Къде са боновите книжки?


Сподели:
22 Януари 2019, Вторник

Масовата приватизация се оказа една от химерите на прехода


Точно преди 23 години, в началото на февруари 1996 г., у нас бе даден стартът на т.нар масова приватизация, чиято основна цел бе да въведе по-голяма справедливост при набиращото скорост раздържавяване
Появиха се боновите книжки, чрез които на всеки пълнолетен гражданин на републиката бяха дадени 25 000 инвестиционни лева, чрез които те можеха да закупуват акции при предстоящите централизирани търгове. Това можеше да стане по два начина. При първия трябваше да преведат парите си от боновите книжки в специално създадените за целта приватизационни фондове, където да станат акционери. При втория вариант всеки можеше самостоятелно да играе на централизираните търгове. Инвестиционните пари можеше да се прехвърлят и между роднини, и да се наследяват. Те можеха да се използват и извън програмата за масова приватизация като платежно средство при някои видове сделки от касовата приватизация. Създадени бяха специални бюра, откъдето боновите книжки се купуваха срещу 500 лв. Хиперинфлацията все още не беше дошла.

Програма

Парламентът прие специална програма за масова приватизация, в която за първата вълна бяха включени 1227 (от общо близо 4000 държавни предприятия) с общ размер на капитала 211 млрд. лв. От него за масово раздържавяване бе предложен капитал за 90 млрд. лв. Предложените обекти бяха предимно големи и средни дружества. Те бяха бяха разпределени в три групи - с капитал за продажба 25%, 65-70% и 80-90%. Първите бяха крупни предприятия с решаващо влияние за икономиката на страната, в които държавата запазва решаващо участие.

Мащабната трансформация на собствеността, започнала през 1996 г., създаде измамното очакване на близо 3 млн. българи, жадни за справедливост, че могат да станат акционери в големи компании и да печелят от дивиденти. Това се оказа поредната химера на прехода за болшинството от хората. Голямата част от раздържавените фирми бяха целенасочено източени от новите си собственици, отдавна фалираха. След това бе организиран и втори етап на масовата приватизация, която също се провали. В крайна сметка в дребните акционери, които по правило са физически лица, останаха акции за близо 2 млрд. лв., регистрирани в Централния депозитар, които дълги години никой не търсеше. Преди дни Министерството на финансите публикува концепция за раздвижване на спящите акции от масовата приватизация. Според нея, ако тези ценни книжа не бъдат потърсени в рамките на около 6-7 години, притежателите им ще ги загубят завинаги, а парите ще отидат в Сребърния фонд.

Сметки

В момента в т.нар. Регистър А на Централния депозитар фигурират над 2 милиона лични сметки, които са открити по време на първата вълна на масовата приватизация през 1996 г. Повечето от сметките не са използвани през последните 15 години, основно поради незнание на наследниците на починали лица. По-активните граждани, които все пак са проявили интерес към сметките си, пък не желаят да ги управляват, защото разходите за прехвърлянето на книжата по подсметка на инвестиционен посредник са по-големи от стойността на самите акции или дялове. През последните 20 години нееднократно е търсен изход от тази ситуация, но до такъв така и не се стига, пише в концепцията. Според нея сегашното положение е във вреда на гражданите, защото те най-често не получават дивиденти от собствеността си. Затова сега финансовото министерство предлага да се вземат по-решителни мерки в няколко стъпки. Първо, ще се направи широка информационна кампания чрез медиите и местните власти за уведомяване на притежателите на акциите или техните наследници, че в рамките на 1 година трябва да прехвърлят сметките си на инвестиционен посредник, който да управлява книжата им. Ако не го направят, сметката на гражданина автоматично ще отиде в специално създаден инвестиционен фонд. Срещу това хората ще получат дялове от фонда, равностойни на притежаваните от тях акции. Ако гражданите продължават да проявяват незаинтересованост към книжата си, след 5 години те ще изгубят окончателно притежаваните от тях дялове.

Фонд

При евентуални грешки при прехвърлянето държавата ще е длъжна да плати обезщетение на увреденото лице. Според концепцията на финансовото министерство паричните средства, съответстващи на непотърсените дялове, ще бъдат прехвърлени в Сребърния пенсионен фонд в рамките на две години. За да се вкарат акциите в новия фонд, трябва да се изготви актуална оценка на паричната им стойност, става ясно още от концепцията. Сега Централният депозитар разполага само с номиналната им стойност. Новият инвестиционен фонд ще се управлява от дружество, избрано чрез конкурс от управата на Сребърния фонд. Ще се създаде и втори инвестиционен фонд, който ще управлява книжата на хората в непубличните дружества от масовата приватизация. Публичните дружества от масовата приватизация са 91 от 265, а непубличните - 545 от общо 942. Според финансовото министерство в концепцията няма проблем с конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост. Специалистът по търговско право проф. Огнян Герджиков също е на мнение, че на пръв поглед в концепцията няма конституционен проблем, защото притежаваните ценни книги са всъщност право на вземане, а то може да се погаси по давност, за разлика от правото на собственост, което никога не се погасява.

Справка

В момента всеки гражданин може да направи справка за притежаваните от него у нас ценни книжа на сайта на Централния депозитар срещу ЕГН, стига да разполага с електронен подпис или персонален идентификационен код (ПИК), получен от офис на Националната агенция за приходите (НАП). Другият вариант е да си направи подобна справка чрез инвестиционен посредник, което обичайно ще му струва около 25-36 лв. Проблемът е, че тези варианти са скъпи или трудно приложими за пенсионерите, поради което от страна на Централния депозитар и инвестиционните посредници е изразена готовност за временно премахване на таксите. Ако обаче лицето е починало, процедурата по наследяване на ценни книжа обичайно е тромава и неизгодна. Затова МФ възнамерява да поиска от Министерството на правосъдието да я облекчи.

Кой оцеля

Все още обаче има една група холдинги - наследници на бившите приватизационни фондове, които управляват парите на част от българите. Бройката им през годините се сви от 80 на 30, които днес са публични, и може да се събере информация за дейността им чрез Комисията за финансов надзор или от "Българска фондова борса" АД, където се търгуват акциите им.

Все по-малко са тези от тях, които разпределят печалбата си, ако все още имат такава, и можем да ги отброим на пръстите на едната ръка. За 2017-а само четири от тези компании разпределиха част от положителния си финансов резултат - "Стара планина холд" плати дивидент за 21-ви пореден път, а в тази група са още "Еврохолд България", "Индустриален капитал холдинг" и "Златен лев холдинг". Но сумите не впечатляват. Вярно е и това, че размерът на дивидентите зависи както от големината на положителния финансов резултат, така и от бизнес плановете на холдинговите компании и на техните дъщерни дружества. 

"Индустриален капитал - холдинг" АД е един от бившите приватизационни фондове, които заделиха част от печалбата си (общо 982 229 лв.) за 2017 г. за дивидент. Размерът на сумата за една акция бруто е 0.0632 лв. за един брой. Това е втори пореден дивидент, след като акционерите получиха и 818 524 лв. от положителния финансов резултат за 2016 г.

"Доверие Обединен холдинг" е една от най-големите компании в България с портфейл от участия в над 20 предприятия от различни отрасли на икономиката. Негови акционери са около 148 000 български и чуждестранни физически и юридически лица. По борсова информация първите девет месеца на 2018 г. не са били особено добри за холдинга. Дружеството отчита ръст от 51% на неконсолидираната загуба до 1.39 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г.

"Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД - каквото е новото наименование на "Развитие индустрия холдинг" АД, който пък е наследник на приватизационния фонд "Развитие", бе обект на търгово предложение. Мажоритарният собственик - "Дивелъпмънт Груп" АД, искаше да изкупи 900 311 броя книжа, представляващи 9.02% от тези с право на глас на малките акционери, като предлагаше цена от по 2 лв. за книга. Комисията за финансов надзор обаче не одобри офертата му

"Северкооп - Гъмза холдинг" АД е друг все още активен инвестиционен фонд, който планира да пусне емисия от обезпечени корпоративни облигации за 20 млн. лв. със срок 8 години при лихва 5%. Средствата ще бъдат използвани за придобиване на дялове от дъщерни предприятия. Стратегическите ни планове са насочени към формиране на разнообразни източници на доходност, посочват от дружеството.

Източник: duma.bg

В категории: Новините, Анализи

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код