Ген. Чавдар Червенков: Един от проблемите за състоянието на света днес е, че САЩ и Западна Европа все още не разбират, с каква Русия си имат работа


Сподели:
20 Декември 2018, Четвъртък
Ген. Чавдар Червенков, бивш ръководител на военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи

- Къде се намира светът в навечерието на идващата година? Следва анализът на ген. Чавдар Червенков, бивш ръководител на военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи. Добър вечер, г-н генерал.

- Добър вечер.

- Каква година изпращаме – все по-сигурна или все по-нестабилна?

- Тук ще отговоря еднозначно – по-нестабилна и в политическо, и във военно отношение.

- По-различна от предишната ли е отиващата си година или е част от тенденция, която предстои да се прехвърли и в следващата?

- От известно време има едни  проблеми от да речем европейски и световен мащаб, които  търпят развитие, но като цяло ми се струва, че в изминаващата година не беше преодоляна  инерцията на повишаване на напрежението, което започна, условно през  2014 година с Крим. Така че, с две думи,  тази година се отличава с нещо позитивно – продължава  тенденцията на напрежение в отношенията между основните играчи на световната сцена.

- Кои събития по региони, според вас, маркираха 2018 година? Кои събития показаха, че великите сили, макар и участници в тях, трудно намират решение на поставените проблеми?

- Както казах преди малко, моето усещане е, че напрежението си остана и през тази година. До края на годината остават още 10-на дни и сигурно ще се наслушаме на най-различни, многообразни и многобройни оценки.  В рамките на 15-на минути трудно можем да обхванем всичко, пък и оценката зависи много и от гледната точка, така че  ще се опитам  накратко да споделя моето усещане и оценка за това, което се случи през годината. Считам че определящи за това, което се случва в света, са отношенията САЩ-Русия, а те за голямо наше съжаление не са добри както в момента, така  в перспектива. Не виждам някакви основания за подобрения. А това ще окаже влияние и върху общия, глобалния характер на отношенията. В този дух смятам, че страната, която има по-голяма нужда от нормализиране на отношенията, е Русия.  Русия няма интерес от  продължаване и задълбочаване на изолацията, в която тя се намира. Така се стекоха обстоятелствата, че може да се каже, че западния свят – Европа, Северна Америка, Австралия по-лесно намират общ език, когато става въпрос за противоречията с Русия и за санкциите. Русия  е почти сама и в момента е  по-заинтересованата страна от нормализиране на отношенията с останалия свят. Но да видим как изглежда перспективата. Един от проблемите за това състояние на нещата, според мен е това, че САЩ и Западна Европа все още не разбират с каква Русия си имат работа днес. Имам усещането, че някои политически кръгове все още гледат на днешна Русия като на Русия на Елцин и отказват да признаят, че образно казано проспаха 15 години. И, говорили сме и друг път – събудиха се едва през пролетта на 2014 година, когато беше доста късно. Днешна Русия отказва с нея да се разговаря от позицията на силата. По този въпрос може да се говорим много, истината за това какво представлява днешна Русия, дали наистина е такава сила, за каквато тя се  представя, може да се провери само по един начин, който обаче не е желателен. Ще отворя една скоба  – преди известно време водещи експерти в областта на сигурността на САЩ признаха, че САЩ, които  си остават днес най-силната във военно отношение страна, но оценката е, че в момента САЩ не може да спечели война срещу Русия. И това дава отговор на много неща. А беше време преди няколко десетилетия, когато САЩ имаха  т.нар. „Доктрина за война и половина“, тоест, САЩ бяха в състояние да водят и да спечелят едновременно една голяма война и една по-малка война. Виждаме колко са се променили нещата. Преди няколко дни прочетохме, че Русия като износител на оръжие е изместила Великобритания и е заела второто място.

- Дори от днес президентът Путин обяви, че Русия има най-новото оръжие, което подсигурява сигурността й за десетилетия напред.

- Да, за него се говори още от месец март. Но нали Русия е изнесла оръжие за около 36-37 млрд. долара, след нея остава Великобритания, която миналата година беше втора с някъде 2-3 милиарда по-малко. Обаче САЩ остават първи с 280 млрд. долара изнесено оръжие. Т.е.  съотношението е 8 пъти. Безапелационно води Америка в производство на оръжие, в продажбата, във влияние в света. Но и в това отношение  фактите говорят, че вече имаме работа с една различна  Русия, на друго равнище, която се превръща в незаобиколим фактор. Каквото и да си говорим отношенията САЩ – Русия определят и отношенията с Европа, тоест, разбирайте отношенията НАТО-Русия. Тук сме свидетели на едни отношения, които  вървят по пътя действие-противодействие – „Ние ще разположим тук един батальон“. „Да, но ние ще разположим отсреща две дивизии“. „Уау, какво въоръжение и какво напрежение пак настава“. А в резултат на тези действия наистина расте напрежението и несигурността. И най-пресният пример за това, което се случва в това отношение, е това, което се случи  съвсем наскоро в Керченския пролив. Бих казал, че Русия претръпна на санкции и очевидно е възприела   политиката на свършените факти. Моята теория по въпроса, е че  може би трябва още малко да се донатегне пружината на напрежението за да започне един нов Хелзинкски процес. За да се спре това ненужно повишаване на напрежението. Да се намери, както през 80-те години  се намери такова  и хоризонтът просветля. Но може би е още  рано за такъв процес. Не е натрупана все още достатъчно критична маса. Разсъждавайки по този проблем не трябва да пропускаме факта, че на световната сцена се появи и зае място един нов играч – Китай. И в този смисъл отношенията САЩ, разбирай Западът, и Китай, ще определят до голяма степен и отношенията с Русия. И мисля, че това, на което станахме свидетели в последно време, че президентът Тръмп май се усети и се постигна значително  смекчаване на търговската война между САЩ и Китай. Струва ми се, че президентът Тръмп разбра, че както се беше засилил с тези мита и санкции, почти беше хвърлил Китай в прегръдките на Русия, нещо, което мисля, че той ще се стреми да избегне на всяка  цена. САЩ няма да позволят сближаване на Русия и Китай в техен ущърб. А противниците на Русия днес трябва да се съобразяват и с още една страна, Турция. Засега тя все още се води номинално член на НАТО, но предстои развитие и известно напрежение около енергийните проекти. Както виждаме, САЩ са се заели много енергично  да ликвидират „Северен поток“ 2 и „Южен поток“. „Северен поток“ там нека госпожа Меркел да каже, но имам усещането, че настроенията против се засилват. Но тук по отношение на „Южен поток“ Турция е силно заинтересована и сигурно няма да стане така лесно. Така че тук също съвсем  близо до нас предстоят интересни събития, които би трябвало да наблюдаваме внимателно. Не бихме могли да се намесим решително, но поне трябва да се съобразяваме. Така виждам основните неща. Разбира се,  доста на едро, но просто нямаме време да навлизаме в детайли.

- На този фон къде е България, с какви предизвикателство от геополитически и геостратегически мащаби й предстои да се сблъска?

- Ами какво да ви кажа? Ние си оставаме тук на Балканите. Нещо съществено не се е променило нито като икономика, нито като военна сила, нямаме тежест, за да можем да оказваме влияние на определени  процеси. И ми се струва, че най-доброто решение за нас…,  само ще ми позволите за минутка или две да свържа това с нашите съседи, Западните  Балкани…

- Да, да, с тяхната надежда за членство в ЕС.

- Ситуацията там никак не е розова. Не е такава, каквато изглеждаше по време на нашето председателство, например  на срещата във Варна. Още тогава имах подозрения към ентусиазма на ЕС. Впрочем те много скоро попариха надеждите, защото поставиха едни условия, с които т.нар. членство се отмести в неопределено бъдеще. С две думи, струва, ми се че в Европа никой няма да поеме риска да се разширява, особено със страни от Западните  Балкани. Все още има европейски страни и политици, които си скубят косите за нашето приемане с Румъния. Още не са го преглътнали изцяло. Да вземем Шенген. Онзи прословут Шенген, онази прословута тоалетна на Капитан Андреево отдавна е измазана, но Шенген не се вижда на хоризонта. Очакваме сега, на мен ми се струва, че може би  едно частично, въздушно членство ще получим може би, във връзка с предстоящите европейски избори, където се правят някакви тънки сметки. Може би някой ще ни удари едно рамо чрез Шенген. Но по отношение на Западните  Балкани перспективата се отдалечава. Най-вече заради това, което се случва между Косово и Сърбия. Говорихме по този въпрос и аз продължавам да твърдя, че каквото и да се случи, Сърбия ще бъде губещата в това напрежение, което допълнително ще усложни намирането на решение. От друга страна, каквото и да си мислим, както и да го гледаме, Велика Албания  се очертава на хоризонта. Ако не призната де юре, то  де факто. А за нас – тъй като, не го казвам с гордост, но ние сме една напълно независима страна, от която почти нищо не зависи. Най-добре е да се концентрирам в нашите си проблеми, вътрешни, да си подредим къщичката, както обича да казва един наш политик, в икономиката, в социалната област. Мисля, че това, което се случи, и в последно време се случва във Франция, т.нар. движение на „жълтите жилетки“, идва да ни подскаже, че има някои по-важни неща, които са се случили и които са по-важни от благите приказки. С две думи, да оставим световните проблеми на световните сили, а ние да си гледаме нашите.

Цоня Събчева

Източник: http://focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код