Проф. Михаил Константинов: „Мъртвите души“ в избирателните списъци у нас са до 18%


Сподели:
17 Декември 2018, Понеделник
Депутатите да въведат активна регистрация, за да ги изчистят, призова той

Проф. Михаил Константинов, председател на Управителния съвет на „Информационно обслужване“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

- В отсъствие на представители от Министерския съвет, от управляващите партии ГЕРБ и „Обединени патриоти“, както и от парламентарната „Воля“, а също така и от прокуратурата, в сградата на президентската институция на бул. „Дондуков 2“ се състоя дискусия на тема „Избори, прозрачност и доверие“. Тя се проведе по инициатива на държавния глава Румен Радев два дни след предизвикалите дебати гласувани на първо четене промени в Изборния кодекс. Припомням, че в сряда бяха приети два законопроекта за изменение в Изборния кодекс. Единият е на управляващите и предвижда ограничаване на машинното и забавяне на електронното гласуване за неопределено време. Президентът е против тези изменения. Другият законопроект е на „Воля“ и предвижда камери във всяка секция. За това настоя и държавният глава на дискусията в четвъртък. Да продължим темата поканих един от участниците в дискусията проф. Михаил Константинов, който е и председател на Управителния съвет на „Информационно обслужване“. Това е компанията-партньор на държавата при провеждането на президентски, парламентарни, европейски, местни избори и референдуми. Проф. Константинов е и признат изборен експерт. Навременна или закъсняла бе тази среща и с какво ще допринесе към промените в Изборния кодекс между първо и второ четене?

- Не бих казал, че е закъсняла. Тя беше поредна среща. Доста хора изказаха становища. Уточниха се някои промени, но направи впечатление, че твърде малко депутати имаше присъстващи. Така че ни бих нарекъл това точно „бойкот“, но нещо такова имаше – недостатъчно присъствие на хора от парламента. В крайна сметка поправките в Изборния кодекс ще бъдат приети в Народното събрание. Имаше единодушие по въпроса за това, че поставянето на камери в секционните комисии като цяло е полезно. Но би трябвало тези камери да се включват, след като приключи гласуването, само по време на броенето, за да нямат хората чувството, че някой ги следи и контролира по време на самото гласуване. Това представлява и известен риск, защото самото наличие на камери може да бъде използвано от недобросъвестни хора, които биха казали, че ето на, ние следим как гласуват избирателите. Но използването на камери по време на избори се практикува в много държави по света, включително и в европейски държави. Това, доколкото знам, е и предложение на „Воля“. И вероятно то ще влезе в крайния вариант на законови изменения и допълнения на Изборния кодекс. Бяха обсъждани също така и въпросите за машинното и интернет гласуване или дистанционно електронно гласуване. Там проблемите са в голяма степен технически и трябва да се има предвид, че през последните години настъпиха промени в тази област. Преди три-четири години, когато в Кодекса беше записано, че ще има този вид гласуване, нещата изглеждаха по един начин. Сега изглеждат по друг начин. Факт е, че много държави се отказаха от този тип гласуване. И ако трябва да бъдем съвсем точни, в Европа специално то почти не се среща. Машинно няма, а интернет гласуване има в Естония и отчасти в Швейцария. Аз лично смятам, че рано или късно ще има интернет гласуване, но по много причини все още, както казах – не му е дошло времето. А иначе осигуряването на 12 000 машини плюс резерв е доста тежка задача. Така че най-вероятно ще си остане в предложението, което го има и в момента, на първо четене, което мина, а именно за поне 1 000 машини в страната. А като се каже „ поне 1 000 машини“, можем да кажем със сигурност, че ЦИК ще определи те да бъдат точно 1 000. Това означава по около 30 машини в областните центрове. Така че това ще бъде на този етап. Впрочем всички държави, които са въвеждали някога машинно гласуване в своята изборна практика, са го направили това в продължение на много години. Някъде процесът е траел по 20 години. Това гласуване особено е популярно например в Индия, Бразилия, Венецуела и такива държави, където често има проблем с грамотността на населението. Там много хора просто не могат да гласуват с хартиени бюлетини, защото се неграмотни. Така че за Индия, например, това е много подходящо. Става дума, че този въпрос постепенно се решава. Ще видим как.

- Проф. Константинов, държавният глава е нарекъл „повърхностни доводи“ аргументите за отказ от въвеждане на машинното гласуване. Вие сте против въвеждането. Защо машинното гласуване предизвиква диаметрални позиции?

- Аз казах вече, че този тип гласуване има своите плюсове. Въпросът е, че светът в последните години се отказва от него. Казвам само това и по-скоро задавам този въпрос – къде го има? И тук вече отговорът, който получавам, е: „Да, но го има записано в закона“. Това не е отговор на моя въпрос. Дали сте съгласни, или не с аргументите, е въпрос на дебати. Факт е, че в Европа няма машинно гласуване. Защо да изнасилваме фактите? Интернет гласуването е също доста уязвимо, защото вие знаете, че в момента и България беше атакувана многократно. Сайтът на ЦИК, сайтът на Министерски съвет, сайтът на Министерството на вътрешните работи и редица други такива държавни сайтове бяха атакувани и сринати, включително по време на изборите. Дори ако предположим, че нищо такова не се случи, тоест всичко протече по мед и и масло, винаги има опасност да има известно недоверие в това гласуване. Разбира се, има начини да се минимизират щетите, като да кажем интернет гласуването се проведе преди датата на хартиеното гласуване, за да може ако има срив, хората да гласуват и на хартия. Така че такава е картината. Държавата, която има 100% възможност за интернет гласуване, това е държавата Естония, там между другото имат и само 500 000 избиратели, доколкото знам. Или нещо такова. Те го използват не повече от 30%, въпреки че могат да гласуват така. И освен това, те имаха много тежък проблем с пробива на техните умни карти. Естонските смарткарти се оказаха пробите и те сега не могат да гласуват с тях. Естонската държава в момента съди чрез международни съдилища доставчика на тези карти за сумата от 170 милиона евро за понесени материални и морални щети. Така че пак ще повторя – този проблем е доста тежък. Не е редно да бъде решаван с лека ръка. Аз лично мисля, че е добре да изчакаме две-три големи европейски държави да се придвижат напред в тази плоскост и ние да ги последваме. Да се хвърляме с главата напред в нещо, от което Европа се е отказала, за мен е рисковано, но това не значи, че не трябва да продължат проучванията по този въпрос.

- Проф. Константинов, вие следите изборния процес от зората на демокрацията. Споделяте ли извода на президента Румен Радев, че проблемите в него се разширяват чувствително?

- Моето становище е по-различно. Аз мисля, че българският изборен процес като цяло е на много високо ниво по отношение на сигурност. Разбира се, проблеми като купуване на гласове и така нататък съществуват и те не засягат нито техниката на гласуване, нито начина на обработка на резултатите. Ако някой е решил да си продава гласа, това не може да го спре по никакъв начин и с никакви средства. По отношение на сигурността, българската изборна система предлага някои решения, които са уникални в света пак по отношение на гарантиране на сигурността. Двойна обработка на изборните протоколи, публикуване онлайн на всички резултати, текущо публикуване на резултатите. Всеки може да провери какъв е резултатът в неговата секция. И така нататък. България впрочем мисля, че е единствената в света, която за последните 28 години е публикувала всички изборни резултати – секция по секция, партия по партия. Това е абсолютно наистина уникална база данни и не съм сигурен, че изобщо има държава в света, която да поддържа такава база данни за совите избори, което не променя факта, че много българи не вярват в своята изборна система. Аз например ще ви кажа нещо, което е много устойчива легенда, която всеки втори българин ще ви каже: „Да, ама те мъкнат чували с бюлетини“. Само искам да кажа, че чувалите с бюлетини нямат никакво отношение към изборния процес. Всеки може да ги мъкне, което не е хубаво, разбира се, но чувалите с използвани бюлетини нямат отношение към изборния процес. Резултатите са записани в протоколите, данните от протоколите са вкарани в компютрите и така нататък. Виждате следователно тия чували, които са емблематични, че всъщност нямат никакво значение, въпреки че пак повтарям – има си процедура, по която се борави с тези чували. Но те към изборния резултат нямат никакво отношение.

- Проф. Константинов, понеже сме на темата с изборните чували, а не е ли възможно съдържанието им някак си да бъде нагодено към изборните протоколи? Тоест, в по-малки секции, в села, да си разпределят резултатите в изборната комисия и след това той да се нагоди в чувалите?

- Първо, в секциите има по един представител на всяка парламентарно представена сила. Това, че всички те са се наговорили помежду си, искат да излъжат, всички са купени, всички са боклуци и т.н. – всичко можем да си представим. Но нека още веднъж повторя, в самите секции, там, където се броят резултатите, където протича изборния процес, всички са от различни политически сили. И това действително се счита за някакъв вид гаранция за честност на изборите. Ако партиите не вярват на собствените си представители, какво да говорим? Във всяка изборна секция може да присъства всеки: граждани, наблюдатели, застъпници, представители на партии, могат да присъстват както по време на гласуването, така и по време на броенето на резултата. След като приключи броенето, всеки получава копие от изборния протокол с резултатите – копие, с което при вкарването на данните в РИК, веднага след това данните се качват в сайта вътре на РИК съответно в ЦИК. Всеки може да сравни това, което е видял в секцията, с това, което е публикувано в протокола, от който после се вади резултата. Всички възможни и невъзможни мерки са взети. Обаче несъмнен е фактът, че в някоя отдалечена секция комисията може да се уговори и да предаде фалшив протокол.

- Но може ли да се манипулират резултатите в малките секции?

- Да, може в някоя малка секция, в някое залутано място, може. Но аз си мисля, че всеки от нас е присъствал по време на гласуване някъде и знаете за какво става въпрос. Сега, има различни оценки за ефекта от подобни манипулации. Той, този ефект е общо взето в порядъка на по-малко от 10 хиляди гласа на национални избори. Забележете какво става: там има 3.6 милиона гласа или 4 милиона гласа, тук говорим за манипулация в някаква нищожна част от тези гласове. Няма държава, която да си е решила, може би скандинавските държави и Германия, на 100% този проблем. Винаги има някакви малки неща. Но искам отново да подчертая – българската изборна система е една от най-добрите в света. Казвам го и се подписвам под тези думи. Знам колко в момента ще се смеят хората, и журналисти, и анализатори и т.н. всички се подиграват с българската изборна система и хората мислят, че тя е фалшива. Не, напротив, тя е една от най-добрите, което не значи, че не може да бъде подобрена. Това е истината. Ако някой си е решил, че непременно го лъжат, да, окей, той ще се чувства излъган. В крайна сметка, всеки да отиде, да седи и да проверява и т.н. Само взаимният контрол е гаранция за прозрачност.

- А какъв е процентът на „мъртвите души“ в избирателните списъци?

- Да, мога да отговоря. Процентът в момента достига 15-18%.

- О, това е много! Това са гласове за парламентарна сила!

- 1 милион души са в чужбина избирателите – техните имена стоят в избирателните списъци. Депутатите не си мръднаха пръста вече близо 30 години да решат този проблем. Избирателните списъци трябва да бъдат изчистени с помощта на механизма, наречен активна регистрация. Това всички държави го правят, само ние не го правим. Искам да ви кажа, че това, че има мъртви души в списъка не значи, че тези мъртви души ще гласуват. Ако комисията си гледат работата, душите няма да гласуват. Но те създават предпоставка за манипулации, и освен това, нарушават доверието в изборите.

- Компрометират вота.

- Компрометират вота в очите на хората. А и няма какво да се лъжем – в някоя комисия някъде спокойно могат да отбележат някой, който е в чужбина, като гласувал и да пуснат бюлетина. Да, възможно е. Но да бъдат така добри депутатите да въведат активната регистрация. Например по френски модел – просто всяка година всеки избирател се регистрира на 31 декември, че ще участва в изборите следващата година, каквито и да са те. И с имената на тези хора се правят едни списъци. Който не се е регистрирал не гласува. На мен любим пример е с г-жа Саркози – съпругата на предишния президент, която помогна много за освобождаването на българските медицински сестри и д-р Ашраф ал-Хаджудж. Много помогна. Тази същата госпожа Саркози една година не можа да гласува за собствения си мъж да го подкрепи в изборите, защото беше забравила предишната година да се регистрира. Няма никакво значение, че е съпруга на кандидата за президент и всички я познават и т.н., тя не може да гласува. Който не се е регистрирал, не гласува. Ето ви активната регистрация. Защо не го направим това? Активната регистрация може да се прави и по интернет и по всякакви други канали. В самата Франция съществуват три начина за активна регистрация, така че всеки, който поиска, ще се регистрира. Ако отиде за нещо до общината, за някаква работа, също там може да се регистрира. Това може да се направи с три реда направо – въвежда се активна регистрация. Ето ви например нещо, с което могат да се изчистят избирателните списъци. И вместо да има 7 милиона имена, в момента в избирателните списъци съществуват повече имена, отколкото са хората на територията на страната едва ли не. Така, ако изчистим списъците с активна регистрация, вътре ще останат не повече от 4 милиона имена. Това са хората, които гласуват. Други, които не гласуват – те са около 2-2.5 милиона българи на територията на България, които никога няма да гласуват, не им харесва тази процедура – те няма да фигурират в списъка. Но както виждате, никой не го прави това, занимаваме с други неща.

Цоня Събчева

Източник: http://epicenter.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код