"За Златю Бояджиев и неговите пейзажи - изящни мелодии."


Сподели:
22 Октомври 2018, Понеделник
Днес се навършват 115 години от рождението на Златю Бояджиев.

Той е роден в малкото тракийско селце Брезово на 22 октомври 1903 година в семейството на сравнително заможния земеделец Георги Вапцара, който притежава 15 глави добитък - крави, волове, телета, коне, овце, кокошки. Зад всичкото това "имане" стои, разбира се, къртовски труд. Човек, самоук, издигнал се, благодарение на труда си, Вапцара, иска сина му Златю да се изучи и го праща в Пловдив да запише търговската гимназия. По това време в Пловдив кипи вълнуващ културен живот. Главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека е Николай Райнов, авторът на "Богомилски легенди", "Видения из древна България" и пр. Никола Райнов основава в Пловдив "Дом на изкуствата и печата" по подобие на софийския и той става център на интересни културни начинания. Големи вълнения предизвиква и неговата първа самостоятелна изложба, която вдъхновява художници като Цанко Лавренов и др.
Можем да се досетим, че брезовското селянче, на което сметките не са му по душа, е било напълно омагьосан от големия град и неговия вълнуващ културен живот. И ето че пратеният да се изучи за счетоводител Златю започва да се пилее в ателието на фирмописеца Гео Мирчев, където се запознава с Давид Перец и Васил Бараков. Така започва приятелството между тримата, които по-късно стават известни като Бараците и оставят ярка следа в българското изобразително изкуство.
И, разбира се, Златю Бояджиев, не успява да завърши първата година на Търговската гимназия, работи известно време, за да се издържа, по някое време се запилява чак в Бургас, където негов роднина му намира работа като раздавач. Морето очарова този син на Тракийската низина и той ни оставя някои великолепни пейзажа от Созопол. Но раздавач от него не става и вероятно, за да не разочарова баща си, той все пак се връща в Пловдив и завършва Търговската гимназия. Осъществил тази бащина мечта, вече с диплома за завършено средно образование, Златю Бояджиев е приет като студент в Художествената академия през есента на 1927 г. в ателието по живопис на проф. Цено Тодоров.
На следващата година в София пристигат и се записват в Академията и двамата му верни приятели: Давид Перец и Васил Бараков.
За тази неразделна тройка проф. Димитър Аврамов пише: "Така започва една от най-живописните глави в историята на нашата артистична бохема, известна под името „Бараците”: животът из софийските мансарди, суровата битка за насъщния, лудото тичане в търсене на поръчки, изработване на търговски фирми, реклами и киноплакати, боядисване на електрически стълбове, водопроводни тръби и към всички това, напрежението да се измислят хиляди хитрости, за да се заблудят неумолимите данъчни агенти... Припечеленото сигурно е било достатъчно, щом като е давало възможност на тримата приятели да прекарват летните си ваканции в рисуване из Родопите, откъдето са се завръщали с пълни блокове скици и маслени етюди..."
През 1932 г., Златю Бояджиев се оказва с диплом за завършено висше образование, а през 1933 завършва учителския си стаж в Трета мъжка софийска гимназия (днес 18-та гимназия, която и моя милост е завършила :) ).
На нашия млад художник отдавна му е по-сърце една станимашка прелест - 24-годишната Цена Иванова от Станимака (днес Асеновград) и с един заем от 500 лева, двамата се задомяват. По молба на невестата младото семейство се настанява в Станимака, където живее майка й (вдовица от 1916 г.) и там се ражда техния син - бъдещият пловдивски живописец Георги Бояджиев.
В Станимака обаче няма много работа и младото семейство се премества в Пловдив, където Златю Бояджиев отначало изписва фирмени табели, букви върху стъкло и ламарина и др. приложни дейности, свързани с печеленето на хляба. За да му остава малко повече свободно време, той кандидатства и е назначен за учител в девическата гимназия. Тъй като мястото на учител по рисуване вече е заето от Владимир Рилски, Златю Бояджиев става учител по история, конституция и ръчен труд. Тук започва приятелството му с неговия талантлив колега Владимир Рилски и през 1936 година двамата откриват първата си съвместна изложба в създадения от Николай Райнов Дом на изкуствата. Отзивите са възторжени. Проф. Аврамов цитира някои от тях в монографията си за Златю Бояджиев:
"Поетът Христо Борина, почувствал силата на своя духовен събрат, пише: “У Златю Бояджиев блика много поезия. Надарен с богато въображение, с голяма наблюдателност, той притежава още необикновена чувствителност и тънък вкус. Неговите пейзажи са изящни мелодии от бои с повишено настроение, много въздух и безграничен простор.”
От своя страна Мара Цончева, тогава млада учителка в Пловдив, също тъй бърза да се озове възторжено. Под заглавие Една рядко хубава изложба тя пише в сп. Братско слово:
Лиричен романтик. Има лично своя, разнообразна колоритна гама, с която въздейства може би най-силно: от издържани в топла, кафяво-оранжева, той минава към огненочервена и стига до студеносива: навсякъде обаче се чувства нервът на художника, топлото му чувство към сюжета. Затова и картините му стоплят зрителя. Пък и сюжетите му са ни близки, родни: стари къщи, родна земя, животът край морето. И той не мъчи с картините си, не буди и чувство на култ, а простичко ни разкрива прелестта на нашата земя, тъй разнообразна и близка."

Автор: Даниела Горчева

В категории: Култура, Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код