Какво причиняваме на отличниците


Сподели:
14 Януари 2019, Понеделник


Понякога не осъзнаваме какво причиняваме на отличниците. Често ни изглежда, че те са силно мотивирани, но немският психолог Холцкамп (Holzkamp) предлага още през 70-те да правим разлика между мотивация и вътрешно насилване (internalized coercion). Той наблюдава, че дори когато учениците отговарят на всичките ни критерии и очаквания, това не означава, че те са наистина мотивирани да учат.
[Родителите биха казали:"Ама детето само учи, амбициозно е, само чете много и т.н.", удобно забравяйки натиска върху него, но белег на истинската мотивация е избирателността при учене.]

Защо се получава така? Холцкамп разглежда причините, поради които хората учат, по два различни начина. Първата причина да учим е вярата, че научаването на нещо ще повиши качеството ни на живот (независимо как субективно разбираме “качеството”), а втората причина е страхът, че ненаучаването на нещо ще влоши качеството ни на живот. Холцкамп нарича втората ситуация “защитно учене”.

Човек предприема защитно учене, не защото е любопитен, а защото външни фактори създават нуждата да научи нещо, за да се предпази от трудностите и проблемите, които реалността му създава. Да, защитното учене е невероятно еволюционно предимство и е спасявало множество пъти, както всеки един от нас, така и цялото човечество, исторически погледнато. Обаче има ли то място в класната стая?

Холцкамп твърди, че определени методи на преподаване водят до това, учениците да учат в опит да се защитят, а не да се обогатят. Тогава самото учене се превръща в опит не да се намери отговор на вълнуващ въпрос, а да се разреши чисто практически “проблем” - как да не бъда наказан, порицан, презрян, унижен и т.н. Може да се каже, че защитното учене не е качествено учене, защото то дава резултати, но на цената на грешната нагласа към ученето.

Основният проблем със защитното учене обаче е в това, че веднъж щом си се защитил, наученото може вече да се захвърли на вятъра. Този феномен се описва по-късно от различни учени като булимично учене. Zorek през 2010 дефинира булимичното учене така: “Булимичното учене създава среда, в която учениците са насилени да запаметяват огромни количества информация, без да се обръща много внимание на дългосрочното натрупване на знания и умения.”



Автор: Иван Господинов

В категории: , ,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код