Александър Урумов: "Нанайси Христос? Тогава „Аллаху акбар“.


Сподели:
10 Януари 2019, Четвъртък
Духовната празнота в Западна Европа успешно се запълва с радикален ислям. Съдейки по прегазените, прободени и взривени хора по християнските празници.
Гледам лицата им.
Лицата на тези момчета, доведени с белезници и полиция. Защото са извършили зверство.
Отвсякъде заобиколени от камери и враждебност в съдебната зала – какво друго да очакват след такова чудовищно деяние?
По лицата им няма сянка от съжаление или страх.
Няма разкаяние. Единствено гняв към самите тях – че са се оставили да ги хванат.
Омраза, дори презрение към околните.

Изненадващо прозира и някакво странно чувство на превъзходство.
Тези момчета са изпълнени със злоба. Лидери на злото.
Учил съм с циганчета, израснал съм с циганчета. Познавам от дете манталитета на циганите. Имам близки приятели – цигани, които чувствам като свои братя. Не заради или въпреки етноса им, а защото са християни. Вярваме в един Бог, което във всяко време води към добро.
В онова време пък си спомням как бащата на моя съученик Кольо влезе в час и набързо го ошамари, преди учителката ни да успее да го озапти. Бяхме в 4 клас.

Ще бягаш от час, а? – яростно викаше Салчо, бащата на Кольо. Аз ще се трепя от работа, да те храня и всяка сутрин да ти давам пари за закуска. Да ходиш на училище и човек да станеш – не като мене. Да се изучиш и да четеш, и да пишеш. А ти ще ми бягаш от час и ще се връщаш в махалата!

Кольо повече не посмя да бяга от час. Само като видеше наперения мустак на баща си Салчо и се гипсираше.
Наскоро го видях Кольо. Баща му Салчо си е отишъл през годините – но си е свършил бащинската длъжност. Синът му е станал човек.
Бащата на тези две момчета обаче не е успял да ги спре, докато са ритали в главата ефрейтора. Какви хора са, за да направят това?!
Явно този баща не е Салчо. Явно тези синове не са Кольо.

Друго време е днес. Авторитетите не са това, което бяха. Включително и в циганската махала.
То и колко хора признават някакви авторитети? Празно време е днес.
Но тази празнота няма да остане дълго време незапълнена.

Духовната празнота в Западна Европа успешно се запълва с радикален ислям. Съдейки по прегазените, прободени и взривени хора по християнските празници.

Иначе атентатите официално се извършват единствено от неуравновесени и депресирани хора. Което също е истина, но не цялата.

Тези две момчета от Войводиново с лидерски качества и – за съжаление – с доказани престъпни наклонности имат един-единствен шанс – да бъдат достигнати от духа на Христос и да се обърнат към Спасителя.

Виждам възмущението и подигравателните усмивки на много читатели. Но повярвайте ми – дори само брат ми Али Дини да познавах, който от мюсюлманин и ужасяващ престъпник в предишния си живот се превърна в християнин и апостол на доброто – само това ми стига като аргумент.

Прочетете неговата история „Али Безсмъртния“ и тогава можем отново да поговорим.

Тези момчета може да нямат този шанс. Или други като тях. Ако не бъдат достигнати от животопроменящия дух на Библията, ще бъдат достигнати от радикалния ислям. За такива млади хора като тях няма среден път.
Млади хора с техния престъпен потенциал са сред най-желаните от радикалните ислямисти.

Защо мисля така?
Радикалният ислям може да запълни техните огромни дефицити в няколко посоки.

Първо, радикалният ислям ще им даде идентичност – принадлежност към нещо голямо. Тогава те вече няма да са мангали, тогава те ще са правоверни. Друго е, нали. Идентичността, която в момента все още им липсва.

Второ, ще легитимират арогантността си като превъзходство – именно чрез радикалния ислям. Такава смайваща надменност прозира в израженията им – пребили са войник от специалните части. Готов материал са – материал за знаме на други като тях.

Трето, всяко тяхно насилническо действие вече ще е в името на Аллах. Ако изобщо имат проблем с някакво остатъчно чувство за вина – вече ще бъдат освободени от това. Гордост вместо вина – добра сделка. Свръхчовеци на насилието.

Четвърто, ще имат право на няколко жени. Може да ги имат и сега, без да са мюсюлмани. Може да ги нямат и после, ако станат мюсюлмани. Но самата идея няколкото жени да са тяхно право – друго си е. Ето ги правата на човека в действие.

Впрочем, при някои от осуетените атентати са намирали еротично дамско бельо в обезвредените /застреляните/ кандидат-атентатори. Млади мъже с промити мозъци – носят бельо на девиците. Ученото си е учено, то върви към небето с гащи в ръка.

Пето, ще им дадат и пари на тези момчета. Същите тези, които ще им дадат и бомбените пояси. И ще им внушат, че са войници на кауза, по-голяма от тях самите.


Въпрос на време е такива момчета да бъдат привлечени от радикалния ислям.
Затова е толкова важно Библията и Христос да бъдат проповядвани в циганските махали така, както и навсякъде другаде. Духът на мир, духът на страх от Бога, Който ще ни държи отговорни за делата ни. Този дух ни е нужен.


Вярвам в това безрезервно – и като християнин, осъзнато приел Исус Христос като свой Господ и Спасител.
Вярвам в това безрезервно и като български гражданин – загрижен за своята страна, за безопасността на хората тук, за семейството ми, за приятелите ми, за децата ми.

Христос, издигнат над гетото. Христос, издигнат над България.
Каквото мога, правя за това.
Защото изборът е толкова виден, особено в гетата.
Нанайси Христос?
Тогава – „Аллаху Акбар“.
-----
Нанайси /циг./ - няма

Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код