112 години от смъртта на Дамян Груев


Сподели:
24 Декември 2018, Понеделник
Днес, 23 декември, се навършват 112 години от героичната смърт на един от най-великите български революционери - Дамян Груев.

Дамян (Даме) Йованов Груев е деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е през 1871 година в село Смилево, Битолско. Основно образование завършва в Битоля, след което започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия.

Той определя и датата на избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След неуспеха на въстанието не напуска Македония и продължава участието си в живота на ВМОРО. През лятото на 1906 г. с малка чета обхожда различните й краища. През декември същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада убит в завързалата се престрелка. Сръбския вестник “Мали журнал” в момент на всенародна печал във всички български краища, до които достига тъжната вест за гибелта на Даме пише следното: “Съжаляваме само, че той не е загинал от наша ръка”.

На 2 януари 1907 г. Иван Вазов пише стихотворението ”Дамяну Груеву”. Поводът е трагичната гибел на войводата на 23 декември предната година в Малешевската планина. В един от дванадесетте куплета на това стихотворение Народният поет възкликва: „О, Македонио, ти губиш своя Левски, най-верния си син, най-силния си меч...” Само в тези два стиха сякаш е казано всичко за личността, която преора до дъно душата на македонския българин и хвърли в нея семето на идеала за свобода. Семето, което така стремително избуя, че превърна Организацията, създадена по внушение на този човек, в мит, реално присъстващ в живота и съзнанието на целия народ и съкровено прегърнат като негова неотменна същност. Тук има нещо свръхестествено, свръхреално, свръхнечовешко.

При едно пребиваване в София след първата си обиколка из Македония, Груев пожелава да се срещне с д-р Константин Стоилов, тогава министър-председател. Когато Груев влиза в двора, д-р К. Стоилов го съглежда от прозореца и казал на окръжаващите го в стаята: ”Едно дете дохожда при мен...” След половин час разговор д-р Стоилов се сбогува с Груев и влизайки при другарите си, извиква: ”Един велик човек току-що излезе от къщи...”

Десетина години по-късно, в края на 1904 г., идвайки в София, за да закрепи малко поразклатеното си здраве, той е издебнат от кореспондента на руския вестник „Новое время” Кирилов, който го интервюира. Това интервю излиза и в софийския в.”Ден” на 16 януари 1905 г. Освен проблемите, които създава сръбската и гръцката пропаганда в Македония, Груев разкрива категорично и националното си чувство: ”Българите в Македония се държат по-лоялно, отколкото гърците и сърбите, може би затова, защото нашите там са болшинство и ние чувстваме солидна нравствена почва под краката си... В градовете, паланките, в големите села числото на съзнателните българи е твърде голямо...”

"Даме е титан на българския дух в Македония, връх, в подножието, на който духовни пигмеи на сила се мъчат да прекрояват образа му по свой образ и подобие!", написа преди години Иван Николов, журналист, публицист и главен редактор на списание България-Македония. /БГНЕС


В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код