Д-р Николай Брънзалов: "За профилактика не трябва да има ограничения"


Сподели:
31 Януари 2019, Четвъртък
Средната възраст на общопрактикуващите лекари е 59 г., 25% са с години за пенсия, категоричен е зам.-председателят на БЛС

Д-р Николай Брънзалов е роден на 7 февруари 1965 г. Възпитаник е на Медицинския университет в Пловдив. Специалист по вътрешни болести и по обща медицина. Член е на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. От началото на юни е зам.-председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз 

"Първенци сме по свръххоспитализация и заради лимитирането на медицинските дейности"

- Д-р Брънзалов, преди дни беше обявено, че семейните лекари са на изчезване. Това ли е поредната специалност, в която се очаква дефицит на кадри?

- Сега признаха официално, но Националното сдружение на общопрактикуващите лекари го казва от години. Уви! До този момент никакви мерки не се взимат. Сега вече просто проблемът става очеваден. Средната възраст на общопрактикуващите лекари е 59 г., 25% са в пенсионна възраст. Ако през 2005 г. бяха 5340, а през 2013 г. 4565, сега са около 4300.

- Как ще се отрази недостигът на лични лекари върху пациентите?

- Първичната помощ би трябвало да бъде основата на пирамидата, но в България пирамидата е обърната обратно и се държи на една малка основа - това са общопрактикуващите лекари. Крехко равновесие! Тоест, мнозина ще останат без лекарска помощ. Има общини, населени места, в които дават не малко пари, но няма кой да заеме практиките.

- Защо?

- Първо, голяма част от българските лекари, особено новозавършилите, направо емигрират. Зад граница имат възможност за по-бързо кариерно израстване. Второ, повечето от тези, които остават, имат афинитет към други специалности, искат да работят в болници. Пак заради кариерното развитие. Освен това, начинът, по който се провежда специализацията в момента, е много трудно осъществима.

- Защо?

- Ако "Пирогов" обяви примерно 10 места за специализанти по анестезиология, може да поеме заплатите им. А общопрактикуващият лекар как да плаща заплатата на един или двама специализанти? Освен това първичната извънболнична помощ е недофинансирана. Не на последно място е административната работа на общопрактикуващия лекар - тя е смазваща. Друг е въпросът, че някой все пак трябва да извършва и профилактиката в България - да ваксинира децата, трябва да проследява пациентите с хронични заболявания, които са на диспансерен отчет. Въобще да лекува болните така, че до болница да стигат тези, които наистина имат нужда от болнично лечение. Когато няма профилактика, има свръххоспитализация. Затова сме първенци по свръххоспитализации на глава от населението.

- Какво предлага Българският лекарски съюз за решаване на този проблем или поне стъпки за решаването му?

- На този етап здравните власти не са разговаряли с БЛС. Ето, и тази година бюджетът на първичната помощ e с най-малко увеличение. Личните лекари на практика трябва да осигуряват 24 часа разположение за пациентите. За всеки здравно осигурен в листата касата плаща по 11 ст. месечно на личния лекар за това разположение нощем, в празнични дни, събота, неделя. Ако общопрактикуващият е сключил договор с групова лекарска практика или медицински център да поема тези случаи нощем и в празнични дни, той плаща тези 11 ст. на практиката. Но помислете, каква покупателна способност имат 11 ст. месечно? Сключването на такива договори не е проблем за големите градове, но за малките населени места е.

- Значи ли това, че неотложната помощ отсъства като брънка във веригата?

- Не бих казал. Има я неотложната помощ, но тя не може да бъде осъществявана пълноценно за 11 ст. месечно за пациент.

- Споменахте профилактиката, а тя на практика се осъществява от общопрактикуващите лекари. Българинът ходи ли на профилактични прегледи, според вас?

- Да, българинът, за съжаление, не ходи на профилактични прегледи. Ние - лекарите, се стремим по различни начини да убеждаваме здравно осигурените от пациентските ни листи да идват поне на годишен профилактичен преглед, който е по здравна каса. От друга страна, няма спор, че този преглед трябва да съдържа много по-голям обем дейности.

- Службите по трудова медицина не дублират ли годишния профилактичен преглед?

- Не мисля, че те могат да покрият тези дейности, която би покрил един разширен профилактичен преглед при общопрактикуващия лекар със съответните изследвания и консултации при специалисти. Службите по трудова медицина, на които работодателите плащат, акцентират на професионалното здраве - правят се изследвания и консултации със специалисти, които би следвало да са насочени към профилактика на професионални заболявания. Прегледите при общопрактикуващия лекар дават възможност да се формират рискови групи, да се провежда диспансерно наблюдение, а и данните от тях се качват на електронен носител. Отделен е въпросът, че институциите трудно комуникират помежду си по електронен път. Това трябваше отдавна да се направи и да се оставят лекарите да се занимават с лекарска работа, а не с административна. Семейният лекар например веднъж подава по електронен път колко деца е ваксинирал, а в края на месеца районният епидемиолог иска информацията да му бъде занесена на хартиен носител на крака. Административната тежест е ужасяваща в нашата работа. Има анекдот:

"Какво е лечебно заведение?
Заведение, където пациентите пречат на докторите да си вършат писмената работа".

Специално при общопрактикуващите лекари е много тежко. Те са контролирани от много институции.

- Тази година не са ли малко по-облекчени?

- Много ми се иска да кажа, че са малко по-облекчени, но сме в началото на годината. Засега мога да кажа, че анексът, който се подписа, ще бъде по-добър от параметрите, които са заложени в Националния рамков договор за 2018 г. И все пак има много неща, които трябва да се изглаждат.

- Кои са те?

- Вече ги споменахме - по-голям обхват на профилактиката, намаляването на административната тежест.

- В годините неведнъж е казвано, че ако всички здравно осигурени отидат на годишен профилактичен преглед, парите ще стигнат за около 40 до 50% от хората. Така ли ще бъде и през 2019 г.?

- Да. Националното сдружение на общопрактикуващите лекари чрез БЛС предложи да няма регулативни стандарти за перо профилактична дейност.

- Какво ще рече това?

- Когато един общопрактикуващ лекар си изчерпа регулативния стандарт за съответния период, той трябва да започне да нарушава наредбата. Например, ако на мен ми е приключил регулативният стандарт за януари, на 20 или 25-и примерно, преставам да правя профилактични прегледи. В същото време лекарят е длъжен да го свърши. И затова искахме по това перо да няма регулативни стандарти. Ако на 25-и дойде мъж над 50 г., и лекарят трябва да му пусне простатоспецифичния антиген, когато го има този регулативен стандарт, не може да го прави и нарушава наредбата за профилактична и диспансерна дейност. Тези дни, доколкото знам, ще се разглежда този проблем. Това е своеобразен лимит за работата на общопрактикуващите лекари. И тези лимити са въведени преди повече от 10 години. Хората чуха за лимити, когато бяха въведени в болниците преди 2-3 години. Проблемът с лимитирането на медицинските дейности съществува много отдавна, но трябва някой да му обърне внимание. За профилактична дейност не трябва да има никакво ограничение, стига да се спазват наредбите на МЗ. МЗ нарежда лекарят да прави профилактика, а НЗОК му налага лимит. Според мен лимит не трябва да има и в диспансерната дейност. При преговорите ние от БЛС настоявахме за това. Сегашното ръководство на лекарския съюз работи много по-активно за осветляване на проблемите на първичната извънболнична помощ. Както виждате, има някакви резултати, поне официално се призна, че общопрактикуващите лекари стават изчезващ вид в България. За да се реши този проблем, трябва да се вземат сериозни мерки. БЛС е готов на диалог. Тук трябва да се вземе в известен смисъл и политическо решение.

Източник: duma.bg

В категории: Интервюта,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код