Македонският парламент гласува промените в Конституцията за името на страната


Сподели:
15 Октомври 2018, Понеделник
След провал на референдумът по въпроса се провали депутатите в Македония решават  днес - "да" на договора с Гърция или нови избори





​Промени на македонската конституция заради договора за името с Гърция или предсрочни избори възможно най-скоро - този избор предлага управляващият Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев на заседанието, което започва днес в парламента. Управляващите обаче признават, че нямат "План Б", който да работи със сигурност, ако не минат промените - решението за нови избори зависи и от коалиционния им партньор, Демократичния съюз за интеграция (ДУИ) на Али Ахмети, който даде сигнал, че не желае да се гласува отново.

Конституционните промени минаха първото си изпитание, след като парламентарната комисия, която ги разглежда, ги одобри с мнозинство от 10 на 7 депутати след два дни дебат. Премиерът Зоран Заев приветства избора им, като каза, че според него в опозицията има "около 25 депутати от ВМРО-ДПМНЕ", които разбират ситуацията и са готови да понесат отговорност.


Той не уточни за кого става дума. На гласуването, за което отваря път днешното заседание, обаче са нужни едва 9 депутати, за да минат промените. Все пак депутатът Димитар Стевананджия предупреди по време на заседанието, че "нито един пратеник от ВМРО-ДПМНЕ няма да гласува", защото "по-добре да има избори, отколкото да се изгуби библейското име на държавата".


Пленарното заседание за промяна на Конституцията, с всички прекъсвания, може да продължи по закон най-много десет дни, макар според НОВА ТВ управляващите да имат готовност да поискат избори още днес, ако се стигне до гласуване и то е неуспешно. Нужно е мнозинство от две трети (80 депутати), но то трябва да се даде в "началото" и в "края" на процедурата - за решение за промяна на конституцията и одобряване на поправките. Всяка проектопоправка поотделно обаче (втората фаза) може да се гласува с просто мнозинство - най-малко 61 депутати.

Това на практика означава, че управляващите имат нужда от мнозинство от две трети, осигурено за първия и последния етап, но отделните текстове за корекция биха "минали" и само с гласовете на управляващите.


Кабинетът отстоява тезата, че целта на всички промени е договорът с Гърция за името да отвори път към ЕС и НАТО. Опозицията, обратно, нарича поправките "капитулация" и "предателство", а договора - "вреден за македонските интереси". ВМРО-ДПМНЕ твърди, че народът се е обявил против промените на референдума на 30 септември, тъй като едва около една трета от избирателите са отишли до урните. Заев изтъква, че над 90% от излезлите да гласуват са пуснали бюлетина "за", а по думите му волята на избирателите в подкрепа на договора с Гърция е също толкова недвусмислена.


Какво се променя

Депутатите трябва да приемат четири основни промени, както обяви говорител на кабинета преди няколко дни. В целия текст на конституцията например, когато става дума за Македония, се добавя думата "Северна".


В Преамбюла ще се въведе споменаването на конкретни документи на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ), от които ще изхождат държавноправните традиции на македонската държава. Това е отчасти свързано с нуждата да се премахне всякакво позоваване на античната история - имаше много такива, в каквито съседна Гърция съзираше заплаха за претенции. Тази промяна означава, че македонската държавност според конституцията недмвусмислено се обвързва с периода от август 1944 г. до април 1945 г., когато е създадено Народното събрание на Македония.


В чл. 3 от Конституцията пише, че територията на Македония е неделима и неотчуждаема, а границата е неизменима и може да се променя само в съгласие с Конституцията и на базата на принципа на доброволността и общоприетите международни норми. Сега ще се дадат допълнителни гаранции, че границата не може да се променя. Добавката (втората, след като през 1992 г. бе записано, че Македония няма териториални претенции към съответните държави) трябва да даде сигнал, че Скопие уважава суверенитета, териториалната цялост и независимостта на съседните държави.


Ще се промени и чл. 49, в който се казва, че страната се грижи за правата на представители на македонския народ и помага за културното им развитие. Предпоставена е грижа за културните, икономическите исоциланите права на гражданите в чужбина и е обяснено, че Скопие няма да се меси в суверенните права на други държави и вътрешните им работи и всяко действие ще е съгласувано с конвенциите за националните малцинства (на практика това означава отказ от твърдението, че има македонци на територията на Гърция, освен ако те вече не са македонски граждани).


Къде са проблемите

През септември електронното издание МКД писа, че поправката с името "няма да бъде тежка", защото Македония вече има такъв опит - през 1991 г. Социалистическа република Македония става Република Македония. Тогава една дума ще бъде задраскана, сега ще бъде добавена и както това не бе проблем през 1991 г., няма да е и сега.


По-тежки са промените, свързани с границата, премахването на ангажимента за грижа за "националните малцинства" и споменаването на АСНОМ в Преамбюла, а и те са стари искания на гръцката държава, пише изданието.
.
Ако поправките бъдат приети, ще има "технически период" за промяна на всички важни документи за международна употреба, а и такива за вътрешна, кито могат да се използват "навън". При изтичането им те трябва незабавно да се подновяват, но процесът да приключи най-късно до 5 г. от влизането в сила на договора.


"Политическият" преходен период ще се отнася до всички документи изключително за вътрешна употреба, които трябва да се "хармонизират"в срок от 5 г. след отваряне на свързаните с тях глави от преговорите с ЕС.


Ще минат ли поправките

На конференция на Европейския съвет за външна политика в София миналата седмица българският президент (2012-2017 г.) Росен Плевнелиев описа три възможни сценария за вота.


Първият по думите му е позитивен - парламентът "подхожда със съзнанието за историческия момент", а "ВМРО-ДПМНЕ казва (на депутатите си) да гласуват по съвест". Вторият, реалистичният, води до "провал, избори и резултат без промяна и умора в ЕС и НАТО" от случващото се в Македония. Третият, песимистичен, е нова международна изолация за Скопие след провала на вота и "напрежение" поради факта, че "албанското малцинство иска европейска интеграция на страната."

Източник: dnevnik.bg

В категории: Европа

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код