Юбер Ведрин: "В свят на геополитически хищници европейците са последните вегетарианци"


Сподели:
22 Февруари 2019, Петък
"Фокусирани сме върху Доналд Тръмп, но злоупотребата на американската суперсила с екстериториални санкции е старо явление, което не бива да толерираме" казва в интервю Юбер Ведрин

“Внимавайте, да не станем идиота на глобалното село”.

- Какъв е залогът на европейските избори?

- Да изберем 79 френски депутати от общо 705 в Европейския парламент. Това е важно, но не решаваме бъдещето на Европа, играейки на двойно или нищо! Като цяло “популистите” няма да напреднат толкова много. Това ще бъде показател за състоянието на общественото мнение във всяка страна и напредъка на идеята за суверенитет.

- Какви са дълбоките причини за възхода на популизма?
- Някои виждат “популизма” като външен вирус, който атакува здрав организъм, или като “отвратителна” идея, която трябва да бъде заклеймена. Всъщност аз мисля, че навсякъде на Запад става дума най-вече за откъсване на народните класи, после на средните класи, от глобализацията, провеждана от глобализаторите отвъд това, което искаха глобализираните потребители, и от нормативната европейска интеграция, провеждана от елитите, дори когато народите изразяваха недоволството си. Забравяме, че това откъсване започна отдавна - Маастрихт, 1992 г. е точката на отклонение!

Стигна се дори до оспорване на традиционната демокрация от онези, които не искат вече да бъдат “представени”. Тези сили се преместиха от селското бистро - което изчезна - към социалните мрежи и кръстовищата. В “популизма” има опасни идеи, с които да се борим, и реални искания. Но осъждането и светената вода (сякаш ще гоним вампири!) не помагат. Трябва да лекуваме и премахнем причините.

- Защо не видяхме какво се задава?

- Многобройните признаци за откъсването на населението се смятаха за архаични и отживели. Спомнете си движението “Окупирай Уолстрийт”. В Европа през 2005 г. конституционният договор бе отхвърлен от холандците, още повече от французите. От дълго време расте процентът на въздържалите се на европейските избори. Никой не знаеше как и кога тези движения ще изкристализират, но тенденцията от доста време беше видима. Тези, за които Европа, е вяра, отказваха да го видят. Други смятаха, че нямат избор.

Дълго време предупреждавах за риска европейските елити да се превърнат в локомотив без вагон. Но всичко това трябва да се постави в по-общ контекст: Западът загуби монопола над поведението на света. Дори за най-безразличните към геополитиката, тази промяна е тежка. Нашите универсални ценности, специалната ни мисия, намесата ни и всички тези понятия, така популярни в продължение на тридесет години във Франция, вече не могат да прикрият факта, че в световния хаос днес ние сме в отбранителна позиция. Може би “популизмът” нямаше да бъде толова лош, ако бяхме във фаза на експанзия и на самоувереност…

- Има ли различия между популистите в Източна и Западна Европа?

- Да, има различни популизми. “Социален популизъм”, както виждаме в смесицата на “жълтите жилетки”, или културен, или идентичностен. Има също различия между САЩ и Европа. А в Европа има разцепления, свързани с католическите или протестантските корени и историята. Да вземем финансите: германо-скандинавците смятат, че не трябва да се харчи повече от това, което имаме, докато страните от Юга смятат обратното, те са кейнсианци и вярват, че могат да живеят и растат на кредит.


На фона на миграционните потоци, има противопоставяне между обществата, които се примириха с това да станат “мултикултурни” или дори такива, които намират това за хубаво - малка част от елитите в медиите, висшата администация, съдебните и интелектуалните кръгове смятат, че всяка идентичност е опасна и лекарството срещу нея е смесването. Източна Европа, в най-широк смисъл, независимо дали е католическа, протестантска или православна, казва “не” на мултикултурното общество. Доминиращата фигура в тези страни е Виктор Орбан, тъй като той е най-провокативният, лесно плашило, щастлив, че е избран за мишена, но мнозина на Изток мислят като него. Това разпепление е дълбоко.

- Може ли той сам да раздели Европа?

- Не вярвам в разпадането на Европа: дори и най-изнервените народи не искат да изоставят еврото, което е спасителен пояс в бурно море. И никой не иска да излезе от ЕС, особено след британския контрапример. Не вярвам и във федералния скок. Нито една сила, нито един народ не върви в тази посока. Това е опция за икономическите вестници. По-скоро вярвам в прочутата “федерация на национални държави”, достигнала най-добрата възможна точка на организация, с изясняване и адаптация на съответните правомощия на Европейската комисия, съда, парламента, държавите-членки, няколко нови проекти.


- Кои са проявите на стратегическото отслабване на Запада?

- Има много такива! Краят на западния “монопол” е очевиден. Неприемлив за американците, травматичен за европейците, които бяха повярвали в един свят на целувчиците, или в “международната общност”, докато това е Джурасик парк. За тях приземяването е ужасно. Откъдето и изкушението да не виждат проблемите, дори и сега. Но вече не е възможно да не осъзнаят, че се борят, за да съхранят постиженията си и са атакувани у дома си.

“Изправени сме пред нелечима болест, рухването на съществуващата международна система”, казва моят приятел, германският дипломат Волфганг Ишингер. А бившият лидер на ГСДП Зигмар Габриел има една поразителна формулировка, под която се подписвам: “В свят на геополитически хищници европейците са последните вегетарианци. Без Великобритания ще станем вегани. После плячка”.

Преди много време предупредих: “Внимавайте, да не станем идиота на глобалното село”. Фокусирани сме върху Доналд Тръмп, но злоупотребата на американската суперсила с едностранните екстериториални санкции е старо явление, което не бива да толерираме.

Много други сили не зачитат вече Европа: Китай, Владимир Путин, въпреки че аз смятам, че руската заплаха е преувеличена, Ердоган, Нетаняху, Саудитска Арабия, която разпространи уахабизма по света, ГАФА, които смятат, че са на завоюван терен, китайските ГАФА, мафиите, трафикантите от Африка, които възстановиха търговията с хора. Европа се мислеше за морална суперсила, но тя е виртуален колос с глинени крака.


- Как може Европа да си върне мястото?


- Какво да се прави? Да възстановим суверенитета си, да го конкретизираме. Да направим пътен лист за намаляване на зависимостта ни, област по област, и то спрямо всяка външна сила. Да си върнме уважението на Ердоган, на Нетаняху, да спрем уахабитския прозелитизъм, да възпираме Русия, но да установим съседски отношения с нея. Да се съпротивляваме на американския правен империализъм по иранския въпрос и други.

Дори неоконсерваторът Робърт Каган твърди, че с Доналд Тръмп Америка е станала хулиганска суперсила. Но трябва да погледнем и себе си. Тази стратегическа зависимост търсехме след Втората световна войната, когато помолихме американците да сключат съюз с нас. Какво са готови да направят европейците, за да възстановят стратегическата си автономия, като същевременно останат съюзници със САЩ? Трябва да убедим всички европейци: ако Европа не стане разумна и мирна сила - не пацифистка - ще трябва да се сбогуваме с надеждата си за суверенитет.

Ако това не е възможно с цяла Европа, ще бъдат нужни нови сътрудничества с променлива геометрия, с германците и дори с британците извън ЕС. Както казваше бившият американски министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, мисията прави коалицията. И тъй като не сме сигурни, че ще успеем да вкараме реалната геополитика в ДНК-то на Европа, ще трябва да запазим автономната си френска способност за мислене, решаване и възпиране.

Източник: http://glasove.com

В категории: Европа, Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код