Путин ни е ядосан, защото не му играем по свирката


Сподели:
05 Октомври 2018, Петък
Мартин Табаков е доктор по политически науки от Нов Български университет. Работил е като съветник към политическия кабинет на външния министър.

- Господин Табаков, как ще коментирате думите на руския президент Владимир Путин, който даде България като лош пример за ЕС, защото под натиск отвън не е могла да защити националните си интереси с проваления проект "Южен поток"?

- Нека започнем оттам, че е груба редакция на дипломатическия буквар да се споменава трета държава в разговор между представителите на други две. Ако на пейката пред блока е нормално да се коментира неприсъстващия трети, то в дипломацията такъв жанр като клюката, одумването или подмятането няма.
Самото изказване на Владимир Путин, въпреки че не е предназначено като такова, всъщност е признание и комплимент за България. Тъй като демонстрираната от руския президент раздразнителност може да бъде обяснена най-логично именно като произтичаща от това, че в конкретната ситуация с "Южен поток" България не се е поддала на натиск – в случая, руски - и е защитила националните си интереси.
Иначе тази раздразнителност и това погазване на
дипломатическите правила нямаше да ги има.
Затова тук въпросът не е защо България не построи "Южен поток", а защо Германия строи "Северен поток – 2".
Последният е проблем както за енергийната диверсификация на Европейския съюз, така и рискува да компрометира доставките на газ през Украйна. Така или иначе, в знак на уважение към споделените културни и исторически връзки между българския и руския народ, както и спрямо взаимноизгодното сътрудничество между двете държави, би било полезно политическото представителство на Руската Федерация експедитивно да се върне в релсите на дипломатическия етикет.

- Трябваше ли МВнР да реагират на думите на руския президент?

- Българските институции не могат да бъдат заложници на всяка една провокация, която се отправя към тях. Това би означавало да легитимираме с вниманието си субекти, чиято идея не е била добронамерена спрямо нас. А на свой ред последното би означавало, че чужди държави ни въвличат в техни сюжети и определят дневния ни ред. А когато е трябвало, МВнР е реагирало.
- Ще успее ли Путин да убеди Европа да се опълчи на Тръмп заради по-евтиния газ от „Северен поток-2" ?

- Въпросът за енергийната обезпеченост на Европа не трябва да се разглежда откъм идеологическата призма, а да се мисли рационално.
Т.е нека се абстрахираме от тези „тежки" полюси на света – Путин и Тръмп – и да гледаме практически на въпроса. А това означава енергийна диверсификация за българския и европейския потребител, така че цената за крайния консуматор да бъде максимално ниска.
В противен случай се случва това, което вече констатира Европейската комисия: руската страна, при липсата на реална конкуренция, се изкушава да продава в Централна и Източна Европа природния си газ на по-висока цена.
Въпросът тук обаче е в това, че поне на този етап няма как американският втечнен природен газ (LNG) да бъде докаран в Европа на конкурентна цена на руската алтернатива. Самата технология за въвеждане в пригодност и пренос на LNG-то оскъпяват тази стока. Това се подсказва и от доста срамежливото количество LNG, което Европа внася на този етап от САЩ.
Затова е важно, включително за България, Южният газов коридор да бъде разработен в пълния му обем. В такъв случай, колкото и да е лишено от блясък, енергийната диверсификация на нашия регион може да дойде не от Путин или Тръмп, а от Илхам Алиев, президентът на Азербайджан.
- Референдумът в Македония се тълкува и като брънка от конфликта между Москва и Вашингтон.

Защо САЩ държат толкова много да вкарат Скопие в НАТО ?

- Нали знаете според Мечо Пух какво е по-хубавото от двете гърнета с мед? Именно, три гърнета с мед. В този смисъл, отговорът е прозаичен. Мисля си обаче, че за американската външна политика в региона на Западните Балкани членството на страните от тях в НАТО е логично следствие от травматичното разпадане на Югославия. Ние обаче трябва да се абстрахираме от тези съображения и да изхождаме от други. А именно: членството на Република Македония в НАТО просто би означавало още нещо, което да е общо между нашите две държави. Още един повод за съвпадане на интересите ни.
- Защо допитването в Македония се провали и какви ще бъдат последствията за Зоран Заев и партията му, както и за Ципрас? Как ще се отрази на България евентуална смяна на властта в Скопие ?

- Евентуалното членство на Република Македония в НАТО (а евентуално след време и в ЕС) видимо се превръща в една от основните разделителни линии в македонското общество. Но ако трябва да направим паралел с българския сравнително скорошен опит, там ситуацията е обърната: левицата е про-европейска, а десницата – про-сръбска и про-руска. В този смисъл, колкото и да е парадоксално, център-дясното правителство на България няма интерес от смяната на център-лявото такова в Македония, доколкото и двете споделят евро-атлантическия фокус. Ако ВМРО-ДПМНЕ се върне на власт в Скопие, се боя, че ще станем свидетели на нещо, което вече сме виждали: едно обстойно тупане на топката по отношение на европейската интеграция на Македония, придружено с повече антична архитектура и по-малко съвременни реформи.

- Застрашено ли е европейското бъдеще на Македония след референдума?

- В стратегически план, не. Но не мисля, че топката е в Република Македония, а по-скоро тя е в полето на ЕС и НАТО. Колко още търпение ще имат те спрямо нашата западна съседка? Най-важното сега обаче е този референдум да не се окаже автогол за Скопие, който да доведе до етнически иредентизъм. Много опасно би било, ако политическите възгледи се дублират с етническата принадлежност и ние станем свидетели на поредната колизия между македонското и албанското население там.
- Как ще се отрази всичко, което се случва в Европа, на предстоящите избори за европейски парламент следващата година ?

- В Европа най-сетне от десетилетия насам се води ценностен разговор, има идеологически дебат. В крайна сметка, политиката не е само технология, тя е въпрос и на светоусещане. И именно едно такова светоусещане, консервативното, като че ли ще отправи предизвикателство пред европейското бюрократично и либерално статукво. Ще станем ли свидетели на един оксиморон -„консервативен бунт" срещу европейския елит? Тази ценностна динамика дали ще доведе и до партийно парцелиране? Какво ще се случи с ЕНП, където има либерално и по-традиционалистко крило? Ще се потвърди ли кризата на европейската левица, която е електорално ограбена от популистките движения? А ще се зароди ли нов център на дясното около Вишеград? Тук би ми се искало аз да съм репортерът, тъй като нямам търпение да получа отговорите на тези въпроси от някого.




Автор: Антония Кюмюрджиева
Източник: standartnews.com

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код