10 октомври в историята


Сподели:
10 Октомври 2018, Сряда


Събития:

732 г. – Битката при Поатие: Близо до Поатие, Франция, майордомът на Меровингите – крале на франките, Карл Мартел разбива голяма армия на маврите и по този начин спира нашествието на мюсюлманите в Западна Европа.

1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.

1780 г. – При най-опустошителния ураган, връхлетял Карибските острови, загиват над 22 000 души.

1846 г. – 17 дни след откриването на планетата Нептун английският астроном Уилям Ласел открива нейния най-голям естествен спътник – Тритон.

1868 г. – В Куба избухва въстание против испанските колонизатори, което е начало на 10-годишната война за независимост.

1911 г. – В Китай избухва Учангското въстание, което довежда до абдикация на последната китайска династия Цин и обявяване на Република Китай.

1935 г. – Гърция е обявена за монархия.

1944 г. – Втората световна война: 800 цигански деца са убити в концлагера Аушвиц.

1944 г. – Правителството на България приема наредба-закон за разтуряне на младежката организация Бранник.

1963 г. – Влиза в сила международния Договор за забрана на ядрените опити в атмосферата, космоса и под водата; договорът е безсрочен и открит за присъединяване, първоначално подписан от СССР, САЩ и Великобритания на 5 август.

1964 г. – Открити са летните олимпийски игри в Токио, Япония.

1970 г. – Фиджи обявява независимост от Великобритания.

1977 г. – В София се открива Национална гимназия за древни езици и култури (Класическата гимназия).

1977 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Авантаж“.

1983 г. – Съветският космически апарат Венера 15 влиза в орбита около Венера и започва да картографира нейната повърхност.

1986 г. – При земетресение в Салвадор загиват 1 500 души.

1987 г. – Държавата Фиджи е обявена за република.

1994 г. – В 10:51 часа в ТЕЦ Марица изток 3 се случва най-голямата промишлена авария в България – спуква се цистерна с вряла вода, при което се образува вълна висока над два метра, загиват 21 души, 6-ма на място и 15 по-късно в болница.

2001 г. – Президентът на САЩ Джордж Буш обявява списък на 22 най-опасни терористи в света.

Родени:

19 г. – Тиберий Гемел, внук на император Тиберий († 37 г.)

1470 г. – Селим I, султан на Османската империя († 1520 г.)

1567 г. – Каталина-Микаела Испанска, херцогиня на Савоя († 1597 г.)

1684 г. – Жан-Антоан Вато, френски художник († 1721 г.)

1731 г. – Хенри Кавендиш, английски физик и химик († 1810 г.)

1738 г. – Бенджамин Уест, американски художник († 1820 г.)

1813 г. – Джузепе Верди, италиански оперен композитор († 1901 г.)

1830 г. – Изабела II, кралица на Испания († 1904 г.)

1861 г. – Фритьоф Нансен, норвежки изследовател, Нобелов лауреат, († 1930 г.)

1897 г. – Страхил Развигоров, български революционер († 1948 г.)

1900 г. – Хелън Хейс, американска актриса († 1993 г.)

1903 г. – Христо Радевски, български поет и сатирик († 1996 г.)

1907 г. – Ванда Якубовска, полска филмова режисьорка († 1998 г.)

1910 г. – Карел Чурда, чешки боец от съпротивата († 1947 г.)

1913 г. – Клод Симон, френски писател, Нобелов лауреат през 1985 г. († 2005 г.)

1924 г. – Джеймс Клавел, британски писател († 1994 г.)

1928 г. – Маргрет Николова, българска поп певица

1928 г. – Хидетака Нишияма, японски каратист († 2008 г.)

1930 г. – Харолд Пинтър, британски драматург, Нобелов лауреат през 2005 г. († 2008 г.)

1932 г. – Димитър Инкьов, български писател († 2006 г.)

1933 г. – Александър Миланов, български писател и преводач († 2006 г.)

1935 г. – Хулио Харамильо, еквадорски музикант († 1978 г.)

1936 г. – Герхард Ертъл, германски химик, Нобелов лауреат през 2007 г.

1938 г. – Алън Брадли, канадски писател

1941 г. – Питър Койот, американски актьор

1944 г. – Петър Жеков, български футболист

1946 г. – Чарлс Данс, британски актьор

1947 г. – Стефка Спасова, българска акробатка

1950 г. – Нора Робъртс, американска писателка

1953 г. – Дейвид Лий Рот, американски рок музикант

1962 г. – Лъчезар Тошев, български политик

1963 г. – Даниел Пърл, американски журналист († 2002 г.)

1963 г. – Хюлия Авшар, турска киноактриса

1964 г. – Суат Аталик, турски шахматист

1967 г. – Гавин Нюсъм, кмет на Сан Франциско

1973 г. – Марио Лопес, американски актьор

1977 г. – Устата, български певец

1978 г. – Джоди Лин О'Кийф, американска актриса и модел

1978 г. – Петьо Петков, български актьор

1979 г. – Николас Масу, чилийски тенисист

1981 г. – Николай Илиев, български актьор и режисьор


В категории: Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код