Писателят Иван Гранитски е избран за член-кореспондент на БАН


Сподели:
12 Октомври 2018, Петък
В отделение "Творци на изкуството и изкуствознание"
Писателят Иван Гранитски бе избран с огромно мнозинство за член-кореспондент на БАН в отделение "Творци на изкуството и изкуствознание".



В отделение "Хуманитарни науки" е номиниран бившият министър на образованието от квотата на Реформаторския блок във втория кабинет "Борисов" проф. Тодор Танев.



Кой е Иван Гранитски



Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Има двама братя – Димитър и Юри.

Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели. Става редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс“ (1979-1985), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985-1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991-1992). Генерален директор на БНТ (1995-1996).

В периода 1992-1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“. След това създава собствено издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“. Издава Йордан Йовков на английски, френски и немски, предимно за разпространение сред пристигащите в България туристи.

Носител е на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).


През 2012 г. за неговата обществено-гражданска поезия и позицията му в защита на българската култура му е връчена националната поетична награда „Иван Нивянин“ на община Борован.

През 2014 г. СБП му присъжда Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за 2013 г. за книгата „Внимателно бързайте“.

На 24 май 2015 г. в Пирдоп му е връчена 4-ата Национална литературна награда „Тодор Влайков“.

На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура.

Автор е на над 25 книги поезия, критика и публицистика, сред които: 

„Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982)
„Марксовата полемика“ (1984)
„Време и художествени идеи“ (1987)
„Отвъден щурец“ (1999)
„Подземията на съня“ (1998)
„Кораб от светлина“ (1999)
„Горящият храст“ (2001)
„Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000)
„Отломъци“ (2001)
„Храм“ (2001)
„Преди да дойде здрача“ (2002)
„Архипелагът на думите“ (2002)
„Лятото на чакалите“ (2003)
„Атлантида“ (2003)
„Литература и национална съдба“ (2004)
„Луди водят слепи“(2004)
„Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004)
„Партийните Тартюфи“ (2004)
„Ловци на метафори“ (2008)
„Критически етюди“ (2008)
„Гьонсуратлъците на прехода“ (2008)
„Съчинения в седем тома“ (2009 – 2010)
Т.1: „Противоречивият човек“ (2009)
Т.2: „Великата национална душа“ (2009)
Т.3: „Ловци на образи“ (2009)
Т.4: „Архипелаг“ (2009)
Т. 5 „Митове и тупурдии“, (2010)
Т. 6 Слепци с очи, (2010)
Т. 7 Том 7 – Политически комедианти, (2010)
„Щерна. Стихове“ (2010)
„Внимателно бързайте?“ (2013)



Кои са и останалите определени днес за член-кореспонденти и как БАН ги представя

В областта на „Биологичните науки“: проф. дбн Димитър Асенов Иванов

Научните му приноси са свързани с палеоботаниката и палеоклимата. Изследва растителността и климата на България и Европа в периоди от преди 23 милиона години до наши дни. Има 265 начуни труда, 815 цитирания, h-индекс – 13.



В областта на „Медицинските науки“: проф. д-р Асен Рачев Гудев, дмн

Научните му приноси са свързани с кардиологията: диагностика, лечение и профилактика на атеросклеротичните, сърдечно-съдови заболявания, проучване на имунните механизми на атеросклерозата и оксидативния стрес. Има 163 научни труда, 1966 цитирания и h-индекс – 12.



В областта на „Хуманитарните науки“: проф. дин Александър Григоров Костов

Научните му приноси са свързани със стопанската история на Балканите през XIX век и до Първата световна война, по-конкретно върху особеностите на модернизацията и европеизацията на региона. Има 85 научни труда и 130 цитирания.



В областта „Творци на изкуството и изкуствознание“ освен Гранитски има още един нов член-кореспондент: проф. дни Мила Христова Сантова

Научните ѝ приноси са свързани с фолклористиката, изкуствознанието, етнологията и културната антропология. Има 164 научни труда и 122 цитирания.

Източник: http://epicenter.bg

В категории: Новините, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код