Иво Христов: Има ценностно разминаване между президента Радев и премиера Борисов


Сподели:
20 Ноември 2018, Вторник
Аз не харесвам тази теза, която приравнява „двамата първи мъже в държавата“ и която представя политическия диалог като някакъв вид битово разбирателство. Да седнем, пък да се погодим.

Има очевидно ценностно разминаване между разбирането на президента за демокрация, за държавност, за антикорупция и това, което практикува правителството, чието олицетворение е министър-председателят Борисов. Тъй че, ако някой трябва да направи нещо, това е правителството, което първо трябва да убеди гражданите, че добросъвестно преследва тези цели. Както виждаме, гражданите не са убедени, щом са на улицата. И второ, трябва да потърси контакт с президента, какъвто не е търсен. Трябва да надживеем тази практика министър-председателят „да праща“ някого при президента. Той кореспондира с президента и би трябвало да е наясно с тези нива в институционалното общуване. Естествено, че фокусът на критиките на президента ще бъдат управляващите. Те вземат решения, касаещи живота на българите, а президентът е конституционно призван да бди над добруването на своя народ. Разбира се, че той ще реагира на действията на управляващите, а не на опозицията. Това казва в интервю  Иво Христов, началник на политическия кабинет на президента Румен Радев

- Така изглеждаше партийният коментар от различни плуралистични участия в нашето предаване на основните сюжети от седмицата, които сега пък ви предлагам, уважаеми слушатели, да обобщим с началника на кабинета на президента Румен Радев. Иво Христов е в студиото на "Неделя 150". Добър ден!

- Добър ден!

- Защото се оказа, че най-острата полемика е между адресите "Дондуков" 1 и 2. Отпреди десет дни ежедневно бил започнал президентът да критикува правителство и в частност ГЕРБ, което никак не се понрави на министър-председателя Бойко Борисов в последното му интервю, и така стигнахме до една покана от страна на държавния глава за среща с премиера Бойко Борисов. Поканата веднага беше приета. Но пък дали тази среща ще сложи край на войната между институциите, или ще затвърди убеждението, че условията, с които двете страни ще седнат на масата, целят още повече да се изостри тонът между тях. Защото президентът каза „искам дългосрочна визия за борба с корупцията по високите етажи на властта, как ще върнем чуждестранните инвестиции и най-вече как ще компенсираме доходите и жизнения стандарт, ще догоним онези страни от средата на таблицата в ЕС, които все повече ни бягат“. От друга страна, пък Борисов му каза „да прочете и научи четиригодишната ни програма за управление“. Каква е целта, която може да бъде постигната с една такава среща?

- Най-напред да започна оттам, че покана няма. Президентът реторично заяви, че би изслушал и премиера Борисов по теми като борбата с корупцията, преодоляването на срива на чуждестранните инвестиции, които гонят исторически минимум впрочем, и т.н. Но премиерът Борисов скочи тутакси върху тази възможност и откликна, че е готов за среща. Направи го по начин, който показа, че не е разбрал посланието. Тъй като каза, че очаква президентът междувременно да се запознае с четиригодишната програма за управление. А както знаете, в момента хората са на улицата в резултат на изпълнението или неизпълнението на тази програма.

- Ще трябва да добавим и „да прочете последния мониторингов доклад“


- И последният мониторингов доклад, който е нещо като прощален подарък на отиващата си ЕК към домакина на европредседателството. Един доклад, който не казва нищо ново, което да е неизвестно на българските граждани. Тъй че отправена покана няма. Ако ли министър-председателят го е разбрал по този начин, то зле го е разбрал. Тъй като онова, от което има нужда обществото, е програма от ясни мерки за борба с корупцията. Такава не съществува. И мерки за възвръщане на международното доверие към България като една урегулирана, предвидима държава, в която може да се инвестира. А както виждаме, ефектът е по-скоро отрицателен, тъй като сривът на инвестициите е факт.

Не изглежда премиерът да прави критичен прочит на своята четиригодишна програма за управление. Впрочем българските избиратели отдавна отвикнаха да четат програми за управление, тъй като знаят, че те не се изпълняват. А и не виждам кое в дейността на сегашното правителство показва воля за борба с корупцията и за възвръщане на доверието в България сред световните инвеститори.


- Добре, казвате покана за среща не е отправена официално. Но така бързо и пак през медиите приета, няма ли да бъде излъгана българската публика, ако такава среща все пак не се състои? Искам да кажа могат ли да се стегнат двамата първи мъже в държавата и да направят нужното, за да проведат все пак този разговор?


- Аз не харесвам тази теза, която приравнява „двамата първи мъже в държавата“ и която представя политическия диалог като някакъв вид битово разбирателство. Да седнем, пък да се погодим. Има очевидно ценностно разминаване между разбирането на президента за демокрация, за държавност, за антикорупция и това, което практикува правителството, чието олицетворение е министър-председателят Борисов.


Не зная за какво стягане говорим по отношение на президента, той винаги е бил насреща, винаги е бил принципен и последователен. Особено по темата антикорупция. Тъй че, ако някой трябва да направи нещо, това е правителството, което първо трябва да убеди гражданите, че добросъвестно преследва тези цели. Както виждаме, гражданите не са убедени, щом са на улицата. И второ, трябва да потърси контакт с президента, какъвто не е търсен.


- Нима? Защото ние чухме министър-председателят да се оплаква, че държавният глава приема Корнелия Нинова да му представя „Визията за България“ на БСП, но отхвърля срещи с изпратените от него самия депутати, министри и прочее, кметове да му обясняват защо искат една или друга мярка да бъде приета, като тази с данъка върху старите, над 15-годишни автомобили, искана впрочем от кметовете, а не от ГЕРБ и министрите.


- Първо, трябва да надживеем тази практика министър-председателят „да праща“ някого при президента. Той кореспондира с президента и би трябвало да е наясно с тези нива в институционалното общуване. Той праща свои заместници, свои подизпълнители, свои секунданти, както се праща пехотата през мините, защото не иска да общува лично и да се яви лично. А би трябвало да приеме, че в тази държава има една фигура, която има пряка легитимност, избрана е с народен вот и с която той би трябвало да поддържа диалог, а не „да праща някого“.


- А защо Румен Радев ежедневно критикува, и то целенасочено само ГЕРБ, управляващите, и то ГЕРБ в сектора от управляващата коалиция? Защо не критикува другите и собствената си партия например? Вероятно цитатът не е точен, но той е взет на министър-председателя в последното ме телевизионно интервю.


- Това също издава едно странно разбиране за демокрацията: че има една група хора, които се именуват „управляващи“, и те „си управляват“, с тях не бива да се занимаваме, нека другите се карат помежду си. Естествено, че фокусът на критиките на президента ще бъдат управляващите. Те вземат решения, касаещи живота на българите, а президентът е конституционно призван да бди над добруването на своя народ. Разбира се, че той ще реагира на действията на управляващите, а не на опозицията.

- Поради факта, че добруването зависи от управлението.

- Разбира се, това е аксиомa


- Припомняме го, защото тази аксиома малко убягва от политическия разговор, който се връща 100 години назад, трийсетина, даже ни се напомняха опашките за автомобили по времето на Тодор Живков. Между другото наистина носталгични, такива симпатични, романтични връщания. Какъв е коментарът за политическата ситуация, който правите в президентската администрация? Не е без значение, че повече от месец по площадите и улиците на българските градове протестират различни групи от хора, всеки със своя проблем и кауза. Но напоследък виждаме едно обединение и призиви за оставка на всички, които по някакъв повод са упражнявали властта и не са се справяли по мнението на недоволните граждани?

- Имаме кумулирано недоволство. Бих казал, че големите митинги в момента не са тези из разните градове на страната и тук на жълтите павета. Големите митинги от лятото насам текат на Терминал 2 и на всяка автогара в страната, откъдето десетки хиляди българи заминават на гурбет или просто в спасителна емиграция, за да изкарват поминъка си някъде. Това е израз на всеобщо недоволство. Чух преди малко госпожа Менда Стоянова да се хвали с това, че у нас нямало безработица. Но то вече няма и население, как би могло да има безработица? Има райони, в които най-трудно е да се намерят работници, дори да дойде инвеститор.


- А най-големият инвеститор са българите, които са гастарбайтери в чужбина и изпращат средства за преживяване на семействата си останали тук.


- Точно така. А това, че стотици хиляди българи поминуват зад граница, поражда вторични социални проблеми. Т.нар. скайп родителство. Често родителите виждат децата си само по скайп в продължение на месеци. Това вбива клин между поколенията, излинява самата социална тъкан. Тъй че имаме огромни социални проблеми, които никой не може да скрие зад няколко оптимистични цифри, като тази за ниската безработица, да речем, или тази за скромния растеж, който всъщност е малко над средноевропейския. При положение, че комплексни фактори, комплексни показатели, като демографската катастрофа да речем, дават нерадостна оценка на цялостното състояние на българското общество. На демографията влияят не само икономическите параметри, но и общото психологическо настроение на нацията.


- Казват политиците от управлението, че опозицията има интерес да буни духовете, да организира и координира протестите. Но чухме и думи за това, че президентът бунел хората? Защо би го правил, след като той не е променил струва ми се позицията си, че едни предсрочни избори не са решение в момента, тъй като биха повторили приблизително същата политическа конфигурация?


- Това е съвсем парадоксално обвинение. Мигар президентът възнамерява да качи данъка върху старите автомобили, или пък на него е хрумнала идеята да завиши "Гражданска отговорност". А може би той е крив с нещо на властта, че изтърва надзора над застрахователния сектор и лятото един застраховател завлече "Гражданската отговорност" на стотици хиляди българи. Има съвсем реални, справедливи основания за протест, които изкарват хората в различни градове на улицата. Да се вини президента за това е пълна неадекватност.


- Разбрахме по странен начин каква е заплатата на държавния глава, от изпусната реплика на министър-председателя, пак във въпросното интервю. Но пък знаем и че членовете на Комисията за финансов надзор имат още по-високи заплати от тази на президента. Тук не се ли направи едно внушение, че човек с такава висока заплата като Румен Радев не може да говори за бедността, която не е порок и затова хората не бива да бъдат наказвани с нови данъци, това е човек, който иска да бъдат похарчени много пари за модернизацията на българската армия? Внушения от думи на финансовия министър Владислав Горанов.


- Първо, това е битов популизъм да се посочва кой каква заплата получава. Второ, да не забравяме, че заплатите се гласуват от парламента, тъй че мнозинството на г-н Борисов определя кой държавен чиновник каква заплата получава, включително неговата собствена - на г-н Борисов - и тази на президента. Ако той реши, той може да е намали или да я увеличи, и това е в неговите ръце. Това е абсолютно популистки и безскрупулен аргумент.

Що се отнася до тезата, която противопоставя благосъстоянието на сигурността, тя също е изключително лукава, тъй като без гарантиране на сигурността, благосъстоянието е просто пожелателно мислене. А както виждаме, всички страни от традиционно проспериращата Швейцария до нашите съседи, Турция, Гърция, Сърбия, правят необходимото и отделят немалки средства за гарантиране на своята сигурност. Светът става все по-несигурен, регионът също. Имаме тлеещи конфликти на Запад от нас, имаме и непредвидимост на Изток. Тъй че да се противопоставя несигурността на благосъстоянието е популистка рецепта за спечелване на обществените симпатии.

- Особено ако не се погледне, че и Европейският съюз мисли за своя европейска армия, която трябва да компенсира диспропорциите в НАТО, от което пък САЩ непръснато ни упрекват, че не инвестираме достатъчно в своята сигурност. Защо президентът подходи избирателно към призивите да наложи вето върху и други закони, не само този за корпоративното подоходно облагане? Протестиращите питаха и за Закона за горивата, в който виждат много от корените на проблема с високите цени, които изведоха хората по площадите, други пък питат за Закона за медиите с вносител Делян Пеевски и Йордан Цонев. Това във връзка с медийната среда в България.


- За да се наложи вето, трябва да има сериозни юридически или политически основания. Ако погледнете Закона за горивата, ще се убедите, че в него се прави усилие към изсветляване на сектора, и нашите юристи не откриха основание за вето. Нещо повече, бих казал, че тук мнозинството в парламента направи крачка в правилната посока. Що се отнася до Закона за медиите, това че той е внесен от г-н Пеевски, само по себе си не е основание за вето.


Имаше обществени обсъждания и цялата журналистическа колегия замълча при тях, не откри сериозни аргументи. Да, бяхме сезирани от Асоциацията на европейските журналисти, но с аргументи, които не звучат убедително. Не може едновременно да пледираме за прозрачност в медийния сектор, и да поставяме условия пред тази прозрачност. Намирам, че този закон по-скоро хвърля светлина върху медийния сектор. Който обаче страда от много по-сериозни пороци от тези, които посочват критиците на закона.

- Да, по-сериозните пороци всъщност ги посочи Европейската комисия в мониторинговия доклад, където тревогата за влошената медийна среда беше обвързана с това, че няма кой да коригира управляващите, тъй като тази роля в демократичните общества е дадена на медиите и на гражданското общество. Отделно, нездравата медийна среда дава пък повод в медии-бухалки да бъдат компрометирани независими власти. 

- Точно така. Това е съществен проблем, който от години е коментиран в българското общество и гилдията. Но има огромен проблем с т.нар. „комуникационни бюджети“ по различните европейски програми, които се разпределят от правителството между разни медии, и чрез които правителството съвсем легално купува своя медиен комфорт. Да не забравяме, че българските медии са финансово много зависими и охотно приемат такова финансиране. Така че има много по-съществени проблеми от тези, с които се възразява срещу новия закон.


- Случайно ли съвпадна тази тема за свободата на словото и медиите в България в обръщението на президента по повод 10 ноември и годишнината от началото на българския преход, и тази тема в мониторнговия доклад? Или просто проблемът е толкова голям, че няма как да не извади очите и на най-добронамерените?

- Проблемът е очевиден. Датата е жалонна, тъй че нямаше как да бъде подминат. Намирам, че президентът последователно и многократно вече привлича вниманието на обществеността върху този ключов залог на следващите месеци и години – съхраняването на принципите на българската демокрация: свободата на словото, плурализма и разделението на властите. Що се отнася до свободата на словото, вече споменахме, това е проблем, констатиран дори в международни доклади и класации. Ще се отнася до разделението на властите, тук също публична тайна е, че решенията в България се вземат на тъмно и често еднолично. Знаем, че министър-председателят често раздава пари от държавната хазна от първо лице, единствено число: „давам, вземам, прехвърлям“ и т.н. 

- Нареждам им.

- Да. Знаем, че един път годишно се разпределя крупен бюджетен излишък за броени минути на правителствено заседание. Става дума за стотици милиони левове, над милиард. Що се отнася до плурализма, тук също имаме проблем, тъй като с годините управляващата партия ГЕРБ, която през последните 10 години почти неизменно присъства във властта, се обгради с бутафорни политически субекти, които имат само номинално съществуване, но реално крепят кворума и осигуряват мнозинство в парламента. Да не забравяме, че по времето на народните демокрации, когато бяхме Народна Република България, системата също не беше еднопартийна.

- Да, имаше едно БЗНС за цвят.

- Имаше партия за цвят – казионно БЗНС. Сега сме почти на този етап.

- Но пък това обвинение за едноличното управление и партията-държава беше прието много болезнено от г-н Борисов, който се опита да върне топката в полето на БСП, БКП и там поредния забравил кой конгрес, тъй като тя има доста солидна история. Как да завършим този наш разговор? Да очакваме ли среща все пак някъде на четири очи между държавния глава и министър-председателя или тази закачка ще се остане медийна в края на една изнервена политическа седмица?

- Президентът сам решава дали ще има такава среща, стига такава да бъде поискана. Такава не е искана към момента.

Източник: glasove.com

В категории: Интервюта, България

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код