Д-р Валентин Маринчев: Донорството се крепи основно на ентусиазма на част от лекарите


Сподели:
23 Октомври 2018, Вторник


В последните дни след намеса на премиера Бойко Борисов здравните власти обещават законодателни промени, които да облекчат донорството и да доведат до това България да не е последна в Европейския съюз по брой донори. Заявките дойдоха на фона на трима починали пациенти в рамките на две седмици, чакащи белодробни трансплантации. Бившият ръководител на Изпълнителната агенция за трансплантации Марияна Симеонова коментира при напускането си, че от години е внесла в здравното министерство законови промени, но изработените от нея текстове отлежават. За това какво е нужно на лекарите от практиката, какви промени искат да видят специалистите, "Дневник" попита д-р Валентин Маринчев, анестезиолог и координатор по донорството в болница "Света Марина" във Варна.


Като лекар, практикуващ от години, какво смятате, че трябва да се направи, за да се облекчи и стимулира донорството?


- Има две групи промени. Едните са законодателни. Например, когато е доказана мозъчната смърт, по съответния протокол, валиден за цялата държава, да може да бъде изключвана апаратурата, освен в случай, когато става въпрос за донорство. Трябва законодателно да се помисли и как да се разшири кръгът на хората, до които медиците могат да се допитат и да вземат решение за евентуално разрешение за донорство. В последните години все повече стават хората, живеещи на семейни начала. Те обаче не могат да разрешат, да изразят воля. Би било добре да се обмисли и вариант, когато потенциалният донор няма преки роднини, да се вземе становището на по-далечни роднини като племенници и др.


Съществено изменение, което според мен би било важно, е да се премине от подхода да се изразява несъгласие за донорство приживе към волеизявление, към съгласие човекът да е донор. Сега хората могат да заявят, че не желаят да са донори и по закон едва ли не останалите, които не са изразили несъгласие, се приемат за потенциални донори. В същото време обаче при евентуална донорска ситуация винаги се питат роднините дали дават съгласие близкият им да е донор, а това е много травмиращо за тях, решението е безкрайно трудно.


Ако се премине към волеизявление за съгласие за донорство, изразено приживе, то тогава нещата биха станали далеч по-лесни. Пак семейството ще бъде уведомено и консултирано, но ще се приема, че взетото от човека съзнателно решение е неговото право и избор. И то ще е водещо.


Другото, което трябва да се промени, е много да се говори за донорството. Ако щете още в училище, съобразено с възрастта. Да се обяснява, че е законно право на човека да се разпорежда със собственото си тяло. Сега дори сред колегите в медицинските университети рядко се говори за това.


Хората обикновено не мислят по въпроса, докато не се сблъскат с него, не възприемат донорството като някаква възможност. Друго би било ако се поднася информация. Има толкова много възможности – лекции, филми...


Просто трябва да се промени коренно начинът на мислене и реакцията в обществото по тази тема. Това според мен направи Испания, която за около едно десетилетие от страна на опашката по донорство и трансплантации, стана лидер в Европа.


Трябва и сериозна промяна в доверието на хората към системата на здравеопазването.


А от гледна точка на практиките има ли какво още да се желае като организация, финансиране, правила?


- Важно е държавата да реши кое й е приоритет. И ако пресметне, че един трансплантиран бъбречно пациент й излиза много по-евтино от човек на диализа, ако си създаде съответната система, правила, механизми, ако осигури логистичната и финансова подкрепа, нещата тръгват.


А при нас има някакви частични решения, имаме някакви части от национална система, но всичко е на приливи и отливи. Това не е приоритет на държавата. И общо взето нещата вървят благодарение на ентусиазма на хората, които работят това.


Дайте примери, какво липсва на национално ниво?


- Добре е например да се формулират национални правила, да има национален стандарт за донорството с конкретни изисквания за апаратура, за специалисти, за начин на действие. И ако той е наличен във всяка болница, всеки анестезиолог или невролог, наблюдаващ пациента, ще може да разбере, че той отговаря на някакви условия за потенциална донорска ситуация. И тогава да потърси съдействие да кажем от по-голяма болница, от координатор по донорство или друг консултант.


Винаги, когато нещата са систематизирани, е много по-лесно. А и възможността да се допусне пропуск, става минимална или нулева.


Например ние в нашата болница сме си изработили схема. Направихме го съвместно с предишния директор на Изпълнителната агенция по трансплантация Марияна Симеонова. Но вече на национално ниво хубаво би било тези неща да се унифицират и да се работи по единен алгоритъм.


В по-малките болници например е доста по-трудно. Колегите са малко и натоварването нараства. Имали сме и имаме чудесно взаимодействие с колегите от малки болници в региона на Варна, транспортирали сме пациенти, тук доказваме мозъчна смърт, реализираме донорства. Но пак казвам, добре би било това да е изнесено като национална политика, с общовалидни правила. За всички би било доста по-лесно ако има единен алгоритъм, който всички да спазват. А не да зависи от възможностите, желанието, натоварването, апаратурата на отделните ръководители на болници, медици и др. Това би довело до много по-голям брой потенциални донори.


Същото важи например и за специалистите. Такива има, но никога не е излишно да има още обучени хора. Би било добре още в медицинските университети към някоя от специалностите да се въведе насочено обучение и за това как се реагира на потенциална донорска ситуация и какви са стъпките.


Що се отнася до финансовата част, тук вече проблемите наистина са сериозни и трябва специално внимание. Докато донорството не се превърне в държавна политика, да се приема като всеки друг дял от медицината, който изисква съответните субсидии и съответните инвестиции, няма как да се получат нещата.


Сега например има механизми за поне частично възстановяване на разходите на лечебните заведения по реагиране и обслужване на донорската ситуация – изследванията за наличие на мозъчна смърт и последващите етапи, консумативи. Има известен процент реинбурсиране най-вече на средствата за изследванията. Но доколкото съм запознат, перо "труд" по-скоро не фигурира, частично може да се покрие ако се е наложил извънреден труд. Но това далеч не е адекватно на положените усилия.


Не казвам, че финансовата страна е водеща за специалистите, които са се ангажирали в тази област. Но все пак трябва да има адекватно заплащане. Това е висококвалифициран, много тежък и физически, но най-вече психически натоварващ труд.


Как си обяснявате, че големи столични болници дават съвсем малко донори годишно? На какво може да се дължи това?


- Може да има множество причини, включително когато става въпрос за болници, които приемат изключително тежки случаи - тогава, при ситуации, когато травматизмът е сериозен, възможността за донорство не е голяма. Но действително и за мен е странен малкият брой донори, идващи от столицата, на фона на малки населени места. Може би е просто въпрос на организация.


Имам голямото преимущество да работя в много добър екип, ръководен от проф. Вилиян Платиканов, който се занимава с донорство и трансплантации от години и ние сме изградили нужното взаимодействие и правила, изработени в практиката. Как е в другите болници не знам, но тук пак идваме до нуждата от единен стандарт и правила, до това да е национално изведен и финансиран приоритет. Така всяка болница ще знае как да организира прецизно тази дейност.


Как стои въпросът с логистиката, имаме ли нужната техника да се реагира бързо на потенциална ситуация в малка болница например, включително с хеликоптери например, транспорт и т.н.?


- Има още какво да се желае в тази сфера. Лично според мен тук нещата не са толкова експедитивни, колкото би трябвало да бъдат.

Източник: dnevnik.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код