два балотажа. Там, където играеше срещу сини кандидати. Това са Добрич и Плевен. Така че много е важно, кой ще е кандидатът на балотаж и да, сценарий всички срещу ГЕРБ е възможен, изборите в Плевен и в Добрич го показаха. Така че тук въпросът е, кои ще бъдат кандидатите, тук въпросът е в това, в каква кондиция са местните организации и как в крайна сметка са се представили досегашните кметове в градовете, в които ГЕРБ не успя да победи. Тук мога, разбира се,  да отправя извести комплименти към г-н Спартански, че той се справя изключително добре в Плевен, работи добре с централната власт, успява като че ли добре да се оправя с проблемите на града, така че ето такъв кандидат, например, би бил труден за побеждаване в следващата година, дори от управляващата партия.

Водещ: Г-н Харизанов, сценарият всички срещу ГЕРБ няма ли да доведе след местните избори и предсрочни парламентарни?

Георги Харизанов: Силно се съмнявам, тъй като местните избори преди три години доведоха до това БСП да има нула в областните градове. Това е изключително показателно, тъй като в крайна сметка говорим за втората политическа сила, за партията, която евентуално би могла да победи с един глас ГЕРБ и да получи първи мандат за сформиране на правителство. Тази партия има нула кметове в областните градове. Отделно от това партия БСП е традиционно слаба в София, както и да е, но как стоят нещата с БСП в Пловдив? Мислите, че г-н Гергов изгаря от ентусиазъм да работи с госпожа Нинова на местни избори? Как стоят нещата във Варна, в Ямбол, във Враца, където Георги Божинов беше натирен от тясното партийно ръководство. Изобщо БСП има огромни проблеми по регионите, адски много хора са демотивирани да работят за партия, оглавявана от госпожа Нинова и реално лично за нейния успех. Така че силно се съмнявам, че преподреждане на върха е възможно, особено пък в резултат на местните избори, които, нека се сетим, ще бъдат след европейските. Европейските избори са безкрайно безинтересни за електората на БСП. Г-жа Нинова води устойчиво антиевропейска политика и анти-ПЕС политика, така че ще й е много трудно да убеди когото и да било, че тя искрено подкрепя листа за Европейски парламент, в която го има г-н Станишев. Изваждането му тук от листата би било гигантски скандал, така че си мисля, че БСП, въпреки целия патос и енергия, с който говори, е в много, много тежка ситуация.

Водещ: Да завършим разговора с една такава максима – като ви слушах се сетих за нея – каквото сам си направи ГЕРБ, никой друг няма да успее да му го направи.

Георги Харизанов: Абсолютно, абсолютно. ГЕРБ има да се бори сама със себе си. Това е партия, която трябва първо да преразгледа на много места кандидатите, които ще подкрепи, и второ, да не допуска още грешки, с които да отнема от иначе константното си доверие. В смисъл, за момента поне всичко е в ръцете на Борисов и на ГЕРБ.

Водещ: И правителството да преразгледа тези 333 000 държавни служители?

Георги Харизанов: Изключително интересна е тази история, тъй като във всеки мандат Министерство на финансите казва на другите министерства: „Ние ще ви намаляваме с по 10% издръжката, за да намалите с 10% администрацията“.

Водещ: А тя расте.

Георги Харизанов: Това е безспорен факт. След което минават няколко години и Националният статистически институт излиза с данни, че администрацията пак се е увеличила, например с 10%. Тази черна магия, докато не бъде разгадана и приключена, мисля си, че българският данъкоплатец ще е все по-демотивиран да плаща за растящата държавна администрация.

Цоня Събчева


В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код