Гл. ас. д-р Николай Иванов, НВИМ: След Руско-турската война България получава своята свобода и се появява след 5-вековно отсъствие на международната сцена


Сподели:
04 Януари 2019, Петък


Водещ: София отбелязва 141 години от освобождението си от турско робство. Около 14 часа на 4 януари през 1878 г. в града влизат първите руски части. Преминаването на западния отряд на генерал Гурко през Стара планина е част от заключителните действия на действащата руска армия в Руско-турската освободителна война. Повече за историческите събития, говорим в следващите минути с главен асистент д-р Николай Иванов от Националния военно исторически музей. Д-р Иванов, как се създава Западният отряд?

Николай Иванов: На 31 октомври 1877 г. руското командване сформира Западния отряд начело с генерал Йосиф Гурко, който след успешни сражения при Телиш и Горни Дъбник успява да отреже тила на Осман паша и възможностите за подкрепление на обсадената плевенска крепост, която се оказва ключов форпост на турската отбрана през Руско-турската война. На 10 декември турските войски се опитват да пробият обръча на руските войски, но претърпяват поражение и капитулират. След това генерал Гурко получава заповедите да настъпи към Ботевград. И след тежки боеве при селата Правец и Новачене, частите командвани от генерал Гурко овладяват Етрополе и Ботевград. Така създават условия за настъпление на руските войски към София. Те приближават до Етрополския Арабаконашки проход, подготвяйки се за зимното преминаване на Стара планина. Тъй като Арабаконашкият проход е защитаван от значителни турски сили, генерал Гурко решава да го завземе чрез обходни движения. Това става от изток през Етрополския проход, а от запад през т.н. Чурекска пътека, която извежда в североизточната част на Софийското поле. В продължение на 6 дена главните сили на отряда и дясната колона, командвана от генерал Велеминов преминават при изключително трудни условия Балкана и освобождават селата Чурек, Потоп, Елешница, Небушево, Яна, Желява и Бухово. И така се озовaват на оперативен простор за настъпление в Софийското поле. Навсякъде руските войски са посрещани като освободители от българското население, което подпомага тяхното преминаване през старопланинските проходи.

Водещ: А във връзка с числеността, колко войници и оръдия съставлява този Западен отряд?

Николай Иванов: Към началото на януари 1878 г., генерал Гурко разполага с около 65 000 души. Но Кавалерията е крайно недостатъчна. Изисква се от него заедно с отрядите на генерал Крацов и генерал Радецки да преминат през Стара планина. Овладяването на София се оказва изключително важно, тъй като това е основната тилова база на турската Дунавска армия. Тъй като към началото на януари 1878 г. отрядите на генерал Крацов и на генерал Радецки все още не са преминали през Стара планина, се оказва изключително важно да се настъпи към София. И след като са отблъснати и значителни турски части при село Ташкесен, днешно Саранци, които принуждават турските сили да се изтеглят към южна България, генерал Гурко предприема действия за овладяването на София.

Водещ: Д-р Иванов, с какво обаче разполага Турската армия в София?

Николай Иванов: За отбраната на София турците разполагат със седем редути, така също с окопи за пехотата. За комендант на града е назначен Осман Нури паша, който разполага с 25 табори, това са около 15 000 души. На 2 януари източната колона, командвана от генерал Раух разбива турците при Враждебна. На следващия ден е овладян на моста при река Искър при чифлика Чербекли. Това е сегашният дворец „Врана“. Така се отразява пътят на турците за отстъпление към Пловдив. Западната колона командвана от генерал Велеминов обхожда София от север и превзема селата Куманица, това е днешно Кубратово и Требич. Предвидено е генералното настъпление на руските войски към София да се осъществи на 5 януари, но появяването на руските части от незащитената северна страна, предизвиква страх и паника сред турските войски. Комендантът на града Осман Нури паша, след като многократно преувеличава руските сили, получава заповед от главнокомандващия турската Дунавска армия – Сюлейман паша, да изтегли войските през Перник, Радомир и Самоков към долината на река Марица. Изтеглянето започва през нощта на 3 срещу 4 януари и придобива характер на безредно бягство. Части дори забравят да снемат от пост часовите в града, а някои и знамената си – 6 от които попадат в руски ръце. Повече от 1500 болни и ранени турски войници са изоставени. По пътя за Перник се образува дълга, смесена колона от бягащи войски мюсюлманско население. Така руските войски влизат в града както споменахте на 4 януари без бой, и са посрещнати с хляб и сол от местното население. Отслужен е молебен в катедралния храм. При изтеглянето си Осман паша смята да опожари града, но среща съпротивата на чуждестранните консули, като особена заслуга за това има италианският консул Вито Позитано. След овладяването на София от руските войски, за военен губернатор е назначен командирът на 4-та артилерийска дивизия – генерал-майор Арнолди. До идването му длъжността изпълнява временно полковник княз Оболенски. София и превземането на София е изключително важно.

Водещ: Защо, д-р Иванов? Защо е стратегическа точка и неслучайно ли е избрана и за наша столица?

Николай Иванов: Тя е избрана за столица, защото е в центъра на етническите български земи. А в София както споменах, се намира основната силова база на турската Дунавска армия. Руските войски превземат много военни складове, като само в единия от тях те намират около 200 000 сандъка с патрони. А след разгрома на лагера на Вейсел паша от отряда на генерал Радецки и превземането на София, следва широкомащабно настъпление на руската армия в Тракия, което довежда до започването на преговори на примирие. И така на 3 март се подписва Санстефанският мирен договор, благодарение на който се освобождаваме от турско робство и България излиза на международната сцена след 5-вековно отсъствие.

Водещ: 141 години от освобождението на София от турско робство. За какво трябва да си спомняме на 4 януари?

Николай Иванов: На 4 януари трябва да си спомним за саможертвата на стотиците хиляди руски войници, които се сражават за освобождението на България през Руско-турската война, благодарение на която България получава своята свобода и се появява, както споменах, след 5-вековно отсъствие на международната сцена.

Йоланда ПЕЛОВА

Източник: focus-news.net

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код