Историкът Георги Марков: "Не разбраха ли – джендърството няма да мине у нас"


Сподели:
25 Февруари 2019, Понеделник

Кой е той? Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г, автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.  Ето какво още каза той в интервю


Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН.

– Нормално ли е, акад. Марков, Еврокомисията да пробутва въпрос за третия пол на 9-годишни деца?

Министерството на образованието реши да пусне анкета с това питане в 900 училища. От там завиха, че ще искат от Брюксел да премахне от анкетата подвеждащия отговор за „друг“ пол.

– Учуден съм от действието на просветното ни министерство, защото подобен, подвеждащ при това, въпрос не отговаря на нашите традиции. Ние все още имаме някакви семейни ценности, а Конституционният ни съд отхвърли Истанбулската конвенция. От Брюксел обаче продължават косвено да пробутват прокарването на тази конвенция, и Министерството ни трябва да е много внимателно. Крайно време е да се разбере, че това джендърство няма как да мине в България и то е зловредно. Това е един символ на разложението на нравите в ЕС. Може да е изтъркано сравнението с Римската империя, но пак ще го направя – тя е най-висшата цивилизация, но рухва под ударите на варварите. Ако обаче продължаваме вътрешно да се разлагаме, аз не виждам бъдеще за този Европейски съюз. Никак не е трудно да разбереш, че както ни е създала природата – това сме. А не някаква заливаща ни отвсякъде пропаганда. Особено в киното.

– Какво имате предвид?

– Гледах тези дни по телевизията филма „Момичето от Дания“, където един млад съпруг осъзнава, че е жена и започва да се облича като жена. Когато съпругата му разбира това, тя дори го поощрява. А през 1933 г. издава някаква книга, която е основоположна за джендър идеологията. Този филм дори е поощрен с доста награди, сред които и Оскар. Разказвам за този филм, защото напоследък в американската киногилдия се поощряват само такива правилни и политически коректни филми. Но да се върнем у нас – крайно време е българските управляващи, които се ослушват, да вземат посока. Защото сега те са раздвоени – с едното ухо са към Вашингтон, а с другото към Брюксел. И да разберат, че в България има традиции и те не бива да се унищожават. Защото ако на една нация унищожат семейството с неговите ценности, то тя няма бъдеще.

– Между другото, един скандал разтресе преди дни Франция – майка и баща в документите на децата в училище вече ще се заменят с „родител 1“ и „родител 2“. Сред френски интелектуалци, а и в нашите социални мрежи вече се появиха иронични подмятания кой трябва да бъде № 1. Какво мислите за този казус?

– Не искам да злословя срещу френския президент, но той е като дете, а не държавен глава. Имам предвид, че човекът, който иска да ръководи ЕС, неговата учителка го води за ръчичка. Скоро ще излезе книгата ми „Психология на историята“ и там са само такива примери. Работата е много тревожна! Вижте Ангела Меркел, която ръководи християндемокрацията в Германия. Тя, като възпитана от пастор дъщеря, казва, че лично е против еднополовите бракове, но остави съпартийците си сами да гласуват „за“ – и те го направиха като ги узакониха в Германия.

– В западния свят проблемът с джендър идеологията изглежда отдавна решен, тук като че ли се получава сблъсък на едни нрави срещу други, нещо като сблъсък на Изтока със Запада, колкото и общо да звучи. Може би не сме достатъчно подготвени за тази идеология?

– Западна Европа обикновено казва за нас, че ние сме под влияние на Ориента, на комунизма или на някаква съветска идеология. Но ако сега генерал Де Гол се надигне от гроба, той наистина ще се обърне в него. Или един Чърчил, Хелмут Кол или Желязната лейди?… И това не беше все пак толкова отдавна, аз съм съвременник на тези велики държавници. А днес какво става? Направо не доумявам как в САЩ фалшифицират книгите на Марк Твен, фалшифицират и „Чичо Томовата колиба“! Заменят „негър“ с „афроамериканец“… Но как така – когато е написана, е било XIX век! Та това е история и не може да наричате афроамериканец човек от XIX век! Ето я така наречената политическа коректност – т.е. новата цензура, която се налага и по отношение на джендърството. Какво казват сега – нека всеки сам да определя своя пол, трети пол, социален пол и започват гръмогласна пропаганда на това нещо сред невръстните деца. За мен това е истинско престъпление. Може ли в детските градини да питат детето: „Ти какво си, какъв пол се чувстваш?“ Не може да се внушава на дечицата, че те са нещо по-различно от това, което ги е създала природата. Те са част от живата природа, поне това е безспорно. – Вие съзирате ли някаква цел във всичко това, което се случва? Много хора вече твърдят, че да си нормален днес, изглежда все по-трудно. – Ооо, това изглежда точно така. Макар че веднага ще ме репликират, че това не е вярно, а всявам паника. Съжалявам, но от случващото се излиза, че едва ли не джедърите са нормални! Аз не съм краен и като историк ще кажа, че има и велики хомосексуалисти – като Оскар Уайлд, Чайковски, моят любим певец сър Елтън, който има съпруг, но не се знае кой е мъжът и кой жената, а те вече имат и деца. Но това все пак са хора на изкуството. Как обаче да тълкувам снимката за спомен, която бе публикувана на всички първи страници в медиите преди известно време: на нея са съпругите на правителствените ръководители и един младеж по средата, който е отбелязан като съпругата на министър-председателя на Люксембург! А отдясно е съпругата на министър-председателката на Исландия. Извинете, но това не е сериозно! Какъв пример се дава от тези, които ръководят държави. Един външен министър на Германия пък си заведе съпруга или приятеля в Белия дом! За какво става дума?!

– За какво става дума Ви питам и аз?

– Има една „История на нравите“, която трябва да се прочете. Когато започне развалата на нравите, цивилизацията няма бъдеще. Колкото и да е високотехнологична, няма ли една здрава основа в семейството и семейните ценности, тази цивилизация просто няма бъдеще. Особено сега при този демографски бум в бедните държави и демографската криза в Европейския съюз. Не, грешката не е в моето ЕГН, за да не разбирам новите нрави. Това си е пълна поквара.

– Академик Марков, а защо този проблем с джендър идеологията се появява веднага, когато у нас има политически проблеми? Да го кажем с чувство за хумор – когато държавата ни се тресе от скандали и джендърите изпълзяват. Не е ли странно управляващите като сгафят, и изведнъж ей такива проблеми да засенчват всичко?

– Е, това е така, защото много лесно може да се отклони вниманието от проблемите точно с тази тема. Но има и друго – твърди се, че на Запад едва ли не никой не обръщал внимание на подобни теми. Не, не е така. Имам впечатление от Германия. Но там има друг проблем – ако възразиш на нещо подобно, веднага ти казват: „Ти да не си неонацист?“ Спомняме си, че Хитлер преследваше хомосексуалистите… Но при нас си е така – ето министърката Захариева е подписала Истанбулската конвенция. Но кой я е упълномощил? Правителството също искаше да прокара конвенцията… Едва-едва се спря. Ако възразиш обаче, ти казват – прав си, но не говориш политически коректно. Така че управляващите трябва да знаят, че с тях нито е започнала, нито пък ще се свърши историята.

– От години непрекъснато се правят сравнения между днешното време и книгата на Джордж Оруел – „1984“. И от ЕС, и от нашите управляващи се усещат странни прилики с написаното в нея. Така ли е, какво мислите?

– Абсолютни прилики има и това не просто е странно, ужасяващо е. Мисля си обаче друго. Едва ли един човек, който напоследък често обикаля по молитвени закуски, е влизал в църква като дете. Спомням си на първия свободен Великден през 1990 г. как цялото Политбюро на БКП беше в църквата и се кръстеха. Давам този пример, защото искам да кажа на управляващите, ако въобще ме чуят: не трябва да предават българската история и българските традиции. – Като историк, харесва ли ви изучаването на историята в училище – доста неща вече не са такива, каквито са, други имат нова „визия“?

– И в историята сега всичко става с някаква политическа коректност. Цензурата вече е факт в учебниците. Преди имаше идеологическа цензура, но сега тя вече се нарича политическа коректност. Ето какво говорят днес по телевизиите: „Бомби паднали като градушка“. За англоамериканска бомбардировка на 10 януари 1944 г., когато 2/3 от загиналите са жени и деца, пък въобще не казват, че е такава. Спомням си, че бяха ми се обадили по една от най-големите телевизии за коментар на това. Като свърших, те ми казаха: „Браво, прав сте академик Марков, но това не е политически коректно. До нови срещи“, и затвориха телефона. Ако бяха обаче съветски бомби, веднага щяха да са новина № 1.

– Докога темата за ролята на Русия в историята ни ще трови нормалното общуване между нас?

Имам чувството, че някои не могат да живеят без подобни спорове?

– Ооо, разбира се, всичко в стила до стила на Иво Инджев: Русия не била освободила България, а я била окупирала. Всъщност, самата дума „окупация“ я има, но това е т.нар. временно руско управление. Това не е вражеска окупация, тогава се създава държава. Констатацията, че Русия била окупаторка е смешна, ние просто се излагаме с такава теза. За съжаление обаче фалшиви новини идват и от Европа. И интелектуалци се впрягат в русофобската вълна. А истината е, че интересите на българския народ и руските държавни интереси тогава съвпадат. Извинете, но не може да откриват паметник на Рейгън в Южния парк и да го наричат – това е нашият освободител (бил освободил Европа от комунизма), вместо Царя освободител.

– Не е ли прекалено елементарно и обидно за обществото това, което прокламират новите интелектуалци?

– Има едно обяснение – кланяме се на Златния телец. Гледам и мои колеги – въпросът е „Колко?“ а не как да се свърши работата. Изпълняват се унизителни поръчки от разни фондации и дори от Брюксел. Като тази за османското присъствие. Но за това според мен са виновни политиците, които искат да направят отново историята слугиня на политиката, вкл. чрез учебниците. Експертна комисия определяла каква ще е концепцията на авторите на учебниците, кои ще бъдат положителните, кои отрицателните герои и събития. Като при Бай Тошо – коя ще бъде голямата и коя малката правда – нищо ново под слънцето.

– Наближава 3 март, ще се увеличи русофобската истерия, най-гръмогласните ще чуем за ен-ти път. Какво бихте им казали?

– Да не посягат на историческата памет. Те са преходни. Знам че ще ми се изсмеят и ще ме обвинят в рубладжийство. Но ние трябва да имаме достойнство като народ и да помним историята. Не да идеализираме Русия – това е велика държава, а всяка велика държава си има великодържавни интереси. Ето САЩ – нали искат да владеят светa

 – Тръмп, човекът с баварските корени, говори, че Америка трябва да бъде най-велика и светът да трепери от нея. Добре, но ще ви кажа друго. Често ходя на похода „По стъпките на Таньо Войвода“ – успоредно с похода на Ботевата чета – от Тутракан чак до Попово. Там има един паметник на загинал руски княз, местните му казват Коконката, намира се до село Садовец. Там е загинал този 25-годишен благородник. Въпреки че е на хълм, този паметник е съхранен, не е осквернен. И за какво е загинал този млад княз? За кауза. Идва да освобождават братята православни славяни. Това не може да се забрави.

– Успяха ли през последните 30 години да накарат българина да стане русофоб?

– Не, не можаха. Нашият народ има чувство за признателност и затова няма как да станем русофоби. Признават го и други народи. Германски интелектуалци ми казват: „Да, вие сте свързани с Русия“. Сега непрекъснато бълват, че трябва да ловим руски шпиони, да гоним техни дипломати, създава се непрекъснато русофобска истерия. Новичок, салата, глупости… Аз съм председател на един инициативен комитет за издигане на паметник на жертвите на англосаксонките бомбардировки. И борбата продължава. Въпреки че ми казват, че било политически некоректно. Не може да забравим това, защото е бомбено престъпление. Забравете – ми казват. Един американски посланик сложи паметник до посолството им, на който написаха: „на американските летци, геройски загинали в небето над София“.Такава наглост!
И Сергей Игнатов като просветен министър тогава положи венец?!
Извинявайте, след като те са политически коректни, аз няма да бъда политически коректен, защото съм историк.
И като такъв съм длъжен да браня професията си и националната ни памет.




Източник: blitz.bg

В категории: Интервюта,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код