Доц. Дилян Николчев: Надявам се Българската църква да не се поддаде на натиска на Руската


Сподели:
18 Октомври 2018, Четвъртък
Интервю с богослова доц.д-р Дилян Николчев, специалист по църковно право и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски"

Руската православна църква реши преди дни да прекрати отношенията си с Вселенската патриаршия, след като Светият синод на Вселенската патриашия в Истанбул реши да обяви за канонични смятаните досега за самопровъзгласили се две украински православни църкви. И да отмени върховенството на Московската патриаршия над Киевската митрополия. С това се поставя началото на подготовка за признаване на независима Украинска православна църква.
Какви биха могли да са последиците от това разделение и спорове, каква е позицията на българската църква - по тези въпроси разговаряме с богослова доц.д-р Дилян Николчев, специалист по църковно право и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски"


Как трябва да се тълкуват проблемите между Руската православна църква и Вселенската патриаршия? И какво означава това за православния свят?


- В тесния смисъл на думата това не би могло да бъде наречено разкол, защото за да е разкол, трябва позицията на Руската църква да има подкрепа и на останалите поместни православни църкви. А на този етап виждаме, че няма сериозна подкрепа. Освен от страна на Антиохийската патриаршия, за която много говори обстоятелството, че патриаршеската й катедра е в Дамаск, Сирия. В контекста на политическата ситуация и връзките между Сирия и Русия е ясно, че тази подкрепа носи по-скоро политическа тежест, отколкото църковна.


Другата църква, изразила подкрепа на Руската православна църква, е Православната църква на Чехия и Словакия, по традиция също под влияние на Руската църква - в края на 40-те години получава автокефалия от Руската, макар че тя всъщност няма право да дарява такава автокефалия. И всъщност тази църква и до ден днешен е силно зависима от руската.


Току-що се разпространи и информацията, че сръбският патриарх Ириней е направил изявление, че Сръбската православна църква подкрепя Руската църква по украинския случай, но това се очакваше с оглед почти идентичния случай с Македонската православна църква, тоест сърбите са заинтересовани Украйна да не се превърне в прецедент, който да отнеме претенциите им спрямо македонците и те да получат автокефалия в обозримо време по примера на украинците.


Освен това разкол означава отделяне от законноустановената власт. В контекста на темата за КГБ веднага възниква въпросът коя е законноустановената власт, след като знаем, че съставът от старите митрополити на Руската православна църква е изцяло обвързан с КГБ, включително нейният предстоятел - митрополит Кирил.


От тази гледна точка, макар ситуацията и да носи някакви белези на разкол, все още не бихме могли да го наричаме така, а става дума за разделение.


А ще има ли някакви съществени последствия за православния свят?


- Във всички случаи такова напрежение в православния свят носи своите негативи. Очевидно това говори за криза в една част от православието – Руската православна църква, която за съжаление играе ролята едва ли не на военен капелан, изпълняващ поръчките на Кремъл. Това е очевидно с всяко нейно действие. Включително, ако искате, вземете състоялия се онзи ден Съвет за национална сигурност на Русия – висшият стратегически орган на Руската федерация. Самият факт, че предишният патриарх беше член на този съвет и в продължение на две години беше и председател, това говори, че Руската православна църква е изцяло свързана с руската политика и изпълнява поръчки на Кремъл.


Тоест тук не говорим за църковен проблем, а основно за геополитика?


- Да, това трябва да се каже категорично – тук няма верови, догматичен спор. Той е в случая църковно-държавен. За Русия църквата е инструмент за влияние. В Украйна имаме Руска православна църква – Московска патриаршия. Преди няколко дни пък взеха абсурдно от еклисиологична гледна точка решение да я прекръстят на Руска православна църква в Украйна. И забележете, решението бе взето не от Св. синод на Руската православна църква, а от Кремъл, ако съдим от официалното прессъобщение, качено на официалната интернет кремълска страница. Тоест кой взима решението в Русия по чисто църковните въпроси – разбира се, риторичен въпрос.


В случая има сблъсък на две гледни точки – украинската, която настоява да получи право да администрира своя църковен живот сама, а не той да се управлява от Москва. Другата е на руснаците, които искат да запазят този мощен инструмент за всякакво влияние на чужда територия – в Украйна.


Трябва да се отбележи, че Вселенският патриарх е доктор по църковно право. Независимо от всичките компромиси, които последните няколко години направи Вселенската патриаршия към Руската православна църква по украинския въпрос, той в едно е прав – автокефалия се дава не на народ и на нация, а на обособена в държавни граници самоопределяща се църковна общност. Такава е и каноничната традиция в църквата.


С други думи, в украинския случай говорим за това да се даде възможност на хората да се възползват от исконното си право да се самоопределят верово, да имат и право на избор. И да администрират сами своя църковен живот.


И тук не става въпрос за вече дадена автокефалия – първо двете досега неканонични украински църкви трябва да направят обединителен събор, да изчистят противоречията си и тогава да им се издаде томос. Засега са направени първите стъпки към даване на автокефалия. И това се дава от майката църква, а исторически това е Вселенската патриаршия, каквото и да говори Руската православна църква.


Освен това решението на Вселенската патриаршия не изключва и руската църква в Украйна да участва в тези обединителни действия. Ако те признаят Константинопол като църква-майка и постигнат обединение с другите две църкви, Москва би могла да запази поне част от влиянието си там. Но аз не допускам те да го направят.


Как стои въпросът с църковните имоти в Украйна?


- За голяма част от църковните имоти нотариалните актове се държат от руската православна църква, а доколкото чета, украинските власти декларират, че няма да имат претенции към тези църковни имоти. Други имоти обаче са национална собственост и за тях вероятно ще има законодателни промени, които Върховната рада ще инициира – за тях не би трябвало да има инспирирани противопоставяния от страна на групи, подкрепящи руската позиция. Въпрос обаче на законодателна уредба и тълкувания е какво ще стане ако цяла една епархия, църковна общност, заедно с ръководителите на манастири, църкви и т.н. решат да не са част от Руската православна църква и да се самоопределят към Украинската.


А имотите и служенията на Атон, как ще се осъществяват те при този спор между Москва и Вселенската патриаршия?


- Всички имоти, манастири, църкви на Атон са под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Русия няма и духовници на Атон, те са духовници на Вселенската патриаршия, независимо от произхода си. Дори с подстригването си за монаси, те стават гръцки граждани по силата на гръцката конституция.


Очаквате ли и други църкви, включително Българската православна църква, да се произнесат по тези спорове и разделение?


- Обичайно заподозрените в подкрепа на Москва са църквите, които не отидоха на Всеправославния събор в Крит през 2016 г. - Руската, Българската, Грузинската, а Сръбската отиде в последния момент.


Всъщност настояването на Москва за Всеправославен събор е тотална глупост. Защото трябва да припомним поне близката история. Когато имаше предсъборни съвещания за събора в Крит, тогава Руската православна църква бойкотира влизането на няколко важни точки, едната от които беше и въпросът за автокефалията. В момента й се връща. Там те имаха шанс да намерят решение, гаранция и за техните интереси. А те го бойкотираха тогава.


Нашата църква в момента играе ролята на изчакване, ослушване. Виждам, че този път действат малко по-внимателно. Знаете, че трима митрополити подкрепиха в синодално заседание позицията на Руската църква за свикване на Всеправославен събор по украинския църковен проблем, но синодът запази дистанция и мълчание.


Сега дават темата на комисия. Но както и в политическия живот, създаването на комисия би могло да означава, че се цели протакане или да се свърши някаква работа в удобния момент, когато вече има яснота колко от останалите поместни православни църкви и кои какво решение ще вземат.


Впрочем Българската православна църква в продължение на 72 години е била в това положение, в което се намират украинците днес – в схизма, тоест ние българите не сме били в общение с останалия православен свят. Сега, ако подкрепим Руската православна църква, какво ще направим – ще отречем по индиректен начин нашата собствена история. Защото примерът е в голяма степен огледален.


До каква степен въпросът с автокефалията на Украинската православна църква може да повлияе на този за независимостта на Македонската според вас?


- Събитията с Украйна ми се струва, че ще ускорят по някакъв начин процесите с евентуалното признаване на автокефалия на Македонската православна църква. Това са процеси и етапи, които предполагат, че същото би могло да се случи и с Македонската православна църква и този процес може да бъде ускорен. Така ще е и по-справедливо – на църковните тежнения ще се пристъпи с еднакъв аршин. Вселенският патриарх преди две седмици го намекна, макар и не в прав текст. Допреди една-две години беше доста по-резервиран.


Православните трябва също да са готови, макар, че все още не се говори, че и за други поместни православни общности съвсем скоро ще се заговори, че и те настояват за църковно самоуправление. Едната от тях е например в Беларус. И неслучайно, според мен, синодът на Руската православна църква проведоха заседание именно в Минск, защото Лукашенко е един от първите съюзници на Руската неоимперия, и това, че все още не се чува нищо от вътре от Беларус по въпроса за автокефалия се дължи на режима там. Падне ли Лукашенко, съм убеден, че и беларусите ще потърсят това свое право да се администрират църковно самостоятелно.


Вече се появиха становища от руска страна, че всички поместни църкви все някога ще трябва да излязат със становище по това разделение и не могат да пазят дистанция дълго. Според вас задължително ли е България да се определи "на коя страна е" и да спре служенията с едната от двете или и с двете църкви в спора?


- Руската страна като че ли е забравила как дари през 1970 г. автокефалия на Американската православна църква без каквито и да е канонични основания, без консултации и съгласието на останалите православни църкви. И до ден днешен същата поместна православна църква се признава от Руската и от бившите сателитни на Съветския съюз поместни църкви, между които и Българската. Прекъсване на отношенията по този казус от страна на Вселенската патриаршия и от болшинството от поместните църкви обаче не се случи, нито пък бяха отправяни заплахи за схизма.


Следователно агресията като начин на мислене и на поведение е патент на Руската православна църква – да разбираме по-точно: на Кремъл. Надявам се Българската православна църква да не се поддаде на натиска и на внушенията на руснаците, защото последиците няма да са никак приятни за нея.

Източник: dnevnik.bg

В категории: Интервюта,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код