Диана Тодорова, Етнографски музей – Варна: Европейските народи започват да празнуват 1 януари като начало на годината, в края на 16 век


Сподели:
02 Януари 2019, Сряда


Фокус: Госпожо Тодорова, какви са българските традиции по случай предстоящите празници?

Диана Тодорова: Коледата е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници. В българският празничен календар акцентът обаче на коледната обредност, не е на самият ден Коледа, а на неговото навечерие, всъщност Бъдни вечер. Очакваното събитие, а именно раждането на Млада Бога, събира цялото семейство около трапезата. Денят преди вечерта минава в подготовка за обредната трапеза. Жените от рано започват приготвянето на постните ястия. Всъщност трябва да кажем, че това е последната постна вечеря, а броят на ястията е сакрален – 7, 9 или 12. Седем, защото Бог е сътворил света за 7 дни, 9 защото това е броят на месеците, през които синът Божи пребивава в майчината си утроба т.е женската бременност. А 12, защото толкава са месеците в годината. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда и което го има в дома, което се е произвело през годината. Но задължително е вареното жито, фасула, варения боб и други. Трябва да има колкото се може повече зърнени и варени храни на трапезата за плодородие, за богатство. Сърми, пълнени чушки с ориз или с боб. Всъщност във Варненско и Североизточна България е характерно повече пълнените чушки да бъдат с ориз, докато в Северозападна България повече с боб, ошава е задължителен, мед, орехи, чесън, лук, тиква, тиквеник. Казахме за Бъдни вечер всичко е постно. Баниците вече се оставят за самия ден, Коледа или Нова Година, а за Бъдни вечер се приготвя тиквеник.

Фокус: Какво още присъства на празничната трапеза?

Диана Тодорова: Приготвят се специални обредни хлябове. Основно за трапезата се прави хляб с пластична украса. Той се нарича боговица или вечерник. Върху него чрез символите  от тесто всъщност се изобразяват основните дейности характерни за дома като основните поминъци – земеделието чрез житните класове, а гегата символизира животновъдството. Отделно се прави вече хляб за коледарите. Обикновено този хляб се украсява от млада жена в къщата, или млада булка или мома. Правят се цветя върху самият хляб, или птички, задължително той е с дупка в средата. Допълнително се украсява с чемшир и пуканки. Той с оставя отстрани, а хляба, който е боговица се оставя в средата на трапезата. Този хляб  се вдига високо от стопанина, след като той е прекадил софрата и всички стаи в дома.хляба се разчупва, всеки си взема едно парче от боговицата, и едно парче се оставя на домашната икона за Богородица. Младите слагат по залък хляб под възглавницата и вярват, че когото сънуват за него ще се оженят през годината. Този обичай за слагането на хляб под възглавницата може да се извърши и на Нова Година.

Фокус: Има ли конкретни обредни обичаи?

Диана Тодорова: Основният момент това е трапезата, прекадяването на всички постни ястия. Другият основен момент, за бъднивечерската обредност, това е огънят в огнището. Той не трябва да изгасва през цялата нощ. В миналото са вземали специално дърво, наречено бъдник или коледник. То е дъбово или крушово. Всъщност по искрите, които са хвърляли от огнището, са гадаели за късмета на къщата през годината. Колкото повече искри, толкова повече богатство, плодородие и пари, ще има в дома през годината.

И третият основен момент, това е идването на коледарите, които тръгват след полунощ, след като пропеят петлите. Това е обичаят на младите мъже ве селището, които са предвождани задължително от женен мъж, наречен станиник. Те обхождат всички къщи в селището, като тръгват от изток на запад, т.е. посоката на движение на слънцето. Те възвестяват идването на младия Бог, раждането на Младенеца във всяка къща. Във всяка къща се пеят песни като се изпълнява отделна песен за всеки от домакинството. Първо за стопанина се пеят, за стопанката, за млада булка и за малки деца. След това младата булка дава приготвения кравай на станиника, държейки го в ръце. Той отново както и във песните, пожелава здраве, щастие и плодородие на дома. Това наричане се казва „молитва“. Говорим за тази традиционна обредност, която е характерна в селата.

Фокус: Има ли обичаи, характерни само за градовете?

Диана Тодорова: В градовете, и специално тук във Варна, повтаря се тази обредност, но коледарите най-често са заместени от хоровете на Александър Кръстев или други на различни благотворителни дружества, които са обикаляли къщите. Характерно вече за града е и внасянето на елха в дома. Първата елха във Варна се е направила във Военния клуб в навечерието на новия 20 век на 31 декември 1899 година. Постепенно елхата навлиза и в домовете на варненци. Първоначално те са украсявали дръвчето на цветето зокум или олеандър. Почти във всяка къща е имало такива дръвчета или пък лимоново дръвче. Най-напред децата са си правили играчките и украсата за елхата като окачвали орехчета или бадеми увити в станиол, ябълки, или малки гевречета, имало е и гирлянди от разтегателна хартия, както и вносни играчки, които са били скъпи. Но все пак заможното население на Варна е можело да си позволи. Бъдника, който е горял в селските домове в камините, в градските домове е бил заместван от свещите, които са горели на масата. Самия ден вече на Коледа няма някакви специални обичаи. Могат да се правят визити на роднини, но те най-вече се правят на Нова Година. На самия ден Коледа няма някакви специални обичаи. Могат да се правят визити на роднини, но те са повече свързани с новата година.

Фокус: Госпожо Тодорова, какво ще ни разкажете за Нова година?

Диана Тодорова: Европейските народи започват да празнуват 1 януари като начало на годината, в края на 16 век. До това време, началото на годината се е отбелязвало с Коледа, Възкресение или Благовещение. Вярата обаче в магията на „първия ден“ е характерна за почти всички народи. Обичаите на почти всички европейски народи за 1 януари, са обединени именно от идеята за успешна и щастлива нова година.

Първия ден на новата година, се нарича „Сурваки“, едно наименование, което ние почти сме забравили днес. „Сурва“ или „Васильовден“ се нарича още и празнуването му има семеен характер. Вечерта срещу Сурва, на 31, се слага също богата трапеза. За разлика от Коледа тук вече се слагат и местни ястия. Разбира се, може да има отново варен боб, жито или сърми, но те вече могат да са с месо. Във варненско например се прави кебап от свинското месо. Задължително на новогодишната трапеза е да присъства птица – кокошка, петел, а в града може и патица. Задължителна е баницата с късмети. Вече и на село и в града, наричанията са малко по различни. Освен дряновите клонки с различен брой пъпки, могат да се сложат, например, въгленче, сламка, боб. Ако на село те се наричат за нивата, лозето и добитъка, в града могат да се сложат и други наричания – за училище, за успех, късмет, пътуване. В града Нова година може да излезе и извън семейството т.е. не е само затворен в семейния кръг. Това говорим за началото на 20 век и средата на 20 век, когато започва да се празнува и в приятелски кръг. Така както и на Бъдни вечер, трапезата се прекадява и срещу Сурва вечерта. Залците от питата могат да се сложат под възглавницата с това наричане, че когото сънуваш, за него ще се ожениш. Но в тази новогодишна нощ, за разлика от вечерта на Коледа, се правят много гадания и много наричания. Гаданията са каква ще бъде годината и какво ще бъде здравето, например, стопанката раздава орехи и по ядката се гадае какъв ще бъде късмета на всеки. Ако ядката е хубава и бяла, това означава здраве и късмет през годината. Ако е тъмна обаче означава, че може да се разболееш или няма да ти бъде добър късмета. Също така хвърляли дрянови пъпки в огъня и огнището и по пукането се гадае късмета. Гадае се и за времето. Една глава лук се дели на 12 люспи, които се наричат за съответните месеци и се посипват със сол. След това се гледа където солта се е овлажнила, времето ще бъде дъждовно и лошо, а там където остане суха солта, предвещава хубаво време.

Разбира се, баницата присъства. Тя се върти от най-възрастния човек в семейството, три пъти. Всеки каквото му се падне, това ще му бъде късмета през годината.Вярва се, че най-късметлия ще бъде този, който намери паричката. Също присъства хляба. Тук в нашия край се прави една по интересна украса. На новогодишния хляб може да присъства и пластика и изображения от тесто на змията като пазител и покровител на къщата и на семейното огнище.

След полунощ са тръгвали сурвакарите, или в полунощ или в ранни зори, но това са момчета, които все още не се ергенеят т.е. 12-13-годишни момчета. Сурвачката е приготвена предварително, но до Нова година не се внася вкъщи, а е стояла пред вратата. В старо време сурвачките не са се украсявали толкова, колкото сега се украсяват. Това е било една гола дряновица, но на върха е имало червен конец или червена прежда, или пък люта чушка. Задължителен е червения цвят да присъства. Това е цвят, който прогонва злото. Също са присъствали и пуканките като символ на богатството и на плодородието в дома. Вече по светло са тръгвали и момичетата да сурвакат. Сурвакат се първо домашните, като много често първо сурвака стопанина на дома. Излиза в градината да сурвака дръвчетата и животните в двора т.е. както казва народа, всичко, което е живина трябва да се сурвака и едва след това тръгват децата.

В града, на 31 следобеда, са тръгвали деца с едни малки фенерчета, които обикаляли дюкяните и магазините, за да пожелаят здрава и щастлива година. Дарявали са ги най-често със сушени плодове, мандарини, портокали и други. Само на близки и на роднински деца се дава паричка и се връзва кърпичка на сурвачката.

На 1 януари най-характерни са тези визити, които се правят от младите семейства. Задължително на кръстници или на по-големи братя и сестри, за да се изрази уважение и да се пожелае щастлива, здрава нова година. А на втория ден на Сурваки, както и казват тук „Стара сурвака“, са тръгвали по-възрастните, за да обиколят своите роднини.

В митологичен аспект времето от Бъдни вечер до Богоявление, до кръщаването на водата, е един период на хаос. Период, когато се сблъскват силите на доброто и злото. Това всъщност е един нечист период, затова в западна България, до 1 януари, тази седмица, ходят и маскирани изпълнители. Това са така наречените джамаларо, старци и бабугери, които се вярва, че прогонват злото и болестите, и носят берекет и късмет. Тук в нашия край във Варна такъв обичай се изпълнява в село Добрина. Обичаят се казва „камили“. Участниците се наричат камилари, които правят едно животно наподобяващо камила, мъжете се обличат с кожи, слагат си на кръста звънци и хлопки, а на главите страшни маски. Те носят дървени саби и боздугани, с които обикалят къщите, тежко стъпват по земята и размахват сабите и боздуганите, да разсекат болестите и да прогонят злото за здрава и щастлива година.

Фокус: Каква е равносметката ви за тази година?

Диана Тодорова: Можем да кажем, че колектива на Етнографски музей – Варна е доволен от изминалата година. Имаме увеличение на нашите туристи. Имаме около 4300 туристи в това число и 1 500 чужденци. Надяваме се и предстоящата година 2019 да нарасне техния брой. През 2019 година, Етнографския музей ще празнува 45 години от откриването на неговата експозиция. Седмицата около празнуването на нашата годишнина, 27 юли, ще има много събития и инициативи, и очакваме варненци.

Бояна АТАНАСОВА


В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код