Ваня Григорова: "Трудовите възнаграждения не могат да гарантират нормален живот"


Сподели:
10 Декември 2018, Понеделник
Родената през 1978 г. в София Ваня Григорова е икономически съветник на КТ "Подкрепа" и председател на сдружение "Солидарна България"



"Как да внушиш на някого, че е достоен човек, ако със заплатата си не може да покрие месечните си сметки?

- Г-жо Григорова, наскоро представихте доклад на сдружение "Солидарна България" и Фондация "Фридрих Еберт" за кризата на кадрите в България: дефицит на работна ръка или на достойно заплащане? Посочете някои от важните проблеми в тази област.

- Данните на Агенцията по заетостта сочат, че се търсят основно хора с ниско образование, за ниски заплати или без обявени такива. На трудовия пазар има специалисти, част от които се нуждаят от кратко обучение, за да овладеят нов софтуер. Работните места се заемат в рамките на два месеца. Общият брой на безработните към ноември е малко над 193 хиляди души, т.е. най-ниската безработица за периода от десетилетие. Но все още обявените свободни позиции са 15 пъти по-малко от броя на официално регистрираните без работа.

Видимо от непоклатимата позиция на България на дъното през последните 13 години, "най-конкурентоспособната" работна ръка е българската. Управляващите от няколко поредни правителства рекламираха страната като разходен оазис - най-ниски данъци, евтини и квалифицирани кадри. Но пропуснаха да сменят стратегията, когато се присъединихме към ЕС и бяха отворени границите за трудова миграция. В свободна и отворена общност националната стратегия "ниски заплати" вреди както на държавите приемници, така и на държавата донор.  

- Според изявления на български работодатели, допреди няколко години за едно работно място са кандидатствали 100-150 човека. Днес броят им е намалял.

- За набиране на по-масовите работници с неспецифични знания и умения вече е нужно специалистите по човешки ресурси да бъдат по-активни. За намиране на професионалисти с редки специалности, за които по правило позициите в една компания са единични, се прилага т.нар. хедхънтинг, който не е иновация и се практикува от десетилетия. Но и в двата случая е необходимо да се увеличат работните заплати и да се подобрят условията на труд.

- Но вместо да бъдат предприети най-логичните стъпки за балансиране на трудовия пазар, пространството се пълни с вопли на бизнеса как наближава икономически колапс заради недостига на работна ръка. И отварят все по-широко пазара на труда за чужди работници. До какво води това?

- БВП на България за 2017 г. е малко над 100 млрд. лв., заетите лица в цялата икономика са 3,1 млн. души. От страна на работодателските организации беше заявена необходимост от внос на половин милион работници от държави извън ЕС, което представлява 16% от настоящия брой на трудещите се. Тоест, ако се реализират тези очаквания, а по всичко личи, че няма значима политическа сила, която да се съпротивлява, 2,7% от БВП ще бъде преразпределен от българския работник към бизнеса (последният не е задължително да е български), а това са 2,7 млрд. лв.

- Сумата звучи достатъчно мотивиращо за организиране на лобистки натиск за промяна на законодателството у нас. Това не е ли измъкване от тежкия проблем със заетостта и заплащането по пътя на най-малкото съпротивление...

- Икономическият ни ръст е меко казано недостатъчен, за да генерира значим брой свободни работни места и да е дотолкова зависим от наличието на незаети кадри. Липсва достоверна национална статистика за пазара на труда - сега работодателите не са длъжни да обявяват свободните си работни места в Националната агенция по заетостта, което не стимулира търсещите работа да се регистрират там. Ако бъдат задължени да го правят, наличието на привлекателни вакантни позиции ще мотивира безработните, които търсят работа. Така ще бъдат изсветлени и двете страни на трудовия пазар, което от своя страна ще позволи планирането на работеща национална политика. А както стана ясно от проведените работни срещи в страната, такъв ангажимент не би увеличил по никакъв начин административната тежест за бизнеса. Към момента подобно задължение имат само работодателите в държавната администрация, държавните и общинските предприятия. Минимална корекция в Закона за насърчаване на заетостта ще позволи да се планира много по-адекватно и образователната, и миграционната политика на Република България.

Нужно е незабавно спиране на разграждането на трудовото законодателство, което цели масов внос на работници от трети държави и задържане на ръста на заплатите в страната. Сближаването на трудовите възнаграждения в България с тези в Европейския съюз ще спомогне и за завръщането на част от емигриралите български граждани.

- Според работодателите, заплатите ни били малки заради получаваните "пари в плик".

- Доклад, посветен на механизмите на безработицата, подчертава, че това, което често наричаме "свободно време", всъщност нерядко включва привидно извънпазарни дейности, като работа в сивата или черната икономика. А решението дали да излезе от нея, човек взима на база знанието за официалните нива на заплащане и разполагаемия доход (който зависи от дължимите данъци и осигуровки). В България нито един от тези фактори не насърчава работата на светло - трудовите възнаграждения не могат да гарантират нормален живот, а данъчната система облага и най-малкия доход.

Основните фактори за избора между заетост и безработица са: размерът на очакваната заплата, данъчната отговорност на работниците, алтернативните доходи. Възможните алтернативи са: обезщетения за безработица, социални помощи, неофициална заетост. Трайно безработните лица в България не получават обезщетения за безработица. След последните рестриктивни законови изменения в Кодекса за социално осигуряване дори тези лица, които са внасяли добросъвестно дължимите суми във фонд "Безработица" и са останали без работа, често са поставени пред избора дали изобщо да се регистрират в бюрата по труда, тъй като в голяма част от случаите имат право само на минимално обезщетение (около 180 лв.) в продължение на 4 месеца. Вариантът "социални помощи" не може да бъде избран доброволно от физически здрав човек, който има други алтернативи - условията за достъп до подпомагане са изключително рестриктивни, а размерът му е такъв, че позволява закупуване максимум на един хляб дневно.

Изследване на анализатори от Харвард сочи доказателства за негативна корелация между нивата на заплатите и безработицата - колкото повече се увеличават трудовите възнаграждения, толкова по-малък е броят на незаетите лица в една икономика.

- Но даже увеличаването на минималното възнаграждение у нас е трън в очите на бизнеса, който едва ли не щял да рухне под нейния натиск...

- Перспективата за продължаващ ръст на МРЗ е неприемлива както за работодателските организации, така и за български посредници на чужди инвеститори. Последните привличат инвеститори с обещания, че в България ще намерят например инженери срещу 700 лв. месечна заплата. Но българският работник вече отказва да заеме такива позиции, тъй като пред него съществува алтернативата да замине в Западна Европа, където ще получава далеч по-високо признание за труда си. Остава възможността да бъдат привлечени евтини висококвалифицирани, и не само, кадри извън ЕС. Експертите на ЕК подчертават, че липсата на работна ръка може да е резултат и от ниското заплащане и лошите условия на труд. Но не препоръчват да се положат усилия за увеличаване на трудовите възнаграждения, а "вярват", че трябва да се повиши квалификацията на неизползваните групи граждани, за да станат пригодни за заетост.

- По нашите земи броди и друг работодателски мит - за ниската производителност на труда, затова и заплатите ни били толкова ниски. Вашето мнение като експерт?

- Работодателските организации водят дългогодишна кампания за убеждаване на обществото, че българите са мързеливи, неквалифицирани и не изработват това, което получават. Тази риторика е водена изцяло от икономически интереси - ако работникът е непълноценен, няма база, на която да настоява за увеличаване на заплащането. Не само това, дори е нужно някои негови права да бъдат орязани, за да се постигне баланс. В дебатите за минималната работна заплата чухме и следния аргумент от председател на една от национално представителните организации на работодателите: "Не може да имаш африканска производителност и европейски заплати, определени с декрет. Всички да станем богати, без да работим, по решение на ръководството".

На първо място трябва да отбележим, че производителността зависи в много по-голяма степен от модерното оборудване и организацията на трудовия процес, отколкото от интензивността на труда. Първото е свързано с инвестиции в машини. Второто - с умения, но не на работниците и служителите, а на мениджмънта и по-точно: как именно успява да организира и използва капитала и труда, така че да бъдат постигнати възможно най-високи резултати от производството.

И, разбира се, нуждата от професионално обучение и образование е безспорна, но с предварителен договор, който предвижда 1-2 години работа в конкретното предприятие след завършване на образованието, но срещу точно определени заплащане и условия на труд. Отговорният бизнес предлага и социални придобивки, с които да привлече работници и да минимизира нанесените дългогодишни щети върху публичния сектор, като осигурява допълнително здравно осигуряване и фирмени детски градини. Но как да внушиш на някого, че е напълно равноправен и достоен човек, когато с трудовото си възнаграждение не може да покрие дори месечните си сметки?

Източник: duma.bg

В категории: Интервюта, България, Бизнесът

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код