Проф. Татяна Дронзина: "Генералите ще бранят на живот и смърт Мадуро "


Сподели:
18 Февруари 2019, Понеделник
Военните във Венецуела получиха много привилегии, няма да ги изпуснат, казва проф. Татяна Дронзина, доктор на политологическите науки.

- Професор Дронзина, Вие напоследък често коментирате в социалните мрежи позицията на държавата ни по отношение на Мадуро. Какъв е генезисът на събитията във Венецуела, довел до този сблъсък?

- Николас Мадуро наследи Уго Чавес, създателят на т. нар. проект "Боливарски социализъм" или "Социализъм на 21 век".

Истината е, че проектът издържа докато цените на петрола бяха високи – даже социализмът зависи от международните котировки на черното злато. Докато беше този бум, пиянството от консумацията беше заляло Венецуела напълно – Мисиите (програмите за уязвимите своеве на населението) работеха на пълен ход, а милиардите, инвестирани в тях, достигнаха астрономически стойности. След смъртта му през 2013 г. Чавес остави една Венецуела, която харчи повече, отколкото произвежда, макар че цените на нефта все още бяха около 100 долара за барел.

С други думи, венецуелците изядоха петродоларите "на зелено",  а после разбраха, че независимо от приказките на Чавес и Мадуро, трябва да плащат. Точно сега получават фактурата за разходите си и тя никак не им харесва.

Да видим защо военните подкрепят Мадуро. Ако те оттеглят подкрепата си от него, той е пътник. Но те вероятно няма да го направят по няколко причини. Първо, военните здраво държат ръководството на институциите - привилегия, която получиха още по времето на Чавес, който има дълга военна кариера като командващ полк парашутисти. До 2017 г. един военен на реална служба и 10 резервисти контролираха 11 от всичките 32 министерства в страната, в това число министерството на отбраната, на селското стопанство и на изхранването. Днес те са 25% от членовете на кабинета. Освен това Венецуела има 1000 генерала, като всъщност се нуждае само от 200. Кой е луд да изразява публично антиправителствени пристрастия, след като знае, че винаги може да бъде уволнен, без това да се отрази на армията?

На трето място, и днес военната върхушка продължава да има решаваща дума в контрола на портове, пътища и граници, което я поставя в привилигировано положение да има достъп непосредствено до американски долари - нещо, което останалата част от населението няма.

Четвъртата причина е свързана с това, че военната върхушка в страната контролира производството на петрол и разпределението на хранителни продукти. Затова санкциите на САЩ срещу националната петролна компания са не толкова опит за натиск срещу Мадуро, а срещу военните, които я контролират.

Те обаче не показват признаци на безпокойство. И няма да ги покажат, защото преди години Мадуро им продължи правото на разпределят хранителните продукти - а Венецуела внася 75% от всичко, което консумира - в резултат на което те създадоха огромен черен пазар, представляващ непресъхващ източник на огромни доходи.

Те са толкова заинтересовани от запазване на статуквото, че никакви обещания за амнистия няма да ги впечатлят. Нещо повече, ако подкрепят Гуайдо, могат да загубят всичко. Затова промяна в позицията им може да има само ако той успее да им предложи нещо повече от това, което в момента имат. Аз лично не се сещам какво може да бъде. Разбира се, че ще бранят на живот и смърт Мадуро, който в манифест на генералитета беше обявен за "син на Чавес". Защото, бранейки него, те бранят своите привилегии.

- Как трябва да реагират българските институции в тази ситуация?

- Да направят онова, което почти всички страни от ЕС направиха – да признаят Гуайдо. Да подкрепят контактната група на ЕС под ръководството на Могерини, която работи заедно с групата Лима за уреждане на въпроса.

Да заявят ясно, че са против военната намеса на САЩ. Подобна перспектива плаши самите венецуелци, тъй като може да внесе още по-голям хаос в и без това обръкания им живот. Освен това една американска интервения може да доведе до нова вълна на антиамериканизъм на субконтинента, чиито последствия няма да се харесат на никого.

- Вие имате сериозни наблюдения върху това, което става в арабския свят, включително върху начина, по който млади хора се вербуват за джихад. Какви са основните Ви коментари и как стана така, че получихте възможност да наблюдавате този регион?

- Това е свързано с интереса ми към радикализацията и тероризма, и по-специално към участието на жените в него. Колкото до вербуването, какво да ви кажа? Със сигурност няма универсален мотив, който води всички чуждестранни бойци, присъединили се към Халифата.

Някои се запътиха натам заради убеждението, че това е мястото, където хората ще живеят според божия закон – Шариата. Други вярваха, че изпълняват дълга си към страдащите мюсюлмански братя. Трети – че изтриват срама от лицето на уммата /б. ред. нацията/. Имаше такива, които пътуваха по икономически съображения – аз лично съм виждала в Централна Азия листовки на узбекски, които обещават на специалисти по медицина, ислямско право, ПР, технологии, инженери - 27 000 долара годишен доход, ако се преселят там със семействата си.

Други бяха недоволни от незачитането на религиозните им права в собствените им държави, от корупцията и лишото управление.

Жените мигрантки или придружаваха съпрузите си, или вярваха, че там може да намерят съпруг, какъвто в родината си, поради напредналата си възраст – 29 години! - вече нямат шанса да срещнат. Бих заключила, че мотивите са свръзани със стремежа към реализация на мюсюлманската идентичност - такава, каквато чуждестранните бойци си я представят, със стремежа към общност – да живеят с хора, които споделят едни и същи норми – тези на Шариата и най-сетне, с желанието им да бъдат главни действащи лица в собствения си живот, който да определят те, а не патриархалната традиция, авторитета на мъжете, на старите, на общността и т. н.

- Имате наблюдения върху войните в бившите съветски републики. Бихте ли направили паралел между войната тогава и войната днес?

- Четири години живях и работих със семейството си в Централна Азия, където останаха част от най-добрите ми проекти и най-добрите ми приятели. Именно там имах възможност да интервюирам 57 централноазиатски бойци на ИД, върнали се в своите страни и намиращи се в процес на разследване, излежаване на присъдите или реадаптация, и техните семейства.

Тези общества са толкова шокирани от тероризма, колкото и ние. И пред тях стои огромното предизвикателство за дерадикализацията на тия, които са избрали да се върнат. Проблемът е, че никога не знаеш дали човекът искрено се разкайва, дали е бил заблуден, пък в последствие се е осъзнал, или просто изпълнява мисията на своите лидери от Ислямска държава да воюва с неверниците на територията на своята родина.

Какво ще се случва в Централна Азия от гледна точка на сигурността? Аз все пак съм оптимист. Казахстан продължава да бъде стабилен. В Узбекистан режимът на Каримов беше сменен от един много по-мек режим, като правителството вече уреди някои гранични спорове и отпочна изоставени проекти с Таджикистан. След провала на Евразийския съюз и консолидацията на националните държави, регионалната интеграция навлиза в нов, може би по-добър етап.

Разбира се, остава близкото огнище на напрежение в Афганистан, където мирните преговори между талибаните и правителството зациклиха. Остава проблемът с наркотрафика, котйто безмилостно корупмира хора и институции, нерешените проблеми в едно от най-конфликтните места в света – Ферганската долина. Бедността, авторитаризмът и други, които изискват както национални и регионални, така и международни усилилия.

- Какво ще последва за Европа след масовата бежанска вълна от арабския свят? Очаква ли ни разпад?

- Проблемът не е в имигрантите, а в това, че страните от ЕС не могат да се разберат какво да правят с тях. Или може би нещата тръгват от още по-назад в миналото – недостатъчното лидерство на Европа и Запада за уреждането на конфликта в Сирия. Този вакуум беше моментално запълнен от Русия, чиято намеса допринесе много за бежнаската вълна, заляла Европа.

В ЕС се оформиха различни позиции, което само доказа, че съюзът няма единна външна политика, нито политика за сигурност и отбрана. Освен това масовото нахлуване на бежанци силно повиши шансовете на десните ксенофобски партии, което е лошо както за местното население, така и за бежанците. Европа не може да поеме цялата бедност на света, нито всички бежански потоци. Затова по-разумно би било да се набляга на превенция на конфликтите и техните разрушителни последици, които неизбежно ще пораждат бежански кризи.

- Очакват ли ни нови мигрантски вълни?

- Всеки голям конфликт може да ги породи. Изтеглянето на войските на САЩ от Сирия, Ирак и Афганистан може да създаде условия за възраждането на Ислямска държава, която, въпреки че претърпя военен разгром, продължава да бъде символ и кауза.

Ал Кайда използва периода на концентрация на вниманието и силите на международната общественост, за да се прегрупира. Аз обаче не мисля, че най-големият проблем на Европа в бъдеще ще бъде свързан с мигрантските вълни. Далеч по-опасна е тенденцията за радикализация на част от мюсюлманите второ и трето поколение, с европейски паспорт в джоба и обстоятелството, че не знаем с какво да заменим провалилия се мултикултурализъм. Както показаха събитията, нямаме успешна концепция за интеграцията на културно различни лица и групи.






Източник: standartnews.com

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код