Искрен Красимиров, режисьор: Патриотизмът не трябва да се проявява само по празници – той трябва да е в сърцата ни всеки ден


Сподели:
28 Декември 2018, Петък
В Международния ден на киното представяме на Вашето внимание интервю с Искрен Красимиров - един млад режисьор, едва 28-годишен, който през последните години работи много активно за заснемането на филми, свързани с историята на България 
За себе си той казва, че по призвание е актьор и родолюбец. Основател е на проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“, с който вече три години обикаля цяла България, а и целия свят, където има българи, за да показва филмите за героите, които е направил като част от проекта.


-  Г-н Красимиров, колко филма успяхте да създадете през годините до този момент?

- Вече става дума за над 10 филма като вече имаме филми за всички по-големи български герои от епохата на възраждането като започнем от Паисий, Софроний, Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев, за когото имаме три филма. Най-новият ни филм пък е посветен на Райна Княгиня. Освен това имаме филм за освобождението на България.

- Кой е Вашият любим филм от всички тези, които изброихте?

- Моят любим филм може би си оставя първият, който направихме за Христо Ботев. Той бе създаден точно преди 5 години и се казва „Ботев – от Голгота към свобода“. Това е един художествено-документален филм, в който най-вече търсим отговора на въпросите: „Можеше ли Ботев да бъде спасен?“; „Какво доведе до неговата гибел“ и „Защо той реши да се жертва за нас и нашата свобода?“.

- А какъв всъщност е отговора на въпроса – можеше ли Ботев да бъде спасен?

- Отговорът е много интересен – не можеше да бъде спасен, защото той е Спасителя. Той е българският Иисус Христос. Няма как да спасиш, Спасителя. Той е пратен на този свят с мисия да спаси теб или в случая нас, българите.

- Предполагам е голямо предизвикателство да се правят филми за големите български герои. Какво обаче е най-трудното?

- Най-трудното честно казано е намирането на средства, защото каквото ѝ да си говорим такива са необходими и то доста – дори за документални филми, каквито правим ние. Не игрални, не холивудски продукции, а съвсем скромни, документални филми с участието винаги на млади хора. В нашите филми винаги има или ученици, или студенти, които търсят истината за нашите герои. Но дори за това се искат не малко средства и там е най-големия проблем. Слава Богу все още се намират добри хора и с дарения вече 5 години успяваме да правим средно по 2 – 3 филма на година, което според мен е голям подвиг.

- В процеса на търсене мисля си, че срещате доста интересни материали. Предполагам и доста често се сблъсквате с един вид историческа истина, вписана в дадени архивни документи и друга, която например е написана в училищните учебници. В тази връзка как намират баланса между достоверността и онова, което по една или друга политическа конюнктура е било вписано някъде?

-  Смея да кажа, че имаме много качествени съветници в лицето на професорите Пламен Митев и Андрей Пантев, които придават историческата тежест на нашите филми. Това се случва чрез техните оценки на събитията. Във филмите ни има ѝ нещо много важно – стремим се да ги правим така, че да са близки, да минават през призмата на днешния млад човек. Именно заради това във филма за Софроний вкарахме водещо, който е съвременен студент да отиде във времето на самия Софроний, да се сблъска с него. Така например двамата заедно бягат от турците и се спасяват. Ето с такива интересни похвати мисля, че успяваме най-вече да докоснем и помогнем на децата. Целта ни е филмите да бъдат интересни за учениците и наистина учители споделят, че в рамките на 40-те минути продължителност на лентите, децата не издават звук, което не е характерно за малки деца. Мисля си, че именно това е ѝ начина образованието да се подобри.

- В началото на разговора ни споменахте, че сте обиколил доста места, за да провеждате уроци по родолюбие. Бил сте и в Благоевград. Предполагам сте посетили и много други места в областта. Какви са Вашите впечатления за този край, който знаем, че е много тясно обвързан с историята? Особено ѝ с оглед на това, че доста по-късно се освобождава от турско робство.

-  Както навсякъде, така ѝ в Благоевград децата са много будни и добри, но е много важно как ще се работи с тях. На учителите често казвам, че децата са като пластилин, тоест могат да бъдат моделирани. Например аз отивам в някое училище и с разкази успявам да „запаля“ в тях искрата на родолюбието. За учителите наистина остава да моделират учениците, за да изкарат най-доброто от тях. А иначе от Благоевград имам само хубави спомени. Награждаван съм с една награда на общината за журналистика на името на ирландската журналистка Вероника Герин. Освен това съм ѝ носител на приза за родолюбие „Дядо Йоцо“. Така, че от Благоевград имам само най-добри спомени. Последно пък бях в Якоруда, както ѝ в село Юруково. Децата са абсолютно с турски имена, има джамия в селото, но не ѝ църква. Въпреки това, когато гледахме филмите и когато ме видяха с униформата на Христо Ботев, която е другата атракция по време на уроците, те се радваха повече ѝ от децата в най-елитното софийско училище. Според мен това е показателно, че на село се раждат най-големите таланти. Там са ѝ най-умните деца.

- Казахте, че Вие успявате да „запалите“ интереса на децата към темата „Родолюбие“, а задача на учителите е да продължат Вашата мисия. В тази връзка имате ли обратна връзка с учителите и какво Ви казват те – имало ли е деца, които преди посещенията Ви не са се интересували от историята, а след това ситуацията се променя?

- Да, винаги давам за пример едно момче от Павликени, което след урок, който проведохме, вече постоянно ме търси, за да му помагам за домашните. Такива любопитни примери има много. А самият факт, че много от училищата, в които съм бил, след това ме канят втори, трети път с новите филми и уроци, които подготвям. Тоест вече има някаква оценка на делото, което съм захванал. Самият аз съм наясно, че делото ми е апостолско, будителско дори и няма да бъде оценено приживе, докато съм жив, но дано нещата, които правя останат за бъдещето. Често споделям, че с филмите и с проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“ правя една инвестиция в бъдещето. Искам да отбележа, че с нещата, които правим се стремим и към възрастните, но знаете, че нашето поколение между 20 – 50 години е горе-долу загубено за тези истински неща. Но над 50 години и преди 18 години се наблюдава една много приятна промяна, тоест „лъха един много приятен вятър на промяната“. Лично аз съм оптимист, че България ще я има.

- Във връзка с Вашите думи се сещам и за още един въпрос. Днес, като че ли „патриотизма“ е на мода в България, но според Вас какъв е този патриотизъм – дали е такъв, какъвто Ботев описва, тоест „Патриот е – душа дава за наука, за свобода, но не своята душа, братя, а душата на народа!“ или е истински патриотизъм в чистата му форма?

- Ако мога да продължа Вашия цитат, защото Ботев казва и друго: „Крещим: „Хайде на Балкана!“. Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем пред народни свети жертви!“. Така е ѝ сега – наблюдаваме едно удряне в гърдите, едно демонстриране какви сме патриоти и колко сме вдъхновени от историята, но не знаем почти нищо за нея. Даже аз, който вече съм изчел стотици книги покрай филмите мога да кажа, че знам много малко за историята и героите ни, защото темата е необятна. Така, че на празници мен няма да ме видите нито на 3 март на Шипка да развявам байряка, нито на 2 юни на Околчица. Не е това патриотизма. Той не е 1 ден в годината. Патриотизма трябва да е с нас всеки ден, тоест наш дълг е да пазим постоянно в сърцата си онези хора, които си дадоха живота, за да ни има. Това е истината.

- Тоест ако Ви разбрах правилно – трябва да обичаш родината, а не толкова да казваш, че си родолюбец?

- Според мен най-важното нещо е да живееш със заветите ѝ на Левски и на Ботев. Какво е казал Левски – „Свята и чиста Република“; „Свобода и равенство за всички народи“. Виждате ли какви простички неща са това. Но защо 150 години никой политик не ги спази, защо не ги въведе като принципи на нашата българска република. Истината е, че Ботев и Левски някога са били неудобни, неудобни са ѝ днес. Не случайно затова ѝ портретите им стоят зад гърбовете на политиците, а не пред тях, защото е трудно да ги погледнеш в очите, но пък е лесно да идеш на паметниците им. Защото паметниците нито говорят, нито се вълнуват, нито могат да те обидят или накърнят. Не, отиваш на паметника, държиш реч, полагаш цвете и толкова. Но през останалите 364 дни ти въобще не мислиш за тези хора, мислиш само как да си напълниш джоба, което е падението на българина. Докато аз всеки ден съм сред децата, всеки ден давам всичко от себе си за тях. Иска ми се да има поне още един като мен. Хайде да не са всички, но поне още един. За съжаление именно за това и някога никой не се втурва да освободи Левски, защото ѝ той е бил сам в своята мисия за голямо съжаление.

- Кой според Вас е завета на българските революционери, който е най-належащо днес да приложим в съвремието си с оглед на всичко, което се случва в българската политика, но и в световен мащаб, например бежанските вълни,  загубата на национална идентичност?

-  От моите пътувания, но и обикаляния у нас и в чужбина, виждам, че още я има расовата омраза, етническата нетърпимост. Мисля си, че отговорът на Вашия въпрос се крие в съвета на Левски, който казва не гледаме на вяра, не гледаме на народност – всички турци, цигани, българи, евреи ще бъдат равноправни в нашата народна република. И наистина, ако спазват закона, това е условието, то всички можем да сме братя и да се обичаме. Това е за мен. Може би утопична идея, както казва един от нашите консултанти проф. Иван Стоянов, но аз смятам, че е осъществима. Ако всеки даде от себе си.

- Тъй като сме в края на годината, то каква е Вашата равносметка за изминалите месеци и какви са бъдещите Ви творчески планове?

- Само през тази година съм изнесъл над 150 урока у нас и в чужбина, което означава, че почти през ден съм бил в някое българско училище или българско неделно училище извън страната. Отделно през изминаващата вече година бях в над 10 страни, така че давам добра оценка на делото или поне на онова, което зависи от мен. Това, което зависи от другите – да му помагат, то мисля, че има още какво да се желае. Дано да успеем да намерим и още наши съмишленици, но нещата вървят добре. За догодина дори вече мога да потвърдя, че ще имам участия в Унгария – Будапеща; Норвегия – Осло; Америка – Ню Йорк; Англия – Рединг. Тоест нещата се развиват. Делото продължава и дано има ефект върху децата, защото това е моята най-голяма мисия и мечта – следващото поколение да поведе нашата велика страна. Не искам да казвам „държава“, защото нея не я обичам. Надявам се, че младите ще поведат Родината ни към едно по-светло бъдеще, за което се пее и в химна на Кирил и Методий.

- А планувате ли нови филми?

- Новите филми, които за сега плануваме са малко по-различни от досегашните ни. Например започваме да снимаме един филм за Странджа планина, който също е свързан с историята ни, но не е обвързан с конкретен герой. Всъщност герои във филма ще бъдат село Бръшлян и град Малко Търново. Там има доста интересни неща, които ще покажем. Местните хора също са страхотни. Другият филм, който правим в момента е обзорен. Той събира всички наши филми до сега в един. Нарекли сме го „Шест подвига за свободата“, защото шестте основни герои са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев, Райна Княгиня и освободителят на България, както го нарече Европа – Джанюариъс Макгахан, който е американски журналист с българско сърце. Така, че това са двата ни текущи проекта, а за напред имаме идея и за втори филм за Левски след първия „Лъвский – европеец в Българско“. Идеята е вторият ни филм да носи заглавието „Памет за Левски“, но там все още чакаме одобрението на Община Карлово. Така че не бързам да издавам тайни около този проект.

- В края на нашия разговор какво искате да пожелаете на всички по повод предстоящите празници и какъв е Вашият апел към хората?

- Пожеланието ми е свързано със стандартните неща – здраве, благоденствие и просперитет. Моят апел към хората е да не бъдат патриоти само на големите празници, да не афишират чак толкова какво правят, а в останалото време да забравят род и родина, и да пишат на шльокавица и на латиница, а напротив  – да хванат една книга, да прочетат малко история, да видят кой е бил Ботев, например, и какъв велик човек е той, да видят кой е бил Левски – наистина това са все хора „океани“. Призовавам хората да познават нашата история, да видят лъжите в нея, които са също много. Освен това трябва да знаем и антигероите. Само по този начин ще бъдем горди като народ и ще можем да продължим делото, завещано ни от българските герои, а то наистина е велико. Защото България е най-старата държава в света и единствената, която никога не си е променяла името. Ние винаги сме били България, а народът ни винаги е бил български. Това е велико.

- И нямаме пленено знаме на бойното поле.

- Абсолютно сте права. Това е и третата причина, поради която наистина трябва да бъдем горди, че сме българи.

Ливия Нинова

Източник: http://focus-radio.net/

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код